Решение № 2353 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 212/2013 г.

Решение № 2353 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 212/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Дюпон България" ЕООД, гр. София, чрез управителя Пл. Господинов, за отмяна на влязлото в сила определение № 10484 от 17.07.2012 г., постановено по адм. д. № 7990/2012 г. по описа на Върховния административен съд, с което е обезсилено като недопустимо определение № 1509/23.03.2012 г. на Административен съд - София град по адм. д. № 8772/2011 г. и производството по същото дело е прекратено. В искането за отмяна, а и в допълнителна молба от молителя, подадена чрез адв. Звезделина Филова, като основание за отмяна е посочил разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, съответно наличие на ново доказателство-че е подал жалбата до АССГ на 21.09.2012 г. за което приложил пощенски плик, а като нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни - две определения, съответно Определение № 11746 от 25.09.2012 г. по адм. д. № 11288/2012 г., на 5 чл. с-в на ВАС и Определение № 4425 от 2.10.2012 г., постановено от Административен съд София-град, по адм. д. № 8772/2011 г., които е приложил. Развива и съображения за незаконосъобразност на определението, тъй като неправилно съдът е приел, че депозираната пред АССГ жалба е просрочена, и че в нарушение на производствените правила е обезсилил определението на първоинстанционния съд - Административен съд - София град. Моли определението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Ответникът по искането за отмяна - Изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните, гр. София не заявява становище по направеното искане за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. От доказателствата по делото се установява, че с определение № 10484 от 17.07.2012 г., постановено по адм. д. № 7990/2012 г., чиято отмяна се иска, тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е обезсилил като недопустимо определение № 1509/23.03.2012 г. на Административен съд - София град по адм. д. № 8772/2011 г. и прекратил производството по делото, като приел, че предявената пред АССГ жалба на дружеството, подадена срещу Заповед № РД 11-1045/31.08.2011 г. на Изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), е просрочена. С определение № 11746 от 25.09.2012 г. по адм. д. № 11288/2012 г., 5 чл. с-в на ВАС, на основание чл. 215, т. 4 във вр. с чл. 236 от АПК, и по съображения за двуинстанционност на контрола по АПК, оставил без разглеждане жалбата на "Дюпон България" ЕООД, гр. София против това определение. С определение № 4425 от 2.10.2012 г., постановено от Административен съд София-град, по адм. д. № 8772/2011 г съдът оставил без разглеждане искането на настоящия молител, основано на чл. 161 от АПК, за възстановяване на срока за подаване на жалбата на дружеството срещу Заповед № РД 11-1045/31.08.2011 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, пред АССГ по съображения, че не може да възстанови срок, който не е пропуснат. За пълнота на изложението следва да се посочи, че молителят не е посочил, но е факт, че с Определение № 15916 от 12.12.2012 г. по адм. д. № 14833/2012 г., IV отд. на ВАС е оставил в сила това определение като законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. "Дюпон България" ЕООД, гр. София е страна по делото както пред Административен съд София-град, така и пред Върховния административен съд, като постановеното определение е неблагоприятно за него. Поради това молителят може да иска неговата отмяна. Съгласно чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото по предвидените в чл. 239 от АПК основания. Не е налице посоченото от страна на молителя основание за отмяна на съдебния акт. В случая, като основание за отмяна е изрично е посочено това по чл. 239, т. 1 от АПК, според което, актът подлежи на отмяна, когато "се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната". На първо място, като ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК в настоящото искане се сочи подаване на жалбата до АССГ на 21.09.2012 г., за което е приложен пощенски плик за изпращането й чрез административния орган /л. 36 от делото/. Същият е приложен и на л. 40 от делото пред АССГ, следователно не е ново такова, както изрично се признава в искането. На следващо място, като като нови факти, явно се има предвид обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, се сочат две определения, съответно Определение № 11746 от 25.09.2012 г. по адм. д. № 11288/2012 г., 5 чл. с-в на ВАС и Определение № 4425 от 2.10.2012 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 32 състав по адм. д. № 8772/2011 г. Те обаче, предвид приетото в тях, не могат да се преценят като основание за отмяна по избрания от страната ред и основание, тъй като нормата на чл. 239, т. 1 от АПК в посочената хипотеза визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като определението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. ВАС неведнъж е посочвал, че нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо, а нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като страната не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, като възможността за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК има за цел да защити страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. В производството по отмяна съдът следва да установи единствено налице ли са твърдяните от молителя отменителни основания, които му дават право на отмяна на съдебния акт. По настоящото искане не се установиха нито нови обстоятелства, нито нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Останалите доводи на молителя по същността си представляват касационни отменителни основания, с които се оспорва законосъобразността на влязлото в сила съдебно определение, което е недопустимо в рамките на извънинстанционното производство по чл. 237 от АПК. По изложените съображения не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, Първа колегия,