Решение № 7400 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10410/2014 г.

Решение № 7400 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10410/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 114, ал. 1 и чл. 115, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под страна/ЗИНЗС/.

Образувано е по касационни жалби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София /ГДИН/ и Янко Крумов Ваташки, понастоящем в затвора в гр. София, подадена чрез адв. Елен Янкова, срещу решение № 3838/10.06.2014 г. по адм. дело № 10865/2011 г. по описа на Административния съд София- град.

В касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията" се оспорва решението в осъдителната му част и се излагат доводи за неговата неправилност, в тази му част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Съдът неправилно приложил разпоредбите на чл. 114, ал. 1 и чл. 115, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и направил необосновани изводи. Претендираните неимуществени вреди от Янко Ваташки не били доказани, поради което се иска отмяна на решението и отхвърляне на исковата молба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател Янко Ваташки е недоволен от присъдения размер на обезщетението, който счита за несправедливо определен и претендира отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване изцяло на претенцията.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на ГДИН и за неоснователност на касационната жалба на Янко Ваташки.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество тази на ГДИН е основателна, а на Янко Ваташки - неоснователна.

Административният съд София - град е сезиран с три обективно и комулативно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени от Янко Крумов Ваташки, изтърпяващ наказание в Затвора -гр. София срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието, а именно:

1. иск за присъждане на обезщетение от 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на затворническата администрация на затвора София, изразяващи се в неоснователно използване на помощни средства /денонощно/ за времето от 19.09.2011 г. - 30.09.2011 г. по време на лечение в УСБАЛЕ-Клиника по диабетология "Академик Иван Пенчев"

1. иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на затворническата администрация на затвора София, изразяващи се в неоснователно използване на помощни средства при конвоирането на ищеца от Столичен централен затвор/СЦЗ/ до СБАЛОБ "Зора", 7-ма поликлиника на 19.10.2011 г. както и при конвоирането му в УСБАЛЕ - Клиника по диабетология "Академик Иван Пенчев" на 19.09.2011 г. и на 30.09.2011 г.

1. иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на затворническата администрация на затвора София, изразяващи се в болки и страдания в резултат на охлузвания на ръцете и краката от носене на белезници за времето от 19.09.2011 г. - 30.09.2011 г. при конвоирането му и престоя за лечение в УСБАЛЕ-Клиника по диабетология "Академик Иван Пенчев", както и за времето на 19.09.2011 г. при конвоирането му от СЦЗ до СБАЛОБ "Зора", 7-ма поликлиника за извършване на флуоросцентна ангиография.

Съдът счел за основателна първата претенция на Ваташки и осъдил ГДИН да му заплати 500 лв. обезщетение за неправомерно използване на помощни средства при престоя в УСБАЛЕ-Клиника по диабетология "Академик Иван Пенчев", за времето от 19.10.2011 г. до 30.10.2011 г., ведно с лихва. Отхвърлил другите две претенции като неоснователни и недоказани. Съдът приел, че само част от описаните в исковата молба неимуществени вреди - физически дискомфорт по време на сън и при провеждане на медицинските дейности са доказани, както и че те са в следствие от употребата на белезници на ръцете за фиксиране в болничната стая и белезници за ръцете и краката при извеждането му от болничната стая. Приел за частично доказана тази претенция като дал вяра на показанията на неговата майка, св. Ваташка, чиито показания били подкрепени от данните в доклада на изпълнителния директор на клиниката. Съдът приел, че прилагането на помощни средства, по време на престоя в болничното заведение, е несъвместимо със забраните по чл. 3 от ЕКЗПЧОС и чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС.

Недоволен от постановения резултат ищецът обжалва решението в отхвърлителната му част и моли за неговата отмяна. Ищецът счита, че необходима, типична и логична последица от носенето на белезници е създаването на чувство за безпомощност, унижаване на честта и достойноството му, злепоставяне на доброто му име пред обществото, влошаване на здравословното му състояние, довело до понасяне на болки и страдания, както и ограничаване правото му на свободно придвижване. За репариране на преживените във връзка с това ограничение отрицателни емоционални състояния намира за справедливо обезщетяване чрез уважаване на претенциите в пълния им предявен размер. Счита, че, връзката между вредоносните действия на служителите на затвора при изпълнение на постовата им дейност са в пряка и непосредствена причинна връзка със вредоносния резултат. Моли отменяване на решението и уважаване на претенциите в пълния предявен размер, ведно с лихва и разноски.

Касационния жалбоподател - ГДИН счита, че използването на помощни средства по време на престоя в болничното заведение и п ри конвоирането, по дати и периоди, цитирани по-горе е законосъобразно и носенето на същите не противоречи на чл. 114, ал. 1 от ЗИНЗС. Действията на конвоиращите полицаи, в предвид особеностите на поста, а именно, че той е във външно болнично заведение, където няма специално обособени стаи за лишени от свобода, са съобразени с Инструкцията за особеностите на пост във външно болнично заведение. В случая не е установено виновно поведение на охраняващите полицаи и постовата служба е изпълнена законосъобразно. Моли отменяване на решението и отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Решението е неправилно и следва да бъде отменено. Правните изводи на решаващият съд, че използването на помощни средства в конкретния случай е в противоречие с установените правила на ЗИНЗС - чл. 114, ал. 1, не се обосновава от доказателствата по делото.

Не е било спорно, че използването на помощни средства - белезници за ръце и крака от конвоиращите полицай при Софийския централен затвор е по повод осъществяване на постова служба на разкрит със Заповед № 481/19.09.2011 г. външен пост за лечение на Ваташки във външно здравно заведение - УСБАЛЕ "Акад. Иван Пенчев". Конвоирането му до 7-ма Поликлиника, Очен център "Светлина" е на основание заповед № 530/19.10.2011 г. също на началника на затвора гр. София.

Не е било спорно също така, че при конвоирането до двете болнични заведения на лишеният от свобода са били поставени белезници на ръце и крака и е ползван колан през който преминават поставените белезници. В болничното заведение, видно от доклада на изпълнителния директор на УСБАЛЕ "Акад. Иван Пенчев"-ЕАД, София, изх. № 651/15.10.2012 г., Ваташки е носил белезници на ръце и крака /без колан/ при придвижването му в болницата за извършване на прегледи, манипулации, инструментални и лабораторни изследвания. В доклада е отбелязано, че когато осъществяването на медицинските дейности го е изисквало, белезниците са били сваляни. От снетите обяснения на конвоиращите полицай е било установено, че в болничната стая Ваташки е бил вързан за леглото с белезници на едната ръка, на дълъг повод. В този смисъл са и показанията на майката на ищеца, св. Ваташка, която е заявила при разпита й в с. з., че при престоя в болницата синът й е бил с белезници и нощно време спял с тях, но при посещение в тоалетната те били сваляни. Носел белезници и при придвижване в болницата, което разбрала от разказ на Ваташки.

Съгласно чл. 112 и сл. на ЗИНЗС при изпълнение на служебните си задължения държавните служители от местата за лишаване от свобода могат да използват физическа сила, помощни средства и оръжие, ако спазването на реда и дисциплината не може да бъде постигнато по друг начин. Законът дава право на служителите да ползват помощни средства по своя преценка и при съобразяване с обстоятелствата по чл. 115, ал. 1 от закона - конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на нарушителя.

Установените по делото факти не обосновават правните изводи на решаващият съд. Поста е разположен във външно болнично заведение и е изпълнен съобразно изискванията на чл. 114, ал. 1 във вр. с чл. 135, ал. 4 от ЗИНЗС и изискванията на Инструкцията за особеностите на пост във външно болнично заведение. Съгласно Раздел I, т. 1 от същата след настаняване на лишения от свобода в болничната стая същия се фиксира с предвидените за случая белезници с дълга връзка, а съгласно т. 7 - извеждане на лишения от свобода извън болничната стая се допуска само по медицински причини в района на болницата, за всеки друг случай се докладва на ДГН и се действа по негово разпореждане. При всяко напускане на болничната стая на лишения от свобода се поставят белезници.

При тази законова регламентация неправило решаващият съд приема, че са налице незаконосъобразни действия на служителите на затвора София в резултат на което Янко Ваташки е претърпял физически дисконфорт. В случая използването на белезници е по време на болнично лечение, което е в съответствие с разпоредбите на чл. 114, ал. 1 ЗИНЗС и цитираната по горе Инструкция за особености на пост във външно болнично заведение. Неправилно съдът приема, че помощни средства каквито са белезниците могат да се използват само в хипотезата на чл. 114, ал. 1 ЗИНЗС. Такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ЗИНЗС, а както е в настоящия случай използване на помощни средства е възможно и необходимо с оглед осъществяване на непрекъсната охрана в заведение, различно от местата за задържане. Настоящият случай е именно такав и използването на помощни средства е оправдано и наложително с оглед конкретната обстановка. Освен това преценката за използване на белезници е на служителите на ГДИН и определящо за тази преценка е конкретната обстановка и поведението на лишения от свобода . В случая преценката е обвързана с обстоятелството, че лечението е проведено в болница извън затвора и съществува опасност осъдения да се отклони и избяга. С оглед на това следва да се приеме, че служителите на ГДИН не са извършили незаконосъобразни действия.

Неправилен е извода на решаващия съд, че ищеца е търпял физически дисконфорт от използването на белезници. Това е твърдяла майка му в показанията си пред съда и това са били негови оплаквания по време на посещенията в болницата. От приложените медицинска документация не се установява, Ваташки да се е оплаквал от физически дискомфорт от белезниците, а твърденията за наранявания по крайниците се опровергават от доклада на изпълнителния директор на болничното заведение. Освен това не е установено до колко този дискомфорт се дължи на използване на белезниците, а не на здравословното му състояние, както свидетелства майка му, че бил неспокоен, боляло го и не можел да спи.

Касационната инстанция намира, че в случая използването на белезници е законосъобразно. Отговорността на ответната страна в този случай може да бъде ангажирана само при виновно поведение на охраняващите Ваташки полицай, а такова поведение не е доказано. Ползването на белезници при конвоирането и по време на престоя на Ваташки в болничното заведение е проведено законосъобразно и последният не е търпял претендираните от него вреди, поради което иска следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан по основание.

В предвид на изложените съображения касационната инстанция приема, че решението е неправилно и следва да бъде отменено, а исковите претенции на Ваташки за вреди се отхвърлят като неоснователни.

С оглед изхода на спора и направеното искане на ответната страна на ГДИН следва да бъдат присъдени разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,