Решение № 11776 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 128/2010 г.

Решение № 11776 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 128/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) Образувано е по жалба на Георги Тодоров Тодоров от гр. Русе срещу мълчалив отказ на министъра на здравеопазването да му предостави достъп до обществена информация, поискана със заявление вх. № 96-Г-37 от 23.11.2009 г. Моли съда да отмени мълчаливия отказ, като постановен в нарушение на закона. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Със заявление вх. № 96-Г-37 от 23.11.2009 г. жалбоподателят е поискал от министъра на здравеопазването да му предостави копие от на технически носител на "Мастърплан за реформа в болничния сектор на Република България", представен на работна среща в гр. Русе, проведена на 19.09.2009 г., като това заявление представлява изпратената от ответника административна преписка. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното от правна страна: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване административен акт, а разгледана по същество е основателна. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането (т. 5 от ППВС 4/1976 г.) В разглежданата хипотеза ответникът - министърът на здравеопазването не се е произнесъл по направеното пред него от жалбоподателя искане за предоставяне на информация, свързана с представен на работна среща план за развитието на здравеопазването в Република България, въпреки че е задължен да направи това в 14-дневен срок от постъпване на заявлението (чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ) с писмено решение, с което да удовлетвори искането или да откаже предоставяне на исканата информация, като изложи изрични съображения за това (чл. 28, ал. 2 и чл. 38 от ЗДОИ). Това бездействие на административния орган представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Този отказ е в противоречие със закона. Заявлението на жалбоподателя за предоставяне на информация отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, като съдържа посочените в текста данни и описание на исканата информация, която е в кръга на сведенията, с които органът разполага (последния факт не е оспорен от ответника). При тези обстоятелства и като съобрази условията на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, чието наличие може да обоснове отказ за предоставяне на информация, административният орган следва да издаде акт, с който да се произнесе по направеното искане и да удовлетвори същото или да откаже да направи това, ако са налице посочените в чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ пречки. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че мълчаливият отказ на министъра на здравеопазването е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката - върната на административния орган за произнасяне съобразно горните указания. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,