Решение № 7507 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1332/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. М. А., [ЛНЧ], действаща лично и като майка и законен представител на малолетните деца: Ш. М. А. с [ЛНЧ], Р. М. А. с [ЛНЧ], Р. М. А. с [ЛНЧ], граждани на Сирия, срещу Решение 44/03.01.2025г., постановено по адм. дело 1366/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е било отменено Решение 11990/18.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е ценил доказателствата по делото, приемайки същите за недоказващи наличието на военен конфликт с висок интензитет на територията на пртовинцията, където семейството ан кандидата е живеело, заедно с кандидатстващите деца. Изтъква, че от страна на първоинстанционния съд неправилно не са кредитирани данните от бежанската история на касатора за, според които в мястото си на пребиваване в Сирия те са били изложени на реална опасност от тежки посегателства. Изразява се съгласие с данните изложени в актуалните справки на ДАБ, като се сочи, че същите не са били интерпретирани правилно от органа и сочели на запазване на усложнената и напрегната обстановка на територията на цялата страна. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част и за постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата. Ответникът Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез пълномощник юк. Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежно легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт. По съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Хасково е било Решение 11990/18.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на Д. М. А. действаща лично и като майка и законен представител на малолетните Ш. М. А., Р. М. А. и Р. М. А., на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Установено е, че със своя молба вх. 105450-4599/06.08.2024г. Д. М. А. действаща лично и като майка и законен представител на малолетните Ш. М. А., Р. М. А. и Р. М. А., всички сирийски граждани, и с [заличен текст] вероизповедание, е поискала предоставяне на международна закрила от Република България. Спазено е било императивното по своя характер изискване на чл.23, ал.2 и чл.25, ал.1 да бъде предоставена правна помощ, като е бил назначен особен представител адвокат, като също така е определен и социален работник на основание чл. 15, ал. 4 и ал. 6 ЗЗДет. Поради липса на документи за самоличност данните за чужденеца са снети въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С чуждия гражданин е проведено интервю на 25.09.2024 г. г., отразено в Протокол Рег. УП 33808/25.09.2024 г., и в присъствието на назначения й процесуален представител и преводача от/на арабски език. Съществените обстоятелства, които касаторът е разкрила под формата на бежанска история са свързани с това, че чужденката има брат, който е получил хуманитарен статут в България, след което е заминал за Германия. Тя е напуснала Сирия заедно с цялото си семейство през юли 2024 г., като нелегално преминали границата с Турция и след десетдневен престой на 30 юли 2024 г. влезли незаконно в Република България. След това вървели пеша три дни, а когато трафикантът ги изоставил, се предали сами на полицията. Семейството е живеело в Хасака от 2019г., а преди това в град Рас Алайн, област Хасака, където тя била родена. В бежанската си история обяснява, че никога не била преследвана или заплашвана заради етническата си принадлежност или религия. Основната причина да напусне Сирия била войната, която довела страната до икономическа криза и несигурност. Неспокойната обстановка и страхът за децата ѝ, които не можели да посещават училище, я принудили да търси сигурност в мирна страна. Чужденката нямала роднини или близки познати, които да са пострадали вследствие на въоръжени действия, но не виждала възможност за безопасен живот в Сирия. Политическият контрол в района ѝ се осъществявал от кюрдските въоръжени сили, като тя е заявила, че не желае да се завърне в Сирия, тъй като там не виждала бъдеще за децата си. Подала молба за закрила в България, защото я считала за мирна европейска държава. При такасъбраните доказателства Съдът е обосновал извод за липса и на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Що се отнася до основанията за предоставянето на хуманитарен статут, съдебният състав възприел надлежно установените от административния орган факти, и въз основа на тях възприел за обоснован правния извод на Председателя на ДАБ. Приел е, че заявителят е бил принуден да напусне страната си на произход но не поради реална опасност от тежки посегателства, а по-скоро поради наличието на въоръжен вътрешен конфликт и икономически причини. Съдебният състав възприел надлежно установените от административния орган факти, и въз основа на тях също е достигнал до извода, направен от органа, че липсват каквито и да било предпоставки по чл.9, ал.1 и ал.6 ЗУБ. Заключил е, че заявителят е бил принуден да напусне страната си на произход но не поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание , екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка и след извършена проверка по чл. 146 във вр. чл. 168 АПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формирал извод за материална незаконосъобразност на административния акт. Решението е валидно и допустимо и правилно. От една страна, жалбоподателят действително не твърди, както поддържа това и административният орган , съществуването на обстоятелства, които могат да бъдат възприети като преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Според проведеното интервю основна причина е въоръженият конфликт и тежките икономически условия в страната. Правилно и обосновано се явява заключението на АС Хасково за липса на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната по произход на заявителите (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), нито на данни за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Категорично бива установено по делото, че търсещите закрила не е бил принуден да напусне Сирия, поради това че там са били изложени на реална опасност от тежки посегателства. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността на кой да е от тях, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Правилно съдът е взел предвид и извършената от административния орган надлежна проверка за наличие на основанията за прилагане на разширенията в хипотезите за предоставяне на хуманитарен статут, дадени с Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 на СЕС и правилно е приложил пълзящата скала, посочена в т.39 от същото решение. Във връзка с тази скала правилно е обсъдено от първоинстанционния съд, че касаторите не сочат да са били конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното им положение. В интервюто изобщо не се представят конкретни подробности, свързани с личността на майката и децата, с общественото им положение с политическите им възгледи и т.н. В този случай, изискуемата степен на безогледно насилие следва да бъде изключително висока, каквато първостепенният съд не е констатирал. Правилно е било съобразено и това, че така дадените указания за тълкуване на чл.15 от 2004/83/ЕО, макар и отменена, са валидни и за чл.15 на Директива2011/95/ЕС Верни се явяват и изводите на първоинстанционния съд за това, че сигурността на държавата по произход търпи развитие, както и това, че от 2020г. вътрешния въоръжен конфликт е в застой, което е довело фактически до деескалация на напрежението. В допълнение следва да се посочи, че към момента на провеждане на касационното производство вътрешнополитическата обстановка е още по-различна от момента на постановяване на оспореното решение. Самата касационна жалба почива също на данни, които не са актуални към настоящия момент, тъй като оплакванията касаят конфликтът за сваляне на Башар ал Асад, който вече не е актуален. Към настоящия момент не са налице данни за продължаване на вътрешния въоръжен конфликт между правителствените войски и опозицията с изключение на отделни райони, поради което правилни в тази връзка към момента на постановяване на оспореното решение се явяват изводите на съдебния състав за липса и на предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Настоящият съдебен състав също взема предвид възможно най актуалните данни за вътрешнополитическата обстановка в Арабска Република Сирия, изходящи от международнопризнати и независими източници, като според данните на международни неправителствени организации за съдействие на населението в условия на въоръжени конфликти, Военно политическата ситуация в последните месеци значително се е изменила спрямо предходните години. При излагане на следващите заключения съдът взема предвид и Решение на СЕС по дело С-285/12, за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на член 15, буква в) от т. нар. Квалификационна директива, Директива 2004/83/ЕО от 29 април 2004 г., който е протичал на територията на Сирия. Според актуалната информация на Amnesty International през ноември 2024 г. Hay'at Tahrir al- Sham (HTS) и съюзнически въоръжени опозиционни групи започват военна офанзива, която води до превземането на провинция Алепо (Халеб), бързо след това са присъединени Идлиб, Латакия и Хама. До 8 декември 2024 г. въоръжените опозиционни групировки превземат Дамаск, а президентът Башар ал Асад напуска страната. На 29 януари 2025 г. командването на военните операции в Сирия назначава бившия ръководител на HTS, Ahmad al-Sharaa, за държавен глава по време на преходния период. Същия ден преходните власти обявяват, че всички военни фракции ще бъдат разпуснати и интегрирани в държавните институции. На 6 март 2025 г. въоръжени лица, верни на бившето правителство на Асад, извършват нападение срещу сирийските държавни сили за сигурност в Латакия. В отговор сирийските власти, подкрепени от проправителствени милиции, контраатакуват. След това, според местни източници, нападението ескалира в Сирия от атаки в няколко провинции. До 10 март Сирийският център за наблюдение на правата на човека съобщава, че са убити повече от 973 цивилни, повечето от които алауити. Причината за това е , че семейство Асад, управлявало Сирия в продължение на десетилетия, е от малцинството на алауитите и към настоящия момент се опитва да възстанови политическата си власт в държавата. https://www.amnesty.org/en/latest/news/2025/03/syria-horrific-killings-of-civilians-on-northwest-coast-must-be-investigated/. Касае се основно за сражения съсредоточени в северозападната и северната погранична част на страната, където в първата локация е съсредоточена компактна маса алеуити, а във втория район, с преимуществено кюрдско население преки политически интереси демонстрира Турция с цел възпрепятстването на установяване на местна кюрдска власт. В останалата част на страната обаче са налице ежедневни доказателства за възстановяване на гражданския ред и подготовка към мирен преход и установяване на политическо спокойствие. Провинция Хасака, която се намира в североизточната част на Сирия най-общо се характеризира с конфликти между кюрдите и редовната Турска армия в пограничните райони на провинцията, населявани основно с кюрди. Арабите според данните на Агенцията на ЕС за убежището (EUAA) населяват основно южната част от провинцията, която е и значително по-спокойна. В тази връзка категорично може да се заключи, че в провинция Хасака, а и в страната като цяло безогледно насилие липсва. Налице са били конфликти между отделните етнически фракции, които според актуалните данни не са интензивни освен в пограничните райони на провинцията. Предвид липсата към настоящия момент на повсеместен вътрешен конфликт, може да се приеме, че направеното от страна на Агенцията на ЕС за убежището (EUAA) заключение към април 2024г., според което, нивото на насилие в Хасака е толкова високо, че всеки цивилен, върнал се там, би се сблъскал с реален риск за сигурността си. , е неактуална. Що се отнася до преценка наличието на данни, свързани с наличие на тежки заплахи срещу живота или личността на Д. М. А. и / или на малолетните Ш. М. А., Р. М. А. и Р. М. А., налице следва да са много по-конкретни твърдения и данни от тяхна страна, за опасност от личното им засягане. Такива не се сочат. Излагат се единствено твърдения касаещи получаване на Бежански статут от страна на брат й в България през 2024г., както и нерегламентираното от негова страна напускане на страната след това, за да пребивава в Германия, правилно тази информация е била кредитирана от страна на първоинстанционния съд като доказателство за наличие на икономически мотиви у кандидатите. Въпреки съществуващата процесуална възможност да изложи допълнителни аргументи, свързани с личното си положение в Сирия и това на децата си, както и други съществени обстоятелства, свързани с бежанската им история, касаторът не заявява такива. В тази връзка, доколкото тази по-голяма конкретика за наличие на опасност от тежки посегателства спрямо личността на касатора, изисквана при установено по-ниско ниво на интензитет на евентуален вътрешен конфликт, практически липсва, съдът счита, че правилни се явяват изводите на предходната инстанция за категорична липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на кандидата. Правилно на следващо място поради краткото пребиваване на семейството в Р. Турция според бежанската им история, въпросът за наличието на трета сигурна държава, в която да бъдат върнати, не е разглеждан. Правилен е и изводът на съда, че административният орган не е допуснал нарушение на разпоредбите на закона и е взел предвид,висшият интерес на децата, като фактор от първостепенно значение. Принципа за съблюдаване на висшия интерес на детето, закрепен в чл. 6а ЗУБ и целостта на семейството не просто са обсъдени в решението на председателя на ДАБ, а същият е провел в пълнота и при липса на нарушения цялата процедура в тази и част. Тя е проведена със служебно назначен процесуален представител при участие на представители на Агенция "Закрила на детето". Административният орган е обсъдил доказателствата, относими към изискванията да бъде защитен най-добрият интерес на детето, но съпоставени с приложимите за получаване на хуманитарен статут норми, правилно са преценили, че тези доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на такъв статут. Съблюдаването на най-добрия интерес на детето се изразява със система от специфични мерки, съпътстващи развитието на производството, и не би могло да се интерпретира като императив за предоставянето на закрила без оглед на изискванията по специалния закон. Надлежното съобразяване на посочения принцип в конкретната хипотеза означава децата да имат достъп до културата и по възможност езика на страната и семейството, от които произхождат, както и възможността за достъп до информация относно биологичното им семейство, в съответствие с правните и професионалните норми в съответната страна. В решението тези обстоятелства са обсъдени през призмата на най-добрият интерес на детето съгласно чл. 6а ЗУБ, вр. § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДет, към които препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ, като е прието, че не се откриват данни, които да сочат, че връщането в родината на децата с техния родител противоречи на висшия им интерес. Децата са на възраст, в която не посещават училище, а при достигането й образованието в Сирия според наличните източници е безплатно, като майката е домакиня и е изцяло отдадена на отглеждането и възпитанието на децата. При липсата на предпоставки за предоставяне на хуманитарен или бежански статут висшият интерес на всяко от децата е да бъдат със своите родители, пред които стои реалната възможност за вътрешно разселване, като ВКБООН, чрез партньорските си неправителствени организации, предоставя правни услуги на вътрешно разселени лица, завърнали се бежанци и приемни общности, както и на търсещи закрила лица и бежанци. Предвид изложеното, се установява, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон, изводите на АС Хасково се подкрепят от допълнително представени данни за нормализиране на обстановката там. След извършен анализ на същите касационният състав достига до заключение за направен в крайна сметка правилен правен извод от страна на административния орган за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно решение. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователна касационната жалба, подадена от Д. М. А. действаща лично и като майка и законен представител на малолетните Ш. М. А., Р. М. А. и Р. М. А., всички сирийски граждани, против оспореното съдебно решение 44/03.01.2025г., постановено по адм. дело 1366/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е била отхвърлена жалбата им против Решение 11990/18.11.2024г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при МС, с което им е отказано предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,