Решение № 3367 от 30.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Варна чрез процесуалния му представител юриск. А. Димитрова срещу решение 5/14.03.2022 г., постановено по адм. дело 450/2021 г. по описа на Административен съд гр. Русе, с което по оспорване от Е. МБ ООД - гр. Русе е отменено решението му с рег. 32 193622/18.06.2021 г. към митническа декларация MRN 18BG002002H0155901/02.11.2018 г., с което на дружеството не е приета декларираната митническа стойност за внесени стоки от Турция и е определена друга такава и въз основа това на основание чл. 54, ал. 1 във връзка с чл. 56 ЗДДС и е взет под отчет начисления ДДС в размер на 27 225,61 лв., ведно с лихва за забава по чл. 59, ал. 2 ЗДДС. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касационния жалбоподател съдът е изложил, че административният орган не е мотивирал прилагането на чл. 74, § 2, б б от Митническия кодекс на Съюза, както и, че решението не съдържало анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод. Твърди се от касатора, че в конкретния случай се касае за извършен последващ контрол от ТД Митница Русе (преди ТД Дунавска), като констатациите на митническите органи били обективирани в доклад BG0040001/3А/25.10.2019 г., се приемат за безспорно установени. Излагат се доводи в касационната жалба, че административният орган подробно е обосновал необходимостта от прилагане на метод, предвиден в чл. 74, § 2, б. б МКС. Установената задължителна последователност на условията за определяне на митническата стойност не е нарушена, прилагането на точки а, б, в и г от чл. 74, § 2 МКС било невъзможност според касатора поради непредставяне на достатъчно данни в подкрепа на декларираната митническа стойност на процесните стоки. В касационната жалба са изложени доводи, че административният орган се е съобразил с основното изискване за законосъобразност на издадения от него акт, както и, че в ясна и логична последователност са пресъздадени правнорелевантните факти по случая, които са доказани от събраните в производството доказателства. В тази връзка се сочи от касатора, че административният акт съдържа всички фактически и правни основания за издаването му, като били обсъдени според него всички доказателства, събрани в хода на административното производство. Касационният жалбоподател счита, че във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническата стойност, вкл. и в хипотезата на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойностна внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Твърди се, че пред митническите органи не били представени документи, доказващи по безспорен начин декларираната митническа стойност, както и няма представени банкови документи за извършени плащания по сделката, които да съответстват на стойността на стоката по търговската фактура. Поради липса на документи, касаещи проверката по декларираната митническа стойност и които биха дали пълна и непротиворечива информация за това какви цени на стоките в пратката са били договорени, какви са сроковете и начините на заплащането им, като основателно оставало съмнението относно реалността на декларираната митническа стойност, както и нямало категорични доказателства за реално платената или подлежащата на плащане цена на стоката. Според касатора след извършения сравнителен анализ на база наличната информация, за процесните стоки са били декларирани по високи, които съществено се различават от процесните. Касационният жалбоподател се позовава на дело С 291/15 на СЕС, съгласно което в случаите, когато декларираната цена на стоките е значително по ниска от средностистическата, следва да се приеми, (е разликата в цените е достатъчна, за да обоснове съмнение за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да се оспорва автентичността на документите. Последователно касационният жалбоподател сочи, че е изследвана стойността за идентични стоки, но такива не са открити по смисъла на чл. 74, § 2, б. а МКС, а за сходни стоки по смисъла на чл. 74, § 2, б. б МКС според касатора са били намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности на сходни стоки от други вносители, които не са необичайно ниски, но необичайно ниските цени на стоката употребявани дрехи , декларирана от дружеството е достатъчно основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност по реда на чл. 70 от регламент (ЕС) 952/2013 г., в резултат на което е определена нова митническа стока за стока 2 при спазване на чл. 74, § 1 от същия регламент когато митническата стойност не може да се определи на основание чл. 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а до г на § 2, докато стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоката, като в случая последователността на условията за определяне на митническата стойност не била нарушена, тъй като е било невъзможно да се приложат точки а, б, в и "г от чл. 74, § 2 е било невъзможно поради непредставяне на достатъчно данни в подкрепа на декларираната митническа стойност. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и да се потвърди митническото решение. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Депозирано е по делото и писмено становище от юриск. Димитрова. Ответникът по касационната жалба Е. МБ ООД гр. Русе в депозирани по делото писмен отговор и молба с характер на писмени бележки по съществото на спора от адв. С. Желязкова, я оспорва. Претендира се присъждане на разноски по делото по представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени посоченото по горе митническо решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред съда акт противоречи на материалния закон, както и, че в административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За посоченото второ нарушение в съдебното решение се сочи, че по преписката е представено писмо, рег. 32 146128/11.05.2021 г., в което подробно са изложени съображенията, намерили място и в мотивите на оспореното решение. В съобщението според съда бил указан и определен срок за изразяване на становище по изложените в него мотиви, но същото писмо не отговаря като съдържание на изискването по чл. 8, § 1, б в от Регламента за изпълнение, посочен по горе. В тази връзка съдът сочи, че не била указана на жалбоподателя възможността за достъп до документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват, за да постановят своето решение и по конкретно правото на достъп до описаните в писмото митнически декларации с получатели трети лица, стоките. Посочено е в съдебното решение, че не е даден достъп на дружеството до стикит, които са използвани от митническите органи като аналог за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б б от Регламент (ЕС) 952/2013, респ. до търговските документи, съпровождащи тези митнически декларации и съдържащи описание на използваните като аналог стоки, нито тяхното описание. Относно проведеният последващ контрол съгласно чл. 48 от Регламента, респ. чл. 84, ал. 1, т.1 ЗМ, по преписката според съда липсват доказателства за начина на връчване на писмо с рег 32 146128/11.05.2021 г., за да може съдът да извърши проверка, а и такава информация не се е съдържала и в оспореното решение. . Съдът е посочил и друго процесуално нарушение - на изискването на чл. 22, § 7 от Регламента за мотивиране на неблагоприятно за заявителя решение на митническите органи и в тази връзка съдът се е позовал на решение по дело С 46/16 т. 44 и т. 45 относно задължението за мотивиране, което да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност, а от друга страна това задължение означава, че посочените органи са длъжни да изложат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита, данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на адресата да защити правата си.Според съда оспореният акт противоречи и на материалния закон, като според чл. 70, § 1 от Регламента базата за митническата стойност на стоките е договорната, т.е. действително платената или подлежащата на плащане. Съдът е счел, че въпреки, че ответникът по жалбата е оспорил обстоятелството, че декларираната от жалбоподателя митническа стойност е била действително заплатената, това оспорване съдът е определил за неоснователно. От представените счетоводни справки и показанията на свидетелката Р. Крумова съдът е направил извод, че цената на стоките, е изцяло платена. Съдът е посочил също, че в решение по дело С 291/15 на СЕС е прието, че е допустима практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки при положение, че митническият орган не оспорва нито по друг начин поставя по съмнение автентичността на фактурата и удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за действително платената цена и вносителят не представя в отговор на искането на допълнителни доказателства или сведения за установяване на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки. В решението е налице позоваване и на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, цитиран по горе, че когато митническите органи имат основателни съмнения, те могат да поискат от декларатора да представи допълнителна информация, а според § 2 ако съмненията не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по чл. 70, § 1. По отношение на посоченото от митническите органи, че декларираната цена е необичайно ниска, съдът е разгледал дефинирането на понятиетосправедливи цени в §1, т. 40 ЗМ., а също и за рисков праг, на който се позовават митническите органи и данните, които те са ползвали от информационната система Тезей. За всяка една от внесените стоки спално бельо комплект чаршафи, дамска домашна роба, покривка за маса, мъжки пуловер и тъкани за пердета, съдът е обсъдил по какъв начин е формирана цената на стоките от митническите органи и е достигнал до извод, че административният орган не е доказал в съответствие с указаната му доказателствена тежест съгласно чл. 170, ал. 3 във връзка с ал. 1 АПК, че използваните по аналог стоки са сходни, за да може въз основа на тях по реда на чл. 74, § 2, б. б от регламента, да се определи нова митническа стойност, а оттам и нова данъчна основа по чл. 55, ал. 1ЗДДС за начисляване на този данък. Въз основа на посоченото по горе съдът е приел, че оспореното решение на митническия орган е незаконосъобразно и го е отменил. Обжалваното решение е правилно постановено. В първоинстанционното решение правилно е описана фактическата обстановка по делото, поради което същата не следва да се преповтаря в настоящото решение. Основният спор между страните по делото се свежда до законосъобразността на оспореното от Е. МБ ООД решение на директора на ТД Северна Морска (понастоящем ТД Митница Варна), с което не е призната декларираната от дружеството митническа стойност, приемането на нова такава и въз основа на нея е взет под отчет начисления ДДС в посочения по горе размер. Правилно в обжалваното решение съдът е приел, че съгласно чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. базата за определяне на митническата стойност на стоките е договорната и именно такава стойност Е. МБ ООД е декларирал в митническата декларация MRN 18BG002002H0155901/02.11.2018 г. за внесените стоки от Турция. Обосновано в обжалваното решение съдът е приел, че съгласно § 2 на същата разпоредба е посочено, че декларираната митническа стойност е действително платената или подлежащата на плащане цена, а това е общата сума, която купувачът на стоките е платил или трябва да плати. Правилно съдът е приел, че в случая от представените счетоводни справки и показанията на свидетеля Р. Крумова е установено спорното обстоятелство, а именно по заплащането на декларираната митническа стойност. Правилно в обжалваното решение е посочено, че при издаване на митническото решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и на чл. 8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/2447, като митническите органи макар да са изпратили на дружеството писмо с рег 32 146128/11.05.2021 г., то не отговаря на изискванията на посочената разпоредба предвид, че не е указана възможността на Е. МБ ООД за достъп до документите и информацията, които митническите органи са имали предвид да използват като основание на окончателното си решение. В този смисъл следва да се сподели приетото от решаващия съд, че използваните от митническите органи митнически декларации на други вносители, които са посочени от тях като аналог за определяне на процесната митническа стойност, не са били предоставени на Е. МБ ООД, а и в писмото не са посочени стоките, които се съдържат в тях. Освен това правилно съдът е приел в съдебния си акт, че липсват данни как е станало връчване на процесното писмо, което също представлява съществено нарушение на административно производствените правила. Представеното в касационното производство известие за доставяне не доказва твърдението на касатора за изпълнение задължението за връчване на дружеството на процесното съобщение. Обосновано съдът е приел, че митническият орган не е извършил задълбочен анализ при характеризирането на внесените стоки и сходството им с посочените от него такива в таблица и митнически декларации предвид приложимата според органа разпоредба на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013. В част от последните са вписани стоки, различни от процесните като керамични комплекти за баня, одеяла, декоративни кошници, абажури , ароматни сапуни и др. В други пък не е обосновано достатъчно от митническия орган сходност с процесните стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, според който сходни стоки са тези стоки, които въпреки, че са не еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и съставни материали, което позволява взаимозаменяемост в търговско отношение. Сравняването на стоките не може да изхожда само от тяхното наименование, както е подходил митническия орган, макар това да не е установено по безспорен начин за част от стоките в митническите декларации на трети лица вносители. Не е извършен и задълбочен анализ от митническия орган, както правилно е приел и първостепенния съд. Възникналите съмнения при извършената проверка от административния орган трябва да са задълбочени и обосновани с доказателства, а не да почиват на предположения. В случая не е проведено успешно доказване от митническия орган на основание чл. 170, ал. 1 АПК на възникналото у него съмнение за митническата стойност на процесните стоки. Нееднократно съдебни състави на ВАС са посочвали в решенията си, че използването от митническите органи на понятието рисков праг е неправилно поради липсата на законодателна уредба на това понятие в правото на ЕС. Използваната таблица от системата "THESEUS" без да се извърши конкретен анализ на посочените цени не е достатъчно да обоснове основателно съмнение в декларираната стойност към момента на подаване на процесната митническа декларация. При мотивиране на съдебния акт първоинстанционният съд правилно се е позовал на решение по дело С 291/15, на което се позовава и касатора, но правилно решаващият съд го е обсъдил, че в него изрично е посочено, че при разлика в цените между декларираната договорна стойност и средностатистическия размер на покупните цени ри вноса на сходни стоки с повече от 50 %, следва да се приеме, че тя е достатъчна, за да обоснове съмненията на митническия орган и отхвърлянето от него на декларираната митническа стойност. В тази връзка следва да се сподели приетото от съда, че след като стоките в митническата декларация на дружеството съдържа информация в кл. 38 за теглото на стоките, неправилно митническият орган е извършил превръщане на данните в информационната система Тезей, дадени в килограм към бройки. Въз основа на изложеното следва да се приеме за законосъобразен изводът на решаващия съд, че използваните от митническия орган стоки по аналог не е за сходни стоки по смисъла на чл. 74, § 2, б. б във връзка с чл. 1, § 2, т.14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 предвид, че дефиницията за сходни стоки е за такива стоки, които са произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Именно, че се касае за такива стоки не е доказано в административното производство от митническия орган защо не е приета декларираната от "Е. МБ" ООД митническа стойност, както правилно е прието и от първостепенния съд. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени от касатора, поради което същото като правилно на основание чл. 221, ал. 21 предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане в писмения отговор на ответника по касация чрез адв. С. Желязкова, на Е. МБ ООД следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 1 600 лв. Неоснователно е възражението за прекомреност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация, тъй като уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение на адв. С. Желязкова не е прекомерно, а е съобразено с правната и фактическа сложност на делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение