Решение № 13449 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8871/2010 г.

Решение № 13449 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8871/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Салах Сабах Хасан - гражданин на Ирак, против решение № 8390 от 22.06.2010 г. , постановено по адм. дело № 3053/2010 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение. В жалбата се мотивират съображения за неправилност поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон и се иска отмяната на съдебния акт. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е решение № 93 от 15.02.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Салах Сабах Хасан - гражданин на Ирак. Въз основа на събраните в хода на административното и съдебното производство съдът е приел за установено, че това решение е законосъобразно, издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, същото съответства на материалния закони при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В конкретния случай бежанската история на кандидата не предполага приложението на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), тъй като посегателствата срещу него имат криминален характер и не могат да се квалифицират като "преследване" по смисъла на ЗУБ. Отделно от това общата ситуация в Ирак не може да се категоризира като достигаща въоръжен конфликт, съпътстван с безогледно насилие. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Неоснователни са възраженията на касатора, че обжалваното съдебно решение противоречи на материално-правната разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС за минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство вр чл. 2, б. "д" от същата. Изтъкнатите от чужденеца причини, обосноваващи основателен страх от преследване в държавата му по произход, не са подкрепени от безспорни доказателства, включително и твърденията му, че се е лекувал в болница от наранявания, нанесени от побой при отвличане (л. 16). Твърденията му, че съществува заплаха за неговия живот, сигурност и свобода поради религиозната му принадлежност - шиит - и поради работата му за полицията и американската армия не се доказват по никакъв начин. Те се опровергават от крайно противоречивата му и непоследователна бежанска история - не е бил чл. на политическа партия или въоръжена групировка; работил е в полицията към звено под управлението на американските сили, като в тази връзка е бил отвлечен и заплашван; в същото време е напуснал Ирак с валиден паспорт и положена в него турска виза, издадена от Турското посолство в Багдад и е преминал законно в Турция; там, по неизвестни причини, е унищожил иракския си паспорт и е преминал нелегално в България с помощта на трафикант. Всички тези противоречия са обсъдени подробно от административния орган в приложеното по делото становище. Обсъждайки доказателствата тричленния състав на ВАС е стигнал до верния извод, че твърдяните посегателства срещу жалбоподателя не са основание по смисъла на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Законосъобразни са съображенията на тричленния състав на ВАС и по отношение отказа на административния орган да предостави хуманитарен статут на иракския гражданин. Пред вид официалните справки на Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" при ДАБ, няма данни обстановката в Ирак да застрашава конкретната личност, т. е. в държавата си тя да е изложена на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и по-конкретно на т. 3 - "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт", разпоредба, която изцяло е съобразена с чл. 15 "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. В тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба, че обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно поради противоречие с посочената разпоредба на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност. Според разпоредбата на § 1а от допълнителните разпоредби на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на редица конкретно изброени директиви на Съвета на Европейската общност, включително и Директива 2004/0083 (ЕО) на Съвета. В чл. 15 "в" от същата са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е възприета в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, където се посочва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Цитираните текстове от Директивата и от ЗУБ не са различни в смисъла на направеното тълкуване в касационната жалба, поради което възражението се явява неоснователно. Касае се за лични заплахи срещу живота или личността, а не само до обективна характеристика на ситуацията в държавата по произход. Следователно не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. С оглед изложеното и като се има предвид, че при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира обжалваното пред касационната инстанция решение на тричленния състав на Върховния административен съд да е нищожно или недопустимо, същото следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,