Решение № 3095 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8105/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор СЗОК срещу Решение 4856 от 17.07.2023 г., постановено по адм. дело 4646/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова Заповед РД-15-619 от 28.04.2023г. за частично прекратяване на договор 227481 от 31.03.2020г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина Стоеви дентЕООД със седалище в гр.София срещу цитираната по-горе писмена покана. Претендира разноски. Ответникът Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина Стоеви дентЕООД оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и настоява за оставянето му в сила. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издадената от касационния жалбоподател заповед за частично прекратяване на договор, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Настоящият касационен състав намира решението за правилно. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Не е спорно, че между Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина Стоеви дентЕООД и НЗОК е сключен договор 227481 от 31.01.2020г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ, по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва същата, като спазва всички изисквания по ЗЗО и действащия НРД за ДД за 2020 2022г.. Със Заповед на касационния жалбоподател от 26.08.2021г. е наложена санкция на изпълнителя частично прекратяване на друг сключен между същите страни договор( 241604 от 03.02.2020г.), която е стабилен акт след Решение 4056 от 13.04.2023г. на ВАС на РБ по адм. дело 7476/2022г. Това е дало основание на Директор СЗОК да приеме, че са налице предпоставките за прекратяване и на друг, сключен между страните договор - 227481 от 31.01.2020г., за който макар и с отделен предмет, е прието, че нарушава изискването на чл.16 ал.1, във вр. с чл.21 ал.1,т.6 от приложимия НРД за ДД. Според посочените правила за Директора на съответната РЗОК е налице задължение за откаже сключване на договор, когато изпълнителят има наложена санкция прекратяване на договор в 12 месеца от влизане в сила на санкцията. Също така като основание за издаване на санкционния акт е посочено и изискването през цялото време на действие на договора лечебното заведение да отговаря на общите и специалните условия съгласно Глава седемнадесета от специалната част на НРД за ДД. Според настоящия касационен състав издадената заповед е незаконосъобразна и защото разпорежда прекратяване на договор, сключен на дата 31.03.2020г.. Видно е от представената като пълна административна преписка(л.12), че съществува съглашение с идентичен номер, но от друга дата 31.01.2020г. След като органът не е поправил акта по реда на чл.62 ал.2 АПК, то в пълна мяра се налага извода, че неправилно(с разпоредителната част на акта) е прекратен договор, който не се установява да е сключен между страните. Или само на това отделно основание актът на Директор СЗОК е незаконосъобразен и правилно е бил отменен. На следващо място санкцията, наложена с акта на касационния жалбоподател от 26.08.2021г., не може да има за последица създаване на основание за прекратяване на друг, сключен между същите страните, след като това не е изрично посочено в нормативен акт или НРД(така основанието на заповедта, което е по чл.69 ал.1,т.2 от НРД за ДД 2020 2022г.). Изискването за отказ от сключване и привързването му с друго такова за непрекъснатост на съответствието с общите и специалните изисквания на НРД, не може да се преценя към моменти преди издаване на този акт, респ. преди извършване на нарушението и то по друг договор, даже в случая и преди сключване на същия (прекратяваният частично договор се оказва сключен преди вече прекратения частично такъв). За да е допустимо това за един санкционен, утежняващ административен акт, това следва да е изрично предвидено, а не да се извежда по тълкувателен път по аналогия. Всеки договор, вкл. и тези по ЗЗО, имат относително самостоятелно битие, като прекратяването на един от тях(дори в случаи на извършени нарушения) не обосновава автоматично и само на това основание прекратяване на сключени други съглашения между същите страни. Ако законодателят е имал това предвид (че с частичното прекратяване на един от договорите настъпва по право прекратяване в същия обем и на останалите, сключени между същите страни), то щеше да предвиди това изрично. Освен това чл.16 ал.2 от цитирания за приложим НРД за ДД сочи, че общите и специалните условия по ал. 1 следва да са налице през цялото време на действие на вече сключения договор, като в същата ал.1 те са изброени в две точки т.1(общи условия, които обаче са посочени конкретно) и т.2(специални условия, но за тях изрично е отбелязано, че включват само тези по глава седемнадесета). В казуса визираното като условие от органа да няма наложена санкция прекратяване на договор не може да се отнесе към никоя от двете групи, след като не е измежду изчерпателно визираните там общи условия, а в специалните не попада, защото се намира в Глава Седма, а не Седемнадесета. Или следва да се обобщи, че в посоченото от органа основание за издаване на акта -чл.16 ал.1 НРД за ДД за 2020-2022г. са посочени конкретно(numerus clausus) общи условия, а специалните са заключени само в конкретна глава. Визираното основание(по арг. от 21 ал.1,т.6 от същия НРД) се намира в Глава Седма, т.е. не попада нито като общо, нито като специално условие с оглед преценката за прекратяване(но не и за сключване) на договор. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на ЕООД-то, за което такива са присъдени от първата съдебна инстанция. Пред настоящата инстанция е депозиран само отговор на касационна жалба от адв. Габрова, но липсват доказателста за понесени такива, вкл. и списък на разноските в тази инстанция. Или искането като неоснователно не следва да се уважава. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,