Решение № 43 от 15.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 1988/2012 г.

Решение № 43 от 15.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 1988/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по жалба /искане/ на осъдения Д. Д. М. за възобновяване на производството по нохд № 560/2011 г. на Районния съд в гр. Габрово, отмяна на постановената присъда и ново разглеждане на делото или, алтернативно, намаляване на наложеното наказание. В искането се сочи, че първоинстанционната присъда, потвърдена от въззивната инстанция, нарушава закона и процесуалните правила, а определеното с нея наказание е явно несправедливо. Изтъква се, че обвинението не е доказано за част от отнетите вещи. Подчертава се, че кражбата е извършена от леснодостъпно място без да са разбивани прегради, без използване на технически пособия и моторно превозно средство, което прави деянието несъставомерно по повдигнатото обвинение. Искателят мотивира липса на умисъл, обяснена с необходимостта от осигуряване на средства за прехрана. In fine осъденият припомня съдействието, което оказал за разкриване на престъплението и настоява то да повлияе върху размера на наложеното наказание в посока на намаляването му. В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитникът поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът пледира за неговото отхвърляне. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: Районният съд в гр. Габрово с присъда № 192 от 14.03.2012 г. по нохд № 560/2011 г. признал подсъдимия Д. Д. М. за виновен в това, че през периода 26.06.2010 г. - 15.11.2010 г. в гр. Г., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след предварителен сговор с Т. Д. Б. и чрез използване на технически средства - секретен ключ и ножовка, отнел чужди движими вещи - меден проводник и система за видеонаблюдение на обща стойност 3 776,81 лева, собственост на [фирма] - гр. Г., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. "б" и чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при строг първоначален режим. Със същата присъда бил уважен граждански иск на [фирма] - гр. Г. срещу подсъдимия за сумата 3 776,81 лв., представляваща обезщетение за понесените имуществени вреди в резултат на санкционираното престъпление, ведно с дължимите лихви. Подсъдимият бил признат за невинен и оправдан по обвинението за кражба на меден проводник за 1 489 лв., както и за извършване на деянието с използване на моторно превозно средство. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски. Габровският окръжен съд с решение № 75 от 30.05.2012 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване на производството по делото е направено в законния срок от процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Преценено по същество то е неоснователно. Веднага трябва да се отбележи, че част от оплакванията на подсъдимия са резултат на неразбиране на съдържанието на присъдата. Д. М. е оправдан още от първата инстанция за използване на моторно превозно средство. По делото никога не е повдигано обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК - за кражба чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот. Ето защо твърденията му за обективна и субективна несъставомерност по тези квалифициращи признаци е извън обхвата на извършваната проверка. Без доказателствена и правна подкрепа е основното оплакване на осъдения за допуснати процесуални нарушения при конкретизиране на откраднатия меден проводник. Първостепенният съд подходил обективно към изясняване на видовите и количествени параметри на предмета на престъплението. Той назначил и изслушал експертиза, която съпоставила килограмите медни отпадъци, предадени от подсъдимия в пункт за вторични суровини, с дължините в метри на медните проводници с различно сечение, описани в обвинителния акт. След като констатирал, че предаденото количество медни отпадъци не съответства изцяло на дължината на посочените проводници, съдът оправдал частично подсъдимия. Няма никакви данни, подхранващи изразените бланкетно в искането съмнения за допусната експертна грешка. Не кореспондира с установената фактическа обстановка и оспорвания от осъдения квалифициращ признак "чрез използване на техническо средство". Двете предходни инстанции приложили правилно закона, квалифицирайки деянието по този начин, след като установили, че кабелите са рязани от извършителите с ножовка, а Д. М. отключил един от катинарите със секретен ключ. Прочее, опитът на осъдения да отрече личното си участие /чрез използване на ножовка/ в кражбата на кабелите, се опровергана от обясненията, които той дал пред първата инстанция, от прочетените обяснения на другия извършител - починалия Т. Б., от показанията на разпитаните свидетели и приложените по делото писмени доказателства. Напълно лишено от правна стойност в контекста на правилното приложение на закона е изявлението за липса на умисъл. Последният е обективиран чрез подробно извършените действия на отнемане на вещи, чужда собственост, като за пълнота трябва да се отбележи, че обхващал и пълния каталог на посочените квалифициращи елементи - предварителен сговор, използване на техническо средство, рецидивен характер. Искането не следва да бъде уважено и частта му за намаляване на наказанието поради явна несправедливост. Предходните съдебни състави правилно дефинирали отегчаващите и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. В категорията на вторите с особена тежест в полза на подсъдимия е отчетено признанието за част от фактите, както и тежкото му семейно положение, свързано с грижи за две малки деца. Ето защо е прието, че и най-лекото, предвидено от закона наказание - три години лишаване от свобода, би било несъразмерно тежко, и наказателната принуда била определена под легалния минимум. Отмерената санкция по вид, размер и начин на изтърпяване е адекватна на целите на чл. 36 от НК и не подлежи на намаляване. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК