Решение № 1606 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7358/2016 г.

Решение № 1606 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7358/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК-Североизточен район /СИР/, гр. В., против решение № 1009/3.05.2016 г. по адм. дело № 3068/2015 г. на Администативен съд-В., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: П. Д. Д., редовно призован, не се явява. От същия е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-В. е уважил жалбата на П. Д. Д. като е отменил отказа на и. д. началника на РДНСК-СИР от 17.09.2015 г. да извърши административна услуга, поискана с молба вх. № 800/15.09.2015 г., като незаконосъобразен и е задължил органа да извърши услугата. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и целта му. Според него оспорващият се явява заинтересована страна в производството по издаване на заповедта за премахване на незаконен строеж № ДК-02-СИР-217/27.10.2011 г. на началника на РДНСК-СИР, тъй като се явява ползвател на сградата и изрично е уведомен за издаването й. П. Д. е заинтересовано лице и в изпълнителното производство по принудително премахване на незаконния строеж, тъй като е изрично уведомен с писмо от 10.08.2015 г. за предприетото изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване, часа и датата за това, фирмата-изпълнител и сключения с последния договор. Според съда като заинтересовано лице в тези производства оспорващият разполага с правен интерес да иска от началника на РДНСК-СИР достъп до цялата преписка по премахване на сградата и да получи преписи от документи, съдържащи се в нея. Поради това и отказът, оформен с писмо от 17.09.2015 г., се явява незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно, със следните коригиращи мотиви: Съдът не е дал отговор относно характера на оспореното писмо и доколко същото покрива белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 от АПК, а е бил длъжен. Характерът на оспореното писмо се определя от правната природа на самото искане. Искането в случая се съдържа в молбата на П. Д. от 15.09.2015 г. до началника на РДНСК-СИР, с което е поискал достъп и преглед на цялата преписка по издаване на Заповед за премахване на незаконен строеж № ДК-02-СИР-217/27.10.2011 г. на началника на РДНСК-СИР и акта за възлагане на принудително изпълнение от 10.08.2015 г. на ДНСК-С., както и да получи преписи от решението по молбата му от 25.08.2015 г. и от Протокола за премахване на сградата, от 25.08.2015 г. Тези искания представляват вид административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на ЗА /Д. в. бр. 30/2006 г./, която се извършва по реда на АПК - § 8 от ПЗР на АПК, като отказа да бъдат предоставени от компетентния орган / в случая началника на РДНСК-СИР/ представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 от АПК, подлежащ на обжалване. За да възникне задължение на органа за произнасяне, съдът правилно е обсъждал наличието на правен интерес, обусловен от качеството на заинтересовано лице у искателя. Настоящата инстанция не споделя изводите на съда, че ответника Д. е заинтересовано лице в производството по издаване на Заповедта за премахване по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, но споделя становището, че е такова лице в изпълнителното производство по изпъленние на тази заповед, като трето лице, чиито права на ползвател са засегнати от него, по аргумент от чл. 295 от АПК. Константна е съдебната практика на ВАС, а в случая е налице и произнасяне от съда - виж определение по адм. д. № 4028/2011 г. на АС-В., потвърдено от ВАС, стр. 37 и 38, че наемателите на незаконни строежи не са заинтересовани лица в производството по оспорване на заповеди по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Въпреки това като заинтересовано лице в изпълнителното производство по изпълнение на тази заповед, ответника Д. има правото да получи поисканата административна услуга, представляваща за него законен интерес, с оглед на засегнатото право на ползвател което има върху жилищната сграда разпоредена за премахване. Този му интерес включва както запознаване с преписката по издаване на заповедта за премахване и с акта за възлагане на принудително изпълнение от 10.08.2015 г. на ДНСК-С., така и с получаване на преписи от исканите документи, доколкото съществуват такива. Ето защо като е приел, че отказът на касатора да извърши поисканата услуга е незаконосъобразен и го е отменил, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. Решението е правилно и в частта, с която касаторът е задължен да извърши услугата, на основание чл. 173, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение