Решение № 3594 от 7.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7295/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), представлявана от управителя, чрез пълномощник юрисконсулт, против решение 3709 от 22.04.2024 г., постановено по административно дело 2133/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е: 1) осъдена НЗОК да заплати на МБАЛ Тримонциум ООД, гр. Пловдив, ЕИК 200213096, сумите в размер на: 13 425.79 лв., представляваща неплатена стойност на извършена и отчетена през месец март 2022 г. болнична помощ по клинични пътеки (КП) и амбулаторни процедури (АПр.), по сключения между страните договор 162382 от 25.02.2020 г., ведно със законна лихва, представляваща обезщетение за забава от 01.01.2023 г. до датата на окончателното погасяване на задължението; 28.80 лв., представляваща неплатена стойност на извършена и отчетена през месец април 2022 г. болнична помощ по клинични пътеки (КП) и амбулаторни процедури (АПр.), по сключения между страните договор 162382 от 25.02.2020 г., ведно със законна лихва, представляваща обезщетение за забава от 01.01.2023 г. до датата на окончателното погасяване на задължението; 2) осъдена НЗОК да заплати на МБАЛ Тримонциум ООД, гр. Пловдив, ЕИК 200213096, разноски в размер на 1 988 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като му се присъдят направените разноски и юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Оспорва решаващия извод на съда, че надвишението на стойностите на отчетените през месеците март и април медицински дейности, не може да бъде компенсирано с размера на средствата, изплатени на ищцовото дружество за работа при неблагоприятни условия, и че лечебното заведение има право да получи от НЗОК освен плащане за работа на неблагоприятни условия и плащане на надлимитна дейност. В тази връзка акцентира върху това, че в нормативната уредба не е предвидено, че тези две парични престации се дължат кумулативно, и се позовава изрично на разпоредбата на чл. 369 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 г. (НРД за МД за 2020-2022 г.). Твърди, че в обжалваното решение не са обсъдени съществени твърдения и доводи (вкл. за наличието на хипотезата на чл. 95 от Закона за задълженията и договорите) в отговора на исковата молба, релевантни за спора. Ответникът по касация МБАЛ Тримонциум ООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител адвокат, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение, в подкрепа на което развива подробни съображения. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се потвърди. Претендира и присъждане на направените разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на атакувания с нея съдебен акт, като предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от МБАЛ Тримонциум ООД иск против Националната здравноосигурителна каса за заплащане на суми (главници), представляващи стойността на извършена и отчетена, но незаплатена от НЗОК болнична медицинска помощ (БМП) по договор 162382 от 25.02.2020 г. за месеците март и април 2022 г., и и на лихви върху тези главници. По делото са събрани писмени доказателства и са назначени основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи. Съдът е приел за установено, че през периода ищецът и ответникът са имали действащ индивидуален договор за оказване от лечебното заведение на болнична помощ по клинични пътеки, клинични процедури и амбулаторни процедури. Съгласно този договор НЗОК като възложител има задължение да заплаща извършената и отчетена болнична медицинска помощ, а ищецът, като изпълнител, има право да получава договореното заплащане за извършена и отчетена дейност. Изпълнителят на болнична помощ е изпълнил коректно дейностите, за които Касата дължи плащане, и коректно ги е отчел. За месеците март и април 2022 г. НЗОК (чрез РЗОК Пловдив) не е заплатила на лечебното заведение т.нар. надлимитна медицинска дейност. За да уважи сезиралият го иск като основателен, съдът е приел, че лечебното заведение, ищец в производството, е изправна страна по сключения с НЗОК договор, като е оказало медицинска помощ в уговорения обем и по ред, предвиден в сключения договор между страните и приложимото законодателство, поради което ищецът има право да получи заплащане за оказаната медицинска помощ съгласно договора. Извел е извод в насока, че престираната и незаплатена болнична помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури, извън нормативно и договорно утвърдения лимит на месечните стойности за месеците март и април 2022 г., следва да бъде заплатена на изпълнителя й със съответната лихва за забава. От съществено значение за този извод е преценката му, че надвишението на стойността на отчетените през март и април 2022 г. медицински дейности не може да бъде компенсирано с размера на средствата, изплатени на лечебното заведение за работа при неблагоприятни условия. Атакуваното по настоящото дело решение е валидно и допустимо - то е постановено по иск касателно административен договор (в случая по смисъла на чл. 45а, ал. 4 от ЗЗО), спорът по изпълнението на който съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 и чл. 19ж, ал. 1 от АПК се решава от компетентния административен съд, в случая Пловдивския. Основателен обаче е доводът на касатора, че то е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неговата материална незаконосъобразност. Съгласно чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху закона. Според чл. 236, ал. 2 от ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. В настоящия случай това не е сторено по отношение на ключовото за изхода на спора възражение на НЗОК за приложението на чл. 369 от НРД за МД 2020-2022 г. в актуалната му редакция във връзка с приетото в заключенията на съдебно-счетоводните експертизи. Това е и пречка за касационната инстанция да извърши цялостен контрол за материална законосъобразност на проверяваното решение. Неизлагането на мотиви и правни изводи в дължимия обем и смисъл винаги представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК решение, което обуславя отмяна на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който да разгледа по същество исковата претенция на МБАЛ Тримонциум ООД срещу НЗОК. При новото разглеждане на делото съдът трябва да извърши цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по делото, като обсъди доказателствената им сила, съществуващите противоречия между тях и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства съобразно приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като отговори на всички правнозначими доводи и възражения на страните. В този дух е и постановеното по аналогичен правен спор между същите страни решение 2400/11.03.2025 г. по адм. дело 6700/2024 г., постановено от друг тричленен състав от шесто отделение на Върховния административен съд. При този изход на спора, макар страните да са направили своевременно искания за присъждане на деловодни разноски за производството пред тази инстанция, присъждането на такива не следва да се обсъжда, тъй като с настоящото решение не се решава окончателно въпроса по същество, поради което и предвид нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, който ще ги възложи съобразно изхода на спора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение