Решение № 1060 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14431/2014 г.

Решение № 1060 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14431/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Стефка Иванова Ангелова за отмяна на влязло в сила определение № 11096/23.09.2014 г. постановено по адм. д. № 10760/2014 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, и оставеното с него в сила определение № 3561/17.07.2014 г. в сила постановено от Административен съд - София-град. В молбата се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, и като ново обстоятелство се сочи Решение с изх. № 97-00-68/9.10.2014 г. и заявление по ЗДОИ с вх. № 97-00-68/25.09.2014 г. С допълнителна молба от 20.11.2014 г. представя още три броя писмени доказателства: 1. заявление по ЗОДОИ с вх. № 97-00-68/13.10.2014 г., 2. уведомление с изх. № 97-00 68/23.10.2014 г. на МК и 3. Решение № 323/18.01.2012 г. на АССГ. С нова молба молителката представя и още едно доказателство - Решение № 97-00-42/3.07.2014 г. на Министерството на културата. В писмени бележки и в съдебно заседание се излагат доводи относно тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 21 от АПК даваща определение на понятието индивидуален административен акт, обхвата на съдебната проверка по чл. 168 от АПК и иска отмяна на определенията като неправилни. Ответникът - Министърът на културата, не се представлява и не взема становище. Върховния административен съд, петчленният състав като прецени доводите на страните и данните по делото намира молбата за отмяна за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК. Разгледана по същество, молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С определение № 3561 от 17.07.2014 г. постановено по адм. д. № 3621/2014 г. Административния съд - София-град, е прекратил производството по жалбата подадена от молителката като процесуално недопустима. Установено е било, че тя е сезирала министъра на културата със сигнали вх. № № 94-00-1972 и 45-00-7 от 23.04.2013 г. съдържащи твърдения за извършени нарушения на Закона за културното наследство. На тези сигнали административният орган се произнесъл и съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от АПК, изключваща съдебния контрол и е прекратил производството. С определение № 11096 от 23.09.2014 г. постановено по адм. д. № 10760/2014 г. Върховния административен съд е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Настоящото съдебно производство е образувано за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК на посочените определения. Позовавайки се на нормата на чл. 239, т. 1 от АПК и като ново обстоятелство се сочат цитираните по-горе в мотивите писмени доказателства. Отмяната по чл. 237 и сл. от АПК, по своя характер се определя като самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения и определения. Извънредният способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения и определения по реда чл. 237 АПК е приложим само тогава, когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство, е посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно новите доказателства или обстоятелства следва да са съществували през времето на произнасяне на съдилищата, но въпреки процесуалната активност на страната, тя не е могла да знае за тях. Това основание за отмяна не следва да се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение или за неправилно тълкуване на закона, за наличие на каквото се твърди в искането, или на бездействие на страната. Новите обстоятелства дефинитивно законодателят свързва с такива факти от действителността, които са от съществено значение за правилното разрешаване на възникналия правен спор, но обективно не са могли да бъдат известни на страните. Законодателят е имал предвид новооткритите или новосъздадени документи, но само относно факти, за които в съдебния процес страните са твърдели за тях, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. В конкретния случай сочената Заповед № РД-09-290 от 25.06.2013 г. за делегиране на правомощия на зам. министъра е приложена на л. 15 от делото, писмата и преписи от подавани от молителката заявления не представляват ново обстоятелство и/или ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. От определящо значение в настоящата хипотеза е това, че цитираните писмени доказателства в първоначалната и последващите допълнителни молби не променя фактическата обстановка, установена по административното дело и не съставлява ново обстоятелство, което би се отразило върху правнорелевантните факти по спора. Преценката, дали доказателствата са от значение за изхода на делото, е обусловена от преценката за възможността тези доказателства, респективно установените с тях факти, да доведат до различно разрешение на спорния предмет, което в конкретния случай не е налице. От съдържанието на молбата за отмяна могат да се извлекат възражения за неправилно тълкуване и прилагане на закона и АПК, но тези доводи обосновават касационно основание, а не основание за отмяна по извънредния способ, регламентиран в чл. 237 и сл. от АПК. Що се отнася до доводите относно компетентността на издателя на акта и правилното приложение на закона и АПК са неотносими към настоящия спор относно прилагане на извънредния способ за отмяна на съдебни актове по чл. 237 и сл. от АПК. И това е така, тъй като отмяната се развива след приключване на процеса, тя не е стадии от обжалването в рамките на процеса. Водим от горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,