Решение № 14005 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8337/2016 г.
ВАСII отделение20.12.2016 г.докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 971 от 19 май 2016 г., постановено по адм. д. № 2507/2015 г. по описа на Административен съд Б. в частта, с която е отхвърлена жалбата на З. С. Н. против заповед № РД-18-84/19 ноември 2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията за геодезия, картография и кадастър в частта относно имот с идентификатор 20273.501.838, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на З. С. Н. против заповед № РД-18-84/19 ноември 2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията за геодезия, картография и кадастър в частта относно имот с идентификатор 20273.501.838 и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14005 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8337/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. С. Н. от гр. Б. срещу решение № 971 от 19 май 2016 г., постановено по адм. д. № 2507/2015 г. по описа на Административен съд Б., в частта, с която е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-18-84/19 ноември 2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията за геодезия, каргтография и кадастър (АГКК) в частта относно имот с идентификатор 20273.501.838. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - изпълнителния директор на АГКК, М. М. Т., С. Т. М. и Г. Т. Я., не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. След като по повод подадената касационна жалба Върховният административен съд извърши служебна проверка за валидността и допустимостта на оспореното съдебно решение, констатира следното: Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на М. М. Т. и З. С. Н. срещу заповед № РД-18-84/19 ноември 2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Д., община С., в частта относно поземлен имот 20273.501.838. С оспореното решение съдът е отхвърлил жалбата на З. Н., срещу която част е подадена касационната жалба. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на М. Т. и е прекратил производството по делото. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. С. З. за изменение и допълнение на ЗКИР (обн., ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г., в сила от 26 юли 2016 г.) разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР е изменена, като понастоящем предвижда, че одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри не подлежат на обжалване. Посочената норма е с процесуален характер и има незабавно действие. Процесуалните норми се прилагат по всички висящи спорове, освен ако в нормативния акт, в който са създадени, не е предвидено друго. В случая липсва уредба за процесуалния ред, по който се довършват висящите съдебни производства по жалби срещу актове, издадени на основание чл. 49 от ЗКИР, каквото е настоящото. С § 34 от ПЗР на ЗИДЗКИР ЗКИР (обн., ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г.) е уредена процедурата по довършване на административните производства по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, започнати към момента на влизане в сила на посоченото изменение на закона, но липсва такава за съдебните производства, които са висящи към посочения момент. За тях се прилага разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР, изключваща съдебното обжалване на такива актове. Изложеното налага извода, че към момента, по силата на изменената норма на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР, жалбата на З. С. Н. срещу заповед № РД-18-84/19 ноември 2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Д., е недопустима - чл. 159, т. 1 от АПК. Като се е произнесъл по същество по недопустимата жалба, съдът е постановил недопустимо решение, което ще следва да бъде обезсилено в частта, с която е отхвърлена жалбата на З. С. Н., а вместо него ще следва да бъде постановено друго, с което подадената от Николова жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 34 ЗИД
- чл. 49, ал. 2 ЗКИР