Решение № 8084 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5195/2015 г.

Решение № 8084 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5195/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане вх. № 4841/27.03.2015 г. по регистъра на Върховния административен съд, подадено от Стоян Александров Рътков, с посочен съдебен адрес в гр. София, за отмяна на влязло в сила определение № 3103 от 20.03.2015 г. по адм. дело № 10643/2013 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е допълнено решение № 9003/27.06.2014 г. по същото дело, в частта за разноските и молителят е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 055, 35 лв. В искането се поддържа твърдение за основание по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Ответната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП чрез процесуален представител - юрисконсулт, оспорва искането, което счита, че следва да се отхвърли като неоснователно по съображения, изложени в постъпило писмено становище. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, намира искането за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срок, а разгледано по същество, за неоснователно по следните съображения: В искането за отмяна се поддържат съображения за недопустимост на определението с присъдени разноски, тъй като съдът не е бил сезиран с такова искане, както и твърдение за неправилно изчисление на размера. Тези съображения молителят определя като представляващи основания за отмяна при хипотезата на т. 1 и т. 4 от чл. 239 АПК. Поддържаните доводи за недопустимост на определението, чиято отмяна се иска, както и твърдението за неправилност на определението са недопустими в настоящото производство, тъй като визират касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, което е допустимо единствено в касационно производство, образувано по касационна жалба срещу съдебен акт. Определението, чиято отмяна се иска е влязъл в сила съдебен акт, неподлежащ на инстанционен контрол, а в настоящото производство тези доводи за недопустими за разглеждане. Посочените от искателя основания по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК за отмяна на влязлото в сила определение изискват установяване на визираните в съответния текст предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата съдържа три предпоставки, които следва да са налице при условията на кумулативност: нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за делото и които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В настоящия случай не са визирани предпоставките по цитираната разпоредба. Сочат се обстоятелства за недопустимост на определението за изменение на решението в частта за разноските, поради това, че Върховния административен съд не е бил сезиран с такова искане, което е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК и е допустимо единствено в производство по инстанционен контрол на подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, каквото настоящото не е. Основанието по т. 4 на чл. 239 АПК предвижда между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Молителят не е обосновал наличието на предпоставките по т. 1 и т. 4 на чл. 239 АПК, не е посочил друг акт, отговарящ на изискванията по т. 4 на чл. 239 АПК. По изложените съображения, поради недоказаност на основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК на влязлото в сила определение на Върховния административен съд, искането следва да се отхвърли като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия