Решение № 7863 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3992/2015 г.

Решение № 7863 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3992/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, образувано по молба на Димитър Стефанов Ковачев от гр. София за отмяна по реда на чл. 239, т. 1-4 АПК на влязлото в сила определение № 7142/27.05.2014 г. по адм. дело № 6820/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение и оставеното с него в сила определение № 1288 от 18.03.2014 г. по адм. дело № 1828/2014 г. на Административен съд София-град. В искането за отмяна се излагат предимно доводи за необоснованост и назаконосъобразност на определенията, които не съставляват основания за отмяна по смисъла на т. 1 до т. 4 на чл. 239 АПК. Искателя се позовава и на нови писмени доказателства - писмо-отговор на зам. председателя на ВКС № 319/14.01.2015 г., писмен отговор от РС-Радомир от 12.08.2005 г., решение № 11/14.02.2003 г. по ч. н. гр. д. № 407/2002 г. на Пернишки ОС, писмен отговор от същия съд от 15.01.2014 г., определение № 235/4.09.2003 г. по гр. д. № 873/2003 г. на Пернишки ОС и редица изходящи от него молби, жалби и искания. Твърди се, че съдът не е взел предвид установените обстоятелства при прекратяване на делото и се иска отмяна на определенията. Ответникът - Главна дирекция "Национална полиция", гр. София не изразява становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав намира искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 АПК, но неоснователно по следните съображения. С определение № 1288 от 18.03.2014 г. по адм. дело № 1828/2014 г. на Административен съд София-град е оставена без разглеждане жалбата на Димитър Ковачев срещу бездействието на служителите на РПУ-МВР, гр. Радомир за приключване на дознание № 229-д от 2009 г., срещу бездействие на полицията, посочено в негова молба № 4466 от 14.02.2014 г. адресирана до АССГ и бездействие по молба от 18.01.2002 г. на 06 РПУ, както и срещу удостоверение на министерство на правосъдието № 3121 от 6.06.1994 г., както и срещу писмо № 981 от 8.05.2012 г. и от 13.08.2012 г. на ВАпелП и производството по делото е прекратено. Определението е оставено в сила с определение № 7142/27.05.2014 г. по адм. дело № 6820/2014 г. на ВАС, пето отделение, а подадената срещу това определение частна жалба от Ковачев е оставена без разглеждане, поради двуинстанционността по чл. 131 АПК -с определение № 14212/27.11.2014 г. по адм. д. № 12524/2014 г. на Върховен административен съд, петчленен състав. Следователно атакуваното по реда на чл. 239 АПК определение е влязло в сила на датата на постановяване на потвърдителното определение на ВАС, тричленен състав /27.05.2014 г./ и искането е подадено в максималния преклузивен едногодишен срок по чл. 240 АПК. Същото обаче не обоснована наличието на основание за отмяна нито по т. 1 на чл. 239 АПК, нито по визираните в молба -уточнение от 21.01.2015 г. основания по т. 2, т. 3 и т. 4. Съгласно чл. 239, т 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т. е. нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила определение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност определението да е неправилно, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. Представените към искането за отмяна доказателства са съществували към момента на постановяване на прекратителното производството определение /писмен отговор от РС-Радомир от 12.08.2005 г., решение № 11/14.02.2003 г. по ч. н. гр. д. № 407/2002 г. на Пернишки ОС, писмен отговор от същия съд от 15.01.2014 г., определение № 235/4.09.2003 г. по гр. д. № 873/2003 г. на Пернишки ОС/, а писмо-отговор на зам. председателя на ВКС № 319/14.01.2015 г. съставлява новосъздадено доказателства, т. е. последващо атакуваните съдебни актове. Поради това тези доказателства не съставляват "нови писмени доказателства" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и искането се явява неоснователно на това основание, без да се изследва относимостта на доказателствата към правилността на съдебните актове. Съгласно чл. 239, т. 2 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото, т. е. изисква се съществуването на съдебно установяване на престъпни обстоятелства, произтичащи от действия на страната или неин представител, от чл. на състава на съда или неистинност на показанията на свидетелите или на заключенията на вещите лица, върху които е основан актът, която хипотеза в случая не е налице. Въпреки дадената на молителя възможност за уточнение с изрично съдебно разпореждане не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията по т. 2, чл. 239 АПК. С оглед на това искането за отмяна на това основание се явява неоснователно. Доводи и доказателства липсват и по визираното основание по т. 3 на чл. 239 АПК. Съгласно тази разпоредбата, актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В конкретния случая молителя не се позовава на отменен съдебен акт, който освен това следва да е обсъден при постановяване на съдебното определение, чиято отмяна се иска. Следователно не се установява наличие на основанието по чл. 239, т. 3 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК, влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение /определение/, което му противоречи. При тази хипотеза следва да е налице идентичност както между страните, така и в предмета на оспорване, поради което представянето на съдебни актове по гр. дела и документи, сочещи на хода на наказателни производства не обосновава наличие на основание за отмяна на прекратителното определение, постановено в съдебно-административно производство. С оглед на изложеното Върховния административен съд, петчленен състав намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК за отмяната на влезлите в сила определения на Върховния административен съд, пето отделение и оставеното с него в сила определение на Административен съд София-град, поради което искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав,