Решение № 7496 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10103/2014 г.

Решение № 7496 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10103/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е касационна жалба от "СИ ВИ ЕС" ЕООД, подадена чрез адв. Коева, срещу решение № 279/1.07.2014 г., постановено по адм. д. № 248/2014 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 040991300010919/29.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 92/21.02.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДОДОП) - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение, с което е потвърден акта за дерегистрацията по ЗДДС. Претендира разноски. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Русева, моли да бъде отхвърлена като неоснователна касационната жалба на дружеството и да бъде оставено в сила решението на административния съд. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски, съобразно материалния интерес. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 040991300010919/29.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 92/21.02.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДОДОП) - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата против акта за дерегистрация по ЗДДС съдът е приел, че е доказана хипотезата на чл. 176, т. 3 ЗДДС - предвид установеното невнасяне на ДДС за десет данъчни периода по справки-декларации. Приел е за неоснователно възражението, че невнесените задължения за ДДС са в незначителен размер, тъй като размерът на дължимите данъци не е определящ критерий за наличие на обстоятелствата по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Досежно възражението на жалбоподателя, че незаконосъобразно решаващият орган е потвърдил акта за дерегистрация на друго основание - чл. 176, т. 4 ЗДДС и с това е превишил правомощията си, съдът е счел същото за неоснователно с арг. - чл. 155, ал. 1 и чл. 160, ал. 2 ДОПК. Позовал се е и на задължителните указания, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 5/2004 г. на Общото събрание на съдиите на ВАС. След анализ на приложените по делото доказателства, събрани при извършената от органите по приходите проверка, съдът установил, че към момента на издаване на акта за дерегистрация, дружеството не е притежавало активи, чиято стойност да надвишава тази на данъчните му задължения в посочения размер - 619 244,21 лева, поради което е приел за доказано и второто наведено в потвърдителното решение на директора на Д "ОДОП" основание за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ясно е разграничена доказателствената тежест на страните и последиците от ненадлежно проведеното доказване. По общото във вр. с § 2 от ДР на ДОПК правило на чл. 170, ал. 1 от АПК за администрацията е обвързаността да установи осъществяването на предпоставките за издаване на утежняващия административен акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Доказването на съществуването и размера на публичните задължения с позоваване на информация от данъчно-осигурителната сметка. Генерираната в тази сметка информация я определя като база данни /вж. чл. 80, ал. 1 и чл. 87 от ДОПК/. Оспорване на този информационен източник не е проведено успешно от касатора. Не е ангажирана ССЕ или други доказателства, въз основа на които да е установен друг размер на задълженията различен от посочения в оспорения акт за дерегистрация или доказателства за тяхното погасяване. Неизпълнението на задължението за внасяне на ДДС в три различни данъчни периода сочи на системност. В случая безспорно е установено невнасяне на ДДС за десет данъчни периода по справки-декларации и осъществява пораждащия правомощието на органа по приходите да разпореди дерегистрация юридически факт по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. В този смисъл е и решение по адм. д № 5621/2013 г. и решение по адм. д. № 9089/2012 г. на ВАС. Приложените към жалбата до директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново 11 бр. преводни нареждания не могат да санират допуснатите от дружеството неизпълнение на задължението по чл. 89, ал. 1 ЗДДС. Акта за дерегистрация е издаден на 29.11.2013 г. /връчен на 13.12.2013 г./, а банковите преводи са извършени на 21.12.2013 г., като съгласно разпечатка от ДОС със същите са покрити по-стари задължения на дружеството, а не тези по справките - декларации от м. 12.2012 г. - м. 10.2013 г. Неоснователно е възражението на касатора, че недопустимо решаващият орган е потвърдил акта за дерегистрация на друго основание различно от посоченото в акта. В конкретния случай в оспорения акт органа по приходите е обосновал наличието на хипотезата на чл. 176, т. 3 ЗДДС за прекратяване на регистрацията на дружеството по ЗДДС. В този смисъл е и решение по адм. д. № 9089/2012 г. При оспорването по административен решаващият орган е насложил и основанието за дерегистрация по чл. 176, т. 4 ЗДДС, която предвижда, че при условията на оперативна самостоятелност органът по приходите може да прекрати регистрацията по ЗДДС в случай, че лицето има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. По данни от административната преписка е видно, че сумата на активите на "Си Ви Ес" ЕООД е в размер на 5 685 627,68 лева, а тази на задълженията му възлиза общо на 5 532 393,80 лева, тоест стойността на активите на дружеството, намалена с неговите задължения към процесния момент е 153 233,80 лева. След като касатора не е опровергал констатациите на приходната администрация, несъмнено се установява, че общата стойност на данъчните задължения на "Си Ви Ес" ЕООД (620 855, 91 лв.) надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения (153 233,80 лева). Следователно обосновани са изводите на съда за доказана и хипотезата на чл. 176, т. 4 ЗДДС. Съхраняването на специалната регистрация по ДДС на данъчен субект с публични задължения по-големи от редуцираните с другите му задължения активи, който системно не изпълнява задълженията си по ЗДДС е източник на опасност от загуба на данъчни приходи. Това определя прекратяването на регистрацията като съобразено с целите на гл. ХХV от ЗДДС. Съобразно изложеното, решението на административния съд не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Разноски: Относно искането на ответника по касационната жалба - директора на дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново, юрисконсултско възнаграждение не се присъжда на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, тъй като то е присъдено от първоинстанционния съд и то е за цялото производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,