Решение № 8054 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11466/2017 г.

Решение № 8054 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11466/2017 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на адв. Б. Колев в качеството му на процесуален представител на В. Димов от[населено място] против решение № 422 от 22.08.2017 г., постановено по адм. д. № 67 по описа за 2016 г. на Административен съд - Хасково. Релевира доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество и уважаване на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ответникът - Областна дирекция на МВР Хасково не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Адмиинстративен съд - Хасково е отхвърлил предявения от ищеца В. Димов иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Областна дирекция на МВР Хасково за заплащане на обезщетение за понесени сумата общо в размер на 150 00. 00 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 7910 лв. и неимуществени вреди в размер на 142 030 лева, ведно със законната лихва върху същите от момента на завеждане на исковата молба до окончателното й изпращане. В съдебно заседание пред първата съдебна инстанция претенцията за имуществени вреди е намалена до размер на 500 лв. сума за поправка на очила, марка ЛАК. Неимуществените вреди се претендират да са настъпили от действия и бездействия на служители на ОДМВР – Хасково, изразяващи се в отнемане на паричната сума от 4 800 лева, отнемане на ръчен часовник марка Invicta Reserve на стойност 2 670 лева, както и счупване на очила марка ЛАК на стойност 500 лева. Ищецът пояснява, че неимуществените вреди настъпили в резултат на действия и бездействия на служители на ОДМВР – Хасково, изразяващи се в нанасяне на удари с ръце и крака, блъскания, силно притискане към земята, прегъване на тялото на ищеца по начин, спиращ дишането му, незаконен арест, затваряне в клетката на ОДМВР – Хасково без достъп до животоспасяващи медикаменти и медицинска помощ, в резултат на които настъпила временна опасност за живота му, както и продължителни болки и страдания при задържане в поделенията на МВР със заповед за задържане на лице рег. № 1970 зз-380/31.10.2015 г. на мл. Инспектор при РУ – Хасково, необжалвана по съдебен ред. За да отхвърли иска съдът е приел, че твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностните лица на ответника са недоказани, т. е. не е осъществен съставът на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е мотивирал подробно правните си изводи за неоснователност на исковата претенция, като в мотивите на съдебния акт са посочени и обсъдени всички събрани по делото писмени, гласни доказателства. В хода на производството по делото по искане на ищеца е била допусната и назначена съдебно-медицинска експертиза за извършване от лекар - кардиолог, но и двете, назначени в последователност от съда вещи лица са отказали извършването й, като вторият от тях - поради агресивно поведение от страна на ищеца. Експертизата е била заличена от съда. В касационната жалба е поискано допускане и извършване на такава експертиза, но предвид забраната за фактически установявания пред касационната инстанция, искането е отхвърлено като недопустимо. Доколкото мотивите на обжалваното съдебно решение са подробни и обстоятелствени, фактическите констатации не следва да се възпроизвеждат от настоящата инстнация и към тях настоящото съдебно решение следва да препрати на осн. чл. 221, ал. 2 АПК. Що се отнася до правните изводи на първоинстнационния съд, настоящият съдебен състав споделя изцяло извода за недоказаност на претенцията за присъждане на обезщетение за понесени имуществени и неимуществени вреди. Съдебното решение е постановено при изяснени фактически обстоятелства след подробен анализ на всички доказателства поддържани в жалбата. Правилни са изводите на съда, че от събраните доказателства - данните, относно посещенията в спешното отделение, както и писмените доказателства и свидетелските показания не се установяват твърдените от ищеца факти, на които основава исковата си претенция, а именно, упражнено спрямо него полицейско насилие, вследствие на което е получил депресивно състояние от действията на полицейските служители. Следва да се посочи, че обстоятелствата, които установяват в показанията си разпитаните по делото свидетели - служители на ОД на МВР и служителите в Спешната помощ - лекар и медицински сестри не са оспорени и оборени с насрещно доказване от страна на ищеца. По тази причина липсват основания административният съд да не ги възприеме като безпристрастни и обективно дадени. Съдът е изложил обосновани мотиви, които се подкрепят напълно от събраните по делото доказателства. Не е налице противоречие в обсъждането и оценката на доказателствата и въз основа на последните правните изводи следва дасе приемат за обосновани и правилни. Доколкото невъзможността да се извърши съдебно-медицинска експертиза се дължи изцяло на поведението на ищеца, което е видно от съдебния протокол и приложените искания за самоотвод на вещите лица, то твърденията за влошеното здравословно състояние в резултат от задържането са недоказани, както правилно са възприети от съда. Доколкото съдебното решение се обжалвано в неговата цялост, настоящата инстнация намира същото за неправилно в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. Отговорността за разноски в производствата, в които се разглеждат исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е уредена в чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, която норма е специална спрямо разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК. В случай на отхвърляне на исковата претенция, ищецът дължи заплащане на ответника само на разноските за производството, но не и възнаграждение за адвокат, респ. юрисконсулт. В тази част решението следва да се отмени. Водим от горното, Върховният административен съд