Решение № 9328 от 30.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2491/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет Пловдив, гр. Пловдив, ул. Авксентий Велешки 20 срещу Решение 2016 от 10.11.2020 г. на Административен съд Пловдив по административно дело 2411/2018 г.

С решението в обжалваната част съдът е отменил Решение 264 по Протокол 12 от 12.07.2018 г. на Общинския съвет Пловдив в частта по точка 1, 2.1., 2.2., 3, 5, 6 и 7 относно автобусни линии 29, 15, 17, 21, 99, 9 и 37.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател Общинският съвет Пловдив, счита обжалваното решение за недопустимо, евентуално за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.

Счита решението в обжалваната част за недопустимо поради липса на правен интерес на оспорващите за оспорване на Решение 264 в отменената част. Излага подробно разбирането си за правния интерес и предпоставките, при които той е наличен. Сочи, че жалбоподателите не са представили доказателства за личен, пряк, правен интерес, а и самото решение в оспорената част е отменено с Решение 118 по Протокол 7 от 14.05.2020 г. на общинския съвет. Представените доказателства за закупени абонаментни карти са от 26.03.2019 г., т.е. десет месеца след подаване на жалбата, а единият от жалбоподателите е и с настоящ адрес в [населено място], област Пазарджик.

Съдът не е формирал обективен критерий, въз основа на който е прекратил съдебното производство по отношение на жалбоподателите относно Решение 264, точки 2.3, 2.4, 2.5. и 4 за автобусни линии 18, 113, 222, 26 и 44, а е приел за допустимо производството в останалата част. Прави анализ на доказателствата по делото, в т.ч. и позовавайки се на заключението на приетата съдебна експертиза, по отношение на релевантните факти за всяка от автобусните линии. За несъответен на доказателствата счита и извода на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради неизвършване на действието по чл. 6, ал. 3 от Наредба 2 от 5.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (Наредба 2).

Моли съда да обезсили решението в обжалваната част, евентуално да го отмени. Претендира направените за двете съдебни инстанции разноски. Касаторът се представлява от адв. Й. Дамбулев, Адвокатска колегия Пловдив.

2. Ответниците по касационната жалба П. Добрянова, Х. Точев, Е. Расим, К. Матева и Автотранс 2000 ООД, не вземат становище.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че:

1. На 25.03.2016 г. със Заповед 16ОА626 кметът на Община Пловдив назначава комисия по чл. 8 от Наредба 2.

2. В периода м. 12.2017 м. 05.2018 г. в Община Пловдив постъпват предложения на транспортни фирми, изпълняващи автобусни превози по утвърдените с Общинската транспортна схема автобусни линии, на кметове на райони, обосновани с предложения на граждани, на ръководители на научни институции, на граждани и на икономически оператори за промени в маршрутните разписания на автобусни линии, утвърдени с Общинската транспортна схема.

3. На 25.05.2018 г. комисията по чл. 8 от Наредба 2 приема решения, с които приема предложения за изменения в маршрутните разписания на автобусни линии по утвърдената Общинска транспортна схема, в т.ч. по отношение на автобусни линии 29, 15, 17, 21, 99, 9 и 37:

4. На 06.06.2018 г. на официалната електронна страница на Община Пловдив, на основание чл. 66, ал. 1, чл. 67, 68 и 69 АПК, е публикуван проект на акт на общинския съвет за промяна на маршрутни разписания на автобусни линии по Общинската транспортна схема, между които и автобусни линии 29, 15, 17, 21, 99, 9 и 37.

5. На 29.06.2018 г. кметът на Община Пловдив внася в общинския съвет предложение за актуализиране и промяна в Общинската транспортна схема по отношение на автобусни линии, между които и автобусни линии 29, 15, 17, 21, 99, 9 и 37.

6. На 12.07.2018 г. с Решение 264 по Протокол 12, на основание чл. 21, ал. 1, т. 13 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 17, ал. 8 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и чл. 8, ал. 3 и 4 от Наредба 2 и предложение на кмета на общината от 29.06.2018 г. Общинският съвет Пловдив приема промени в Общинската транспортна схема по отношение на автобусни линии, в т.ч. и по отношение на:

автобусна линия 29 промяна на интервалите на автобусите в маршрутното разписание (точка 1);

автобусна линия 15 удължаване на маршрута на линията до с. Войводиново и увеличаване на броя на обслужващите линията автобуси от 7 на 10 (точка 2.1.);

автобусна линия 17 увеличаване на броя на автобусите от 10 на 11, промяна на последната спирка вместо спирка 1037 на локалното платно на бул. Свобода спирка 1025 на ул. Христо Ясенов в кв. Прослав;

автобусна линия 21 частична промяна на маршрута в кв. Изгрев, описан в предложението;

автобусна линия 99 увеличаване на времетраенето на пътуването на автобусите от 40 на 44 минути;

автобусна линия 9 промяна на последна спирка вместо спирка 1036 Втора автоколона спирка 1011 в ж. к. Тракия;

автобусна линия 37 промяна на последна спирка вместо спирка 1030 ЕАЗ ООД на ул. Индустриална спирка 472 Авторемонтен завод.

7. На 27.07.2018 г. П. Добрянова, Х. Точев, Е. Расим и К. Матева подават жалба срещу Решение 264 от 12.07.2018 г. на Общински съвет Пловдив.

8. На 30.08.2018 г. Административен съд Пловдив извършва справка в Националната база данни Население и установява, че жалбоподателите П. Добрянова и Х. Точев са с постоянен адрес в гр. Пловдив.

9. На 04.12.2018 г. с протоколно определение по административно дело 2411/2018 г. Административен съд Пловдив оставя без движение жалбата на П. Добрянова, Х. Точев, Е. Расим и К. Матева като им указва да представят доказателства за правен интерес.

9. На 07.01.2019 г. с Определение 16 по административно дело 2411/2018 г. Административен съд Пловдив оставя без разглеждане жалбата на П. Добрянова, Х. Точев, Е. Расим и К. Матева срещу Решение 264 на Общински съвет Пловдив и прекратява съдебното производство на основание чл. 158, ал. 3 АПК, поради неизпълнение на указанията в срок.

10. На 18.02.2019 г. с Определение 2275 по административно дело 1250/2019 г. Върховният административен съд отменя Определение 16 и връща делото на съда за продължаване на съдебното производство с указание за извършване на проверка за допустимост на жалбата.

11. На 08.03.2019 г. Административен съд Пловдив извършва справка в Националната база данни Население и установява, че жалбоподателите Е. Расим и К. Матева са с постоянен адрес в гр. Пловдив.

12. На 11.03.2019 г. с Разпореждане 1512 по административно дело 2411/2018 г. Административен съд Пловдив указва на жалбоподателите да обосноват правен интерес от оспорването на Решение 264 по отношение на всяка от сочените автобусни линии.

13. На 04.04.2019 г. жалбоподателите представят за всеки от тях доказателства за закупена едномесечна карта за пътуване, валидна за цялата градска мрежа на гр. Пловдив за м. април 2019 г. и излагат мотиви за наличие на правен интерес.

14. На 14.05.2020 г., с Решение 118 по протокол 7, на основание чл. 21, ал. 1, т. 13 и ал. 2 ЗМСМА, чл. 17, ал. 8 ЗАвтП и чл. 8, ал. 3 и 4 от Наредба 2 и предложение на кмета на общината от 04.05.2020 г., Общинският съвет Пловдив приема промени в Общинската транспортна схема по отношение на автобусни линии, в т.ч. и по отношение на автобусни линии 15, 17, 21, 29 и 99, за оптимизиране на маршрутното разписание без промяна на броя на курсовете и плановия пробег в километри.

15. В хода на съдебното производство съдът приема заключение на съдебно-техническа експертиза.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че за четиримата жалбоподатели е налице правен интерес от оспорването на Решение 264 по Протокол 12 от 12.07.2018 г. на Общинския съвет Пловдив в частта относно автобусни линии 29, 15, 17, 21, 99, 9 и 37, с оглед на факта, че са с постоянен адрес в гр. Пловдив, ползват или биха могли да ползват автобусния транспорт в гр. Пловдив и факта, че по отношение на автобусни линии 29, 15, 17, 21, 99, 9 и 37 с Решение 264 са приети промени, които водят до намаляване на броя на курсовете, промяна на разписанието, маршрута, спирките,

Приема, че с оглед на чл. 142, ал. 1 АПК, настъпилата с Решение 118 по Протокол 7 от 14.05.2020 г. на Общинския съвет Пловдив промяна в маршрутните разписания на автобусни линии 15, 17, 21, 29 и 99 не води до отпадане на правния интерес за жалбоподателите от оспорване на Решение 264.

Съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, като съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Органът е спазил изискванията за провеждане на административното производство по чл. 65, 66, ал. 1 и 2, чл. 69, ал. 1 АПК, но е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 6, 6а и 8 от Наредба 2.

Оспореното решение е прието въз основа на предложение не на кмета на общината, който единствен с оглед на чл. 6а, ал. 1 от Наредба 2 има право да прави предложение за изменение на общинската транспортна схема, а на физически и юридически лица предложения на превозвачи Хеброс бус АД, Автотранспорт 2000, Автобусни превози Пловдив ЕООД, на кметовете на райони Източен и Западен и подписка на живущи в кв. Източен и в кв. Прослав, ръководители на образователни институции деканът на Факултета по математика и информатика в Пловдивският университет Паисий Хилендарски, директорите на Езикова гимназия Пловдив и Езикова гимназия Иван Вазов.

Със Заповед 16ОА6126 от 25.05.2016 г. на кмета на общината е определен състава на комисията по чл. 8, ал. 2 от Наредба 2, но всеки от представителите на Областен отдел Автомобилна администрация, гр. Пловдив, на Областно пътно управление и на браншова организация, е определен с писмо. Определеният с писмо от 31.03.2016 г. представител на Областен отдел Автомобилна администрация не е участвал в заседанието на комисията от 25.05.2016 г., а представителите на Областно пътно управление и на Организация и транспорт Пловдив са посочени с писмо, съответно от 01.04.2016 и 04.04.2016 г., но не са включени поименно в заповедта на кмета по чл. 8, ал. 2 от Наредба 2. С оглед на това приема, че не е налице валидно издадена заповед по чл. 8, ал. 1 от Наредба 2 от 15.03.200 г. за определяне на комисия по ал. 2 на същия член, което е довело и до участие в комисията на лице (инж. И. Вълчев), което не е посочено нито от съответната администрация/организация, нито е определено от кмета на общината за член на комисията.

Въз основа на това съдът приема, че за определената от кмета на общината комисия е налице липса на компетентност, което води до липса на валидно направено предложение от същата, което е до такава степен съществено, че е самостоятелно основание за отмяна на обсъжданото решение.

Съдът приема, че не са налице и доказателства за проведена процедура за установяване на пътникопотока по чл. 6, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 от Наредба 2, както и че не се установява извършените промени за автобусна линия 15 да са съгласувани с кмета на Община Марица в съответствие с чл. 6а, ал. 2, т. 2 от Наредба 2.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на Решение 624 в оспорената част и го отменя.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, но недопустимо.

Доводите на касатора за недопустимост на обжалваното съдебно решение са свързани с правото на оспорване на жалбоподателите, т.е. с наличието у тях на правен интерес. Обобщени, доводите са относно: 1.) доказаността на използването от жалбоподателите на общинските автобусни линии и 2.) влязлото в сила Решение 118 от 14.05.2020 г. на Общински съвет Пловдив.

За да приеме наличието у жалбоподателите на право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 във вр. с чл. 184 АПК първоинстанционният съд се позовава на доказания по делото факт, че постоянният адрес на жалбоподателите е на територията на гр. Пловдив и на факта, че с оспореното Решение 264 се въвеждат изменения на процесните автобусни линии.

За да обосноват своето право на оспорване жалбоподателите се позовават на Регламент (ЕО) 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) 1191/69 и (ЕИО) 1107/70 на Съвета (Регламент 1370/2007) и в частност на приетото в него, че заинтересовано лице е всяко такова, за което е налице опасност да бъде засегнато от предполагаемо нарушение, на основание, че такива решения са нарушили общностното право или национални разпоредби за прилагане на общностното право.

Регламент 1370/2007 има за предмет, съгласно член 1, параграф 1, алинея 1, определянето на начина, по който, в съответствие с правилата на правото на Общността, могат да действат компетентните органи в сферата на обществения пътнически превоз, за да гарантират предоставянето на услуги от общ интерес, които наред с другото, са по-многобройни, по-безопасни, по-висококачествени или на по-ниска цена спрямо тези, които биха били обусловени само от пазарните механизми. Съгласно алинея 2 на същия параграф целта на регламента е да установи условията, при които компетентните органи, когато налагат или договарят задължения за обществени услуги, компенсират операторите на обществени услуги за направените разходи и/или им предоставят изключителни права в замяна на изпълнението на задълженията за обществени услуги. Този предмет на регламента е изрично посочен и в неговите съображения 1 9, които обосновават необходимостта от допустимостта и регулацията на компенсацията на икономическите оператори, извършващи обществени услуги във вътрешния транспорт.

При отчитане на този предмет на регламента в неговия член 5 са регламентирани изискванията за възлагане на обществени поръчки за услуги като в параграфи 2 до 6 са установени правилата за възлагане на обществените поръчки за извършване на обществени услуги за пътнически превоз, когато националният орган решава сам да ги извършва параграф 2, да ги възложи на трето лице параграф 3, изключенията от тези две хипотези параграф 4, 5 и 6. В параграф 7 на член 5 е регламентирано задължението на държавите членки да гарантират възможността взетите решения в съответствие с параграф 2 до 6 да бъдат преразгледани ефективно и бързо, по искане на всяко лице , което има или е имало интерес да получи конкретната поръчка и което е било или за което е било налице опасност да бъде засегнато от предполагаемо нарушение, на основание, че такива решения са нарушили общностното право или национални разпоредби за прилагане на общностното право. .

Видно от съпоставката на довода на жалбоподателите и на съдържанието на разпоредбата, на която фактически се позовават, е че визираното в нея не е относимо за физическите лица, ползватели на обществената услуга за автомобилен превоз, а за лице, което е имало интерес да получи възложената поръчка и за което кумулативно е било или е налице опасност да бъде засегнато от предполагаемо нарушение на правото.

Следователно от позоваването на Регламент 370/2007 не следва твърдяното от жалбоподателите право на оспорване на Решение 264, тъй като те не са лица, които са имали интерес да получат обществените поръчки за изпълнение на автомобилните превози по процесните автобусни линии.

Независимо от горното доколкото чл. 45, ал. 3 ЗМСМА изрично установява, че актовете на общинския съвет подлежат на оспорване пред съответния административен съд следва да се прецени по отношение на четиримата жалбоподатели налице ли е право на оспорване на Решение 264 по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК.