Решение № 5463 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 41/2009 г.

Решение № 5463 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 41/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Велиан Василев - Пенка Георгиева" чрез процесуалния представител адв. Иван Стойчев, срещу решение № 438/20.11.2008 г. по адм. дело № 102/2008 г. на Административен съд гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ срещу ревизионен акт (РА) № 1100421/30.10.2007 г. от ТД на НАП Ловеч, потвърден с решение № 6/02.01.2008 г. на директора на Дирекция ОУИ Велико Търново. Касаторът е развил съображения за неправилност на решението - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция ОУИ при ЦУ на НАП Велико Търново в писмено становище от 17.12.2008 г. изразява мнение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Претендира юристконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 211, ал. 1. от АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови посочения правен резултат В. Търновският административен съд е приел, че в настоящият случай предмет на процесните доставки е технологична дървесина, дърва за огрев, дървен материал. Според чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. По делото жалбоподателят не е посочил доказателства относно предаването на тези родово определени вещи от доставчиците й - приемо-предавателни протоколи, складови разписки, доказателства за извършен транспорт. Съдът не е приел за доказателство и фактът на последващата реализация на стоките, което се установява от допълнителното заключение на вещото лице, тъй като вещото лице е заявило, че самият жалбоподател е добивала и продавала дърва, както и, че освен доставчиците упоменати в делото за съответните периоди е имало и други доставчици. Съдът е приел, че не е налице съответствие между предходните на ревизираното лице доставки и тези, по които същото е изпълнител. Предвид това, че продадените от жалбоподателката на "Лесопласт" АД количества дървен материал не могат да бъдат обвързани с конкретни доставки, съдът е приел, че правилно и законосъобразно органът по приходите е отказал право на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното решение е законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд въз основа на събраните доказателства е приел, че са налице основанията по чл. 65, ал. 4, т. 4 във вр. с чл. 55, ал. 6 и чл. 6 от ЗДДС отм., да бъде отказан данъчен кредит в размер на 44001.13 лв. по процесните фактури за периода 09.04.03 г. - 31.12.06 г. За да се произнесе, административния съд е обсъдил релевантните факти, включително и двете експертни заключения. Обосновано е приел, че в някои случаи не са доказани реално извършени доставки по процесните фактури. За тези случаи са извършени насрещни проверки както на доставчиците, така и на техните правоприемници. Те не са намерени на посочените адреси, а ЕТ "Таня Добрева" е служебно дерегистрирана на 13.09.2004 г. Изискано е и представяне на документи, което също не е направено. Доказателствената тежест, по установяване на благоприятни за касатора факти е в негова тежест - § 2 от ДОПК във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК. Съдът е преценил характера на стоките и липсата на доказателства за реалното им предаване. При надлежно установена фактическа обстановка, която съда е преценил съобразно представените по преписката и събрани в съдебното производство доказателства, Административен съд Велико Търново е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат съдебни разноски. На ответника по касационната жалба също не се следва присъждане на съдебни разноски, независимо, че е претендирана такава, тъй като не е бил представляван пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,