Решение № 3476 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6677/2008 г.

Решение № 3476 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6677/2008 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Велин Стоименов Петров, Стоилка Стоименова Георгиева, Анелия Стоянова Костова, Лиляна Стоянова Найденова и Станка Стоянова Илиева срещу решение № 466 от 27.12.2007 г. постановено от Административен съд София - град, Второ административно отделение, 35-ти състав по адм. д. № 1031/2007 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение. С писмено становище ответникът - кмета на Столична община, мотивира доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Велин Стоименов Петров, Стоилка Стоименова Георгиева, Анелия Стоянова Костова, Лиляна Стоянова Найденова и Станка Стоянова Илиева срещу отказ на кмета на Столична община, обективиран в писмото от 7.03.2007 година да отмени отчуждаване върху имот пл. № 5541, кв. I - стар в ж. к. "Дружба - 1". Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че отмяна на отчуждаването е недопустима в хипотезата на § 9, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ, тъй като имота не е отчужден при условията на Закона за териториалното и селищно устройство (отм.). По този предмет на спора съдът се е произнесъл с оглед задължителните указания, дадени с определение, постановено от състав по чл. 135, ал. 4 от АПК по адм. д. № 142/2007 г. Освен на това основание съдът е произнесъл и по възможността за отмяна на отчуждаването в хипотезата на чл. 2 във връзка с чл. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. По отношение на това основание съдът е приел, че не са налице материално-правните предпоставки за отмяна на отчуждаването, а и от друга страна искането по този закон е подадено значително след като за правоимащите е изтекъл преклузивния срок по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС дори и в хипотезата на новиране на този срок, прието с § 2 от ПЗР на ЗОСОИ. По всички тези доводи съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Законосъобразни са правните изводи на решаващият съд, че отмяната на отчуждаването не може да бъде допусната в хипотезата на § 9, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ. Съобразно разпоредбата на § 9, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените (ДВ, бр. 124 от 1998 г.) разпоредби на глава пета, раздел I от Закона за териториално и селищно устройство, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30 октомври 1998 г., се прилагат отменените разпоредби на Закона за териториално и селищно устройство и отмененият чл. 102 от Закона за собствеността. В случаите, когато недвижимият имот не е завзет до 30 октомври 1998 г., заповедта за отчуждаване и за обезщетяване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината със заповед. В случая имота е отчуждено по реда на ЗПИНМ, поради което цитирания текст е неприложим. Неотносими са доводите на касаторите за липса на доказателства за изплатено обезщетение. Отчуждителното производство по ЗПИНМ приключва със завземане на имота, което може да бъде сторено след изплащане на обезщетението. Ако това не е сторено, както се твърди от жалбоподателите, то се касае до одържавяване на имота не по предвидения ред, което е основание за възстановяване или обезщетяване по друг реституционен закон, което се разглежда от друг административен орган. Такива твърдения в сезиращото заявление не са релевирани, поради което не е допустимо в хода на съдебното обжалване да се приеме друго. Законосъобразни и обосновани са правните изводи на решаващият съд и по отношение на възможността отчуждаването да бъде отменено по реда на специалния реституционен закон - Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността. В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е разгледал както наличието на комулативните материално-правни предпоставки по чл. 1 и чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за отмяна на отчуждаването, така и процесуалните предпоставки за допустимост на искането, с оглед изтеклите преклузивни срокове. Изводите на съда за просрочие на искането за отмяна на отчуждаването по специалния реституционен закон, така и по отношение на алтернативно разгледаната възможност за отмяна на отчуждаването при наличие на всички комулативни за това предпоставки са законосъобразни и обосновани и се споделят изцяло от касационната инстанция. Правото да се иска реституция на недвижими имот след отмяна на отчуждаването не е абстрактно право, а във всички случаи се подчинява на регламентиран от материалния закон режим. В случая съдът е разгледал всички хипотези, приложими с оглед мотивите на искането и тези на оспорения административен отказ. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение