Решение № 17153 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9324/2019 г.

Решение № 17153 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9324/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение № 3926/10.06.2019 г. по адм. д. № 7085/2018 г. Административен съд – София-град /АССГ/ е отменил по жалба на Министерство на отбраната /МО/, Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК /АУЗД/ № 180403/18.04.2018 г., издаден от орган по приходите в отдел "Общински приходи – Панчарево", потвърден с решение № СФД18-РД28-106/22.05.2018 г. на директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община /СО/, в частта на установени задължения за ТБО за 2013 г. в общ размер на 7 989, 95 лева /главница и лихва/ и за установените задължения за ТБО за 2014 г. за сумата от 3 457,75 лева /главница и лихви/. Жалбата на министерството е отхвърлена в останала й част, по отношение на установените задължения за ТБО за 2014 г. в общ размер на 7 222, 38 лева /главница и лихви/, като на страните са присъдени разноски съгласно уважената част от жалбата. Срещу така постановеното решение са подадени две касационни жалби: Директорът на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при СО обжалва съдебното решение в частта, с която е отменен АУЗД 180403/18.04.2018 г., издаден от орган по приходите в отдел "Общински приходи – Панчарево", потвърден с решение № СФД18-РД28-106/22.05.2018 г. Излага подробни доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон, съдопоризводствените правила и необоснован. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба на директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при СО - Министерство на отбраната, чрез пълномощник юрк. Петрова изразява становище за неоснователност на подадената жалба в съдебно заседание. Министерство на отбраната, обжалва решение № 3926/10.06.2019 г. по адм. д. № 7085/2018 г. на Административен съд – София-град, в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата срещу АУЗД № 180403/18.04.2018 г., издаден от орган по приходите в отдел "Общински приходи – Панчарево", потвърден с решение № СФД18-РД28-106/22.05.2018 г. на директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при СО. Касаторът излага подробни доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба на Министерство на отбраната - директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при СО, чрез пълномощник юрк. Сотирова, изразява становище за неоснователност на подадената жалба в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и за неоснователност на подадените касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: И двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледана по същество са неоснователни по следните причини: С обжалваното решение № 3926/10.06.2019 г. по адм. дело № 7085/2018 г., АССГ е отменил по жалба на Министерство на отбраната, АУЗД № 180403/18.04.2018 г., издаден от орган по приходите в отдел "Общински приходи – Панчарево", потвърден с решение № СФД18-РД28-106/22.05.2018 г. на директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при СО, в частта на установени задължения за ТБО за 2013 г. в общ размер на 7 989, 95 лева /главница и лихва/ и за установените задължения за ТБО за 2014 г. за сумата от 3 457, 75 лева /главница и лихви/, и е отхвърлил жалбата на министерството в останала й част, по отношение на установените задължения за ТБО за 2014 г. в общ размер на 7 222, 38 лева /главница и лихви/. За да постанови този резултат, административния съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. По отношение на установените с АУЗД задължения за ТБО за 2013 г., съдът е изложил мотиви, че видно от приложените доказателства, се установява, че МО е погасявало задължения за различни периоди на 2013 г. към Столична община. Прието е, че административния орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 169, ал. 3 а от ДОПК, като е разпределил изплатените суми за стари задължения на министерството. В конкретния случай, е следвало да бъде приложена нормата на чл. 169, ал. 3 от ДОПК, тъй като в платежните нареждания изрично е посочен период, за който се погасяват задълженията на МО, като преразпределянето на преведените суми за стари периоди е незаконосъобразно. В тази връзка е направен извод, че общият размер на сумата /изплатена по платежни нареждания от 2013 г., съобразена със счетоводните записвания на МО и прихванатата от органите по приходите от платежни нареждания от 2014 г. /, за 2013 г. е в общ размер на 24 006, 14 лева. Същата е по-голяма от установената с АУЗД за този период, с оглед на което издаденият административен акт е приет за незаконосъобразен в тази му част. По отношение на установените за 2014 г. задължения в общ размер на 10 680, 13 лева, жалбата е приета за частично основателна. Административният съд е обсъдил подробно приложените от МО договори, удостоверения, платежни нареждания и извадки от счетоводни регистри, както и приетото основно и допълнително заключение по извършената ССЕ. Въз основа на тези доказателства е приел, че за 2014 г., по делото са доказани заплатени задължения за ТБО от страна на МО в размер на 3 457, 75 лева, като за разликата от 7 222, 38 лева не са представени доказателства за погасяване, и жалбата следва да бъде отхвърлена в тази и част. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По касационната жалба на директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община: Административният съд – София-град е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на преценката на относимите за настоящото производство факти е изложил обосновани изводи, които изцяло се възприемат от настоящия състав на Върховния административен съд. По делото са обсъдени всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, възраженията на страните и приложимите материално правни разпоредби от ЗМДТ. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, като не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд подробно е анализирал представените платежни нареждания за 2013 г. и 2014 г., от които безспорно се установява, че Министерството на отбраната е заплащало ТБО за процесните периоди. По отношение на 2013 г., съдът правилно е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 169, ал. 3 от ДОПК, тъй като задълженият субект изрично е посочил пред приходния орган кои свои задължения погасява, като сумите е следвало да бъдат отнесени за погасяване на тези задължения. Съгласно цитираната разпоредба, при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно. Така постановената норма е специална и обвързва органа да се съобрази с изразената от лицето воля относно погасяване на задълженията. В този случай приходния орган е следвало да се съобрази с направеното пред него волеизявление от страна на задължения субект за погасяване на посочените в платежните нареждания периоди. Както правилно е приел, първоинстанционния съд, преразпределянето на преведените от МО суми за погасяване на задължения и части от тях по преценка на органа, компрометира установения в акта по чл. 107, ал. 3 от ДОПК размер на задълженията. В конкретния случай, тези изводи на съда са потвърдени и от приетото заключение на вещото лице по извършената ССЕ. Настоящият състав на ВАС, споделя мотивите на съда, че по делото безспорно е доказано, че за 2013 г. МО е погасило суми в по-голям размер от дължимата ТБО за процесния период, като АССГ е извел правилен извод за незаконосъобразност на оспорения АУЗД в тази му част. По отношение на установените задължения за 2014 г., съдът подробно е изследвал представените договори за покупко-продажба на част от недвижимите имоти собственост на МО. Анализирани са представените удостоверения за данъчни оценки, платежните нареждания за 2014 г., както и основното и допълнително заключение на ССЕ. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че въз основа на представените 6 броя удостоверения за данъчни оценки, в които е вписано, че МО няма непогасени задължения, е направен извод за липса на задължения за абсолютно всички недвижими имоти декларирани в отдел "Общински приходи – Панчарево за 2014 г. Видно от самото решение, АССГ е извел правилни изводи, че Министерството на отбраната е погасило част от задълженията си за ТБО в общ размер на 3 457, 75 лева, като за останалата част в размер на 7 222, 38 лева, жалбата е отхвърлена. По касационната жалба на Министерство на отбраната: Подадената касационна жалба е неоснователна. Решението на АССГ в обжалваната част е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Правилни са изводите на съда, че за установените задължения за ТБО за 2014 г. в размер на 7 222, 38 лева не са представени доказателства, че същите са платени към датата на издаване на оспорения АУЗД. В доказателствена тежест на МО е било да докаже, че с приложените по делото платежни нареждания са извършени плащания за ТБО за 2014 г., като това не е сторено. От кредитираното и неоспорено от страните допълнително заключение на ССЕ е установено, че през 2014 г. е извършено повторно плащане на задължения за 2013 г., които вече са били платени, както и за 2014 г. по партидите на продадените от МО имоти. В тази връзка административния съд е изложил правилни мотиви, че тези суми не могат да бъдат приспаднати от задълженията установени в процесния АУЗД в производството пред съда. Същите следва да бъдат потърсени в производство по искане за прихващане и възстановяване на надвнесени суми по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК във вр. с чл. 9б от ЗМДТ, което е особено производство регламентирано в Глава шестнадесета от ДОПК. С оглед на изложеното, неоснователни са доводите в касационната жалба, че и по отношение на представените платежни нареждания за 2014 г. е приложима разпоредбата на чл. 169, ал. 3 от ДОПК. В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изход на спора следва да се присъдят разноски за касационната инстанция за юрисконсулт на всяка от страните, съразмерно на уважената част, респективно отхвърлената част от жалбата срещу АУЗД. С оглед материалния интерес на делото от 18 669, 98 лева, минималния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1090, 09 лева. Съразмерно уважената част от жалбата на Министерството на отбраната срещу АУЗД, която е в размер на 11 447, 70 лева, дължимото възнаграждение за юрисконсулт за една инстанция възлиза на 668, 40 лева, а платената държавна такса за касационното производство е в размер на 57, 77 лева, поради което дължимите разноски на Министерството на отбраната са в общ размер на 726, 17 лева. На Столична община следва да се заплатят разноски съразмерно отхвърлената част от жалбата на Министерството на отбраната срещу АУЗД, която е от 7 222, 28 лева, или дължимото възнаграждение за юрисконсулт за една инстанция възлиза на 421, 68 лева, ведно с платената държавна такса за касационното производство в размер на 91, 58 лева, поради което дължимите разноски на Столична община са в общ размер на 513, 26 лева. След насрещна компенсация Столична община следва да заплати на Министерството на отбраната разноски за касационното производство в размер на 212, 91 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение