Решение № 11429 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3516/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. М. И., чрез пълномощник адв. И. Иванов, срещу Решение 288/14.02.2024 г., постановено по адм. дело 241/2023 г. по описа на Административен съд Видин, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед 3Д/Д-ВН-121/12.09.2023 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане (ДСП) - Видин, потвърдена с Решение 05-РД06-0065/30.10.2023 г. на директора на Регионална дирекция Социално подпомагане - Видин (РДСП). Наведените в касационната жалба доводи относно необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на нормата на чл. 20, ал.1, т.4 ППЗЗДет., във вр. чл. 23, т.2 Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т.3 АПК. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора, адвокат Н. Антонова, излага допълнително доводи за недопустимост на обжалваното решение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени обжалваният административен акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът директор на Дирекция Социално подпомагане Видин, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Приема изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед 3Д/Д-ВН-121/12.09.2023 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Видин, потвърдена с Решение 05-РД06-0065/30.10.2023 г. на директора на Регионална дирекция Социално подпомагане (РДСП) Видин. Със заповедта е наредено насочване на жалбодателя П. И. към ползване на средносрочна социална услуга за срок от една година в Център за обществена подкрепа към [наименование], на основание чл. 23, т.2 от ЗЗДет., за срока предвиден в чл. 16, ал.2, т.2 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), в предвидената в чл. 17, ал.1, т.2 от ЗСУ среда, за работа с психолог и социален работник по дейностите, посочени в чл. 15, т.4 и т.5 от ЗСУ. От фактическа страна е установено, че жалбоподателят П. И. от гр. Видин е майка на непълнолетното дете Й. Й. Ц., родена на [дата]., отглеждано съвместно с бащата на детето Й. Ц.. След прекратяване на семейното съжителство през 2022 г., основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето са предоставени на майката, която упражнява родителските права. Съгласно Решение 381/05.05.2023 г. по гр. дело 1552/2022 г. по описа на РС- Видин, на бащата е определен съответен режим на лични контакти с детето. Административното производство по издаване на оспорената пред първоинстанционния съд заповед е започнало във връзка с постъпило от държавен съдебен изпълнител при РС-Видин съобщение за образувано по молба на бащата на детето изпълнително дело 96/2023 г. за осъществяване на режима на лични отношения. По така подадената информация е последвало самосезиране на Отдел Закрила на детето (ОЗК), гр. Видин поради наличие на индикации за родителско отчуждение на детето от бащата и получени два сигнала от ОЗК- гр. Кула. Административният орган е констатирал съществено затруднение в комуникацията между родителите на Й., като майката минимализира възможността на момичето да контактува с баща й. ОЗК, гр. Видин е поканило майката П. И. за разясняване възможностите за ползване на социална услуга, с цел улесняване комуникацията между родителите за справяне с кризите във взаимоотношенията им. Поради неявяването на майката и липса на изявено желание от същата, административният орган е издал процесната заповед, с която П. И. е насочена да ползва социална услуга индивидуална работа с психолог и социален работник по дейностите, предвидени в чл. 15, т.4 и т.5 от ЗСУ. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден в производство по чл. 20, ал. 1, т. 4 ППЗЗДет., от компетентния по закон орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Съдът е направил извод, че са налице основанията за издаване на оспорената заповед. Преценил е, че майката на детето, като родител, полагащ грижи за същото, правилно е насочена към ползването на съответната социална услуга поради опасността взаимните обвинения между родителите на малолетното дете от неспазването на режима на лични контакти да доведе до нарушаване на връзката родител-дете. На следващо място съдът е констатирал неподаване на заявление от страна на майката да се ползва от социалната услуга. Първоинстанционният съд е приел, че с насочването към визираната в заповедта на ДСП, гр. Видин социална услуга се цели насърчаване на диалога между майката и бащата по въпроси, касаещи малолетното им дете, за да се обезпечи неговото нормално развитие. Върховният административен съд шесто отделение намира решението на първоинстанционния съд за правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Видин, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Обосновано в обжалваното решение се сочи, че всяко дете има нужда от пълноценен контакт с двамата родители, а те са длъжни да му го осигурят. Правото на детето на съвместно живеене с неговите родители е изрично прогласено в чл. 9, ал. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето. Сред предвидените изключения е раздялата на родителите, предполагаща вземане на решение при кого от тях да се определи местоживеенето на детето. Същевременно в ал. 3 на същия текст се подчертава, че държавите страни по Конвенцията дължат да зачетат правото на детето, което е отделено от единия или от двамата си родители, да поддържа лични отношения и пряк контакт с двамата си родители редовно, освен ако това противоречи на висшите интереси на детето. В разглеждания случай съдът е достигнал до извода, че е създадена ситуация, в която малолетната Й. Ц. израства и формира личностните си качества без пълноценното участие на бащата в отглеждането й. По делото не се спори относно обстоятелството, че между майката и непълнолетната й дъщеря е изградена силна емоционална връзка и доверителни взаимоотношения. От депозираната от касатора и приета по делото Служебна бележка изх.608/15.03.2024 г., издадена от [наименование], безспорно се установява, че малолетната Й. Ц. редовно посещава учебните занятия. С Уведомление изх.780/16.05.2024 г. до касаторката П. М. И., издадено от същото училище, майката е известена, че за дъщеря й Й. Й. Ц. през 2023/2024 г. работи екип за предоставяне на допълнителна подкрепа за личностно развитие, който й оказва системна и последователна помощ. Жалбоподателят е депозирал пред настоящия съдебен състав училищна грамота за най-бърз четец, присъдена на детето й, отразяваща достигнатия напредък на малолетното дете в обучителния процес. На следващо място, от съдържанието на приложения към Писмо изх. СЛ/Д-ВН/1223-065/29.07.2024 г. на АСП Видин до Районен съд Видин по гр.д. 709/2024 г. социален доклад от 29.07.2024 г. се констатира, че майката П. И. е осигурила чисти и подходящи за детето дрехи, съобразно пола и сезона, като е докладвано, че двете имат общи занимания и детето е обгрижено от майка си с нежност и внимание. Съдържанието на горепосочените писмени документи отразява факта, че жалбоподателят И. полага необходимата грижа за отглеждането на детето си в добри жилищни условия в гр. Видин, осигурява му предписаното здравно лечение при настъпило заболяване, както и подкрепа в образователния процес и социалната му интеграция. В писмения отговор на касационната жалба ответникът също заявява, че майката на детето е добър и всеотдаен родител. Спорно по делото е дали оспорващата съдейства в достатъчна степен за осъществяване на режима на лични отношения на детето с другия родител, както и дали съществуват предпоставки за поставянето на детето в риск от отчуждаване спрямо неговия баща. Както първоинстанционният съд е изложил, от наличния по делото социален доклад от 11.09.2023 г. на ДСП-Видин се констатира, че за малолетната Й. Ц. е налице риск от родителско отчуждение и въвличането й в родителски конфликт. Установено е, че по отношение на майката е налице нежелание за извършване на действия за подобряване взаимоотношенията с бащата, така че да не рефлектират негативно върху дъщеря им. В социалния доклад е отбелязан риск детето да започне да се унифицира с поведението на майката и да загуби идентичност. Административният орган е взел предвид постъпили в периода на осъществяване на лични отношения на детето с баща му в гр. Кула сигнали, подадени от майката, като същата е прибрала обратно детето с полиция. В доклада на ОЗД към ДСП, гр. Видин за оценка на постъпил сигнал с вх. СИГ/Д-ВН/164 от 13.07.2023 г. е посочено, че съдебноизпълнителската служба към Районен съд-Видин е поискала оказване на съдействие за отстраняване на пречки за своевременното изпълнение на режима на лични отношения между Й. и баща й Й., в съответствие с издадения изпълнителен лист, както и разясняване на майката П. И. за предимствата на доброволното изпълнение. В приетата по делото като доказателство Карта за оценка на индивидуалните потребности на детето Й. Ц. от 10.01.2024 г., издадена от [наименование] е подчертано, че са налице фактори във външната среда, които оказват влияние върху емоционалното състояние на детето. Горните констатации опровергават тезата на касатора, че по административната преписка и делото липсват становища от компетентни органи и лица за евентуален риск за детето, поради което изводът на съда в обратния смисъл е произволен. Обосновано първоинстанционният съд е достигнал до заключението, че в разглеждания случай са налице множество доказателства за необходимостта от намесата на държавни институции в родителските конфликти, основният от които се свежда до осъществяване на пълноценен контакт между детето и бащата. В приетият като доказателство в касационното производство социален доклад от 29.07.2024 г., приложен към Писмо изх.НР/Д-ВН-К/5-002/30.07.2024 г. на АСП Кула до Районен съд-Видин по гр.дело 709/2024 г. изрично е отбелязано искане на бащата Й. Ц. А. да участва във възпитанието, обучението и развитието на дъщеря си. Следва да се държи сметка, че правото на семеен живот е откроено като фундаментално човешко право, чиято защита държавата дължи да осигури съгласно чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Това нормативно признаване на връзката дете родител има своята естествена психологическа основа и нейното засягане може да доведе до необратими последици за психологическото добруване, както на детето, така и на неговите родители. Психологически и двамата родители играят специфична и значима роля за благоприятното здравословно развитие на детето. Когато взаимоотношенията в семейството са нарушени, както е в разглеждания случай, конфликтите между родителите безспорно засягат детето и през повлияване на качеството на взаимоотношенията, които то продължава да има с всеки един от тях. Следва да се има предвид обстоятелството, че взаимоотношенията с родителите моделират развитието на личността на детето, като от качеството на взаимоотношението родител-дете зависи преживяването на сигурност и емоционален комфорт у същото. Горното опровергава оплакването на майката жалбоподател, че същата неправилно е насочена от административния орган към ползване на социална услуга за индивидуална работа с психолог и социален работник. Целта на наложената социална услуга е подпомагане на естествените и благоприятни за детето взаимоотношения с другия родител, за да се избегне рискът от отчуждение. По този начин майката би могла да бъде информирана за формите на окуражаване на детето в общуването му с бащата, както и за механизмите за включване на другия родител в преценката кое е добро и кое не е за дъщеря им. Добиването на умения у майката (като постоянно отглеждащ родител) за разпознаване на това, което предхожда детското отчуждение, би направило възможно неговото предотвратяване или намаляване на последствията от него. Конкретната социална услуга се явява подходящ механизъм за придобиване от страна на майката П. И. на допълнителни способности за утвърждаване на устойчивия контакт на другия родител с детето, възпитаващи у последното добри и приемащи взаимоотношения, необходими за психичното му добруване впоследствие като възрастен човек. Важно е да се отбележи и практиката на ЕСПЧ относно правото на лични отношения между дете и родител, защитено в чл. 8 от ЕКПЧ. Отчитайки наличните трудности в отношенията между родителите, от една страна, и родителите и детето, от друга страна, Съдът подчертава, че задължението на държавата за предприемане на мерки за подпомагане на контакта е задължение за създаване на средства, а не за достигане на конкретен резултат (Cristescu v. Romania, #13589/07, apr. 69). Необоснованият отказ на майката и настоящ жалбоподател за ползване на предложената социална услуга за индивидуална работа със специалисти правилно е преценен от първоинстанционния съд като основание за издаването на оспорената пред него заповед от отговорните административни органи. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи относно неизяснения статут и липса на доказателства за притежаването на лиценз по чл. 31, ал. 2 от Закона за социалните услуги от частния доставчик на социални услуги, към когото е насочена П. И.. При извършена служебна справка в публичния регистър на лицензираните доставчици на социални услуги, достъпен на интернет страницата на Агенция за качеството на услугите (https://aksu.government.bg/registar-na-liczenziranite-dostavchiczi-na-soczialni-uslugi-2), под номер [номер] се открива информация за посочената в процесната заповед [наименование]. Същата разполага с валидни лицензи за предоставяните от нея социални услуги до 2026 г., включително е налице и информиране на Агенцията за качеството на услугите (АКСУ) за започване на дейността по предлагане на социалните услуги от фондацията. На интернет страницата на АКСУ са налични данни и за адрес, който съвпада с адреса на [наименование], [адрес], посочен в оспорената заповед. С оглед изложеното по-горе, неоснователни са касационните доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на съдебния акт. Не следва да се приема за основателно и възражението на касатора за недопустимост на съдебното решение. Предвид конкретните данни по делото, настоящият съд счита, че постановеното първоинстанционното решение е валидно и допустимо. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване чл. 20, ал. 1, т. 4 ППЗЗДет. във вр. чл. 23, т. 2 ЗЗДет., обуславящи разпоредените правни последици за насочване на жалбоподателя към ползване на средносрочна социална услуга. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78 ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,