Решение № 11535 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7078/2010 г.

Решение № 11535 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7078/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Мая Стефанова Николова, от гр. Плевен, против Решение № 4853/14.04.2010 г. постановено по адм. дело № 15596/2009 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, VII-мо отделение, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За ответника - Комисия за защита от дискриминация, не се явява представител. Ответникът Таня Николова Тонева също не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 3-членен състав на Върховен административен съд е приел, че издадения по реда на чл. 50 и сл. от ЗЗДискр. административен акт на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, а именно Решение № 182/14.10.2009 г. по преписка № 4/2009 г. на КЗД, е незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон, поради което е постановил отмяната му. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че в конкретния случай по отношение на жалбоподателката Мая Николова липсват доказателства за наличието на непряка дискриминация по признак "лично положение", на основание чл. 4, ал. 3, вр. с ал. 1 и с § 1, т. 7 от ЗЗДискр. Изводът е обоснован с отсъствието на всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Съдът е отчел, че доказателствата по делото, не установяват наличие на съзнание за неблагоприятно третиране по признак "лично положение" от страна на Директора на ОУ "В. Левски" - Таня Тонева спрямо жалбоподателката, както и че не се установява пряка причинно-следствена връзка между това третиране и причината за него по признак "лично положение". Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за отсъствие на проява на дискриминация, по смисъла на чл. 4, ал. 3, вр. с § 1, т. 7 от ЗЗДискр. спрямо касаторката по признак "лично положение". За да е налице такава дискриминация съдът правилно е посочил, че следва да бъдат ангажирани доказателства за наличието на действия или бездействия от страна на ответника Таня Тонева - директор на ОУ "В. Левски" - Плевен, с които съзнателно е извършила неблагоприятно третиране на касаторката по визирания по-горе признак, както и че това третиране е в причинно-следствена връзка с личното положение на засегнатото лице. Доказателствената тежест за установяване на горните обстоятелства, по аргумент от чл. 9 ЗЗДискр. е върху дискриминираното лице, т. е върху Мая Николова. Изводът на съда, че последната не е провела успешно това доказване, е правилен. Същата не е уведомила по никакъв начин ответника, за придобитите V -та и IV-та ПКС, а позоваването й на личното трудово досие е неоснователно, при положение че то не съдържа данни за датата на постъпване в него на документите, удостоверяващи наличието на тези степени. При това положение изводът на решаващия съд за отсъствие на неблагоприятно третиране на касатора по признака лично положение спрямо друго лице/а при сходни обстоятелства, поради отказа на ответника да признае придобитата IV-та ПКС на Мая Николова и да й присъди следващото се за нея допълнително възнаграждение, е законосъобразен. Липсата на знание у ответника за наличието на IV-та ПКС, поради неуведомяването му, е причината за отказа, поради което поведението му, не може да бъде квалифицирано като пряка или непряка дискриминация спрямо Мая Николова, по признак лично положение. Изложеното се подкрепя от незабавните действия на ответника по признаване на IV-та ПКС и сключване на Допълнително споразумение към трудов договор от 25.06.2008 г. с Мая Николова, при узнаване за наличието на такава степен, от Протокола за извършена проверка от 23.06.2008 г. и дадени с него предписания по чл. 404 от КТ на ИА "ГИТ" - Дирекция "Инспекция по труда" - Плевен до ответника. От изложеното следва извода, който е направил и решаващия съд, че както от обективна, така и от субективна страна не са налице предпоставките за наличието на дискриминация спрямо касатора, под формата на неблагоприятно третиране по признак "лично положение". Дискриминация по признак "лично положение" е забранена, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Но след като в случая не е установено, че касаторката е била третирана по-неблагоприятно на основата на този признак, правилно и законосъобразно 3-членният състав на ВАС е отменил решението на КЗД, като незаконосъобразно. Неоснователно се поддържа наличието на дискриминация и поради неправилно извършен подбор при прекратяване на трудовия договор с касатора, поради съкращение в щата. Настоящата инстанция споделя изцяло съображенията на тричленния състав на ВАС, че в случая тези доводи касаят решаването на един трудовоправен спор относно законосъобразността на уволнението и в частност законосъобразността на извършения подбор и като такива са относими към друго производство, а не доказват съществуване на дискриминационно отношение. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, петчленен състав на Върховен административен съд,