Решение № 14639 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2503/2012 г.

Решение № 14639 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2503/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на "Тема" ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. "Христо Ботев" № 74, представено от управителя Венцислав Драганов, срещу решение № 31/09.01.2012 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2437 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 211101777/17.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 781/16.08.2011 г. на заместник директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в размер 12 521.75 лева и е установено задължение за лихви за неправомерно ползвания данъчен кредит в размер 1 954.77 лева. Оплакванията са за неправилност на решението заради противоречието му с материалния закон, съществените процесуални правила и необоснованост. Според касатора неверни са изводите на съда за липса на предпоставките за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по издадената от "Конкордия" ООД фактура. Несъгласен е с предложената от съда интерпретация на правото при надлежно установените според него факти. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяна на РА. Претендират се разноските по производството. Ответникът по касация - директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Първоинстанционният съд е приел за установени твърдяните от приходната администрация в РД и РА факти, както и правните изводи на администрацията. Според съда "Тема" ООД е придобило от "ДБМ Трейд" ЕООД правото на собственост върху недвижим имот - хотел "Роза" в Старозагорските минерални бани с договора за продажба във формата на нотариален акт № 155/27.11.2008 г. по описа на Нотариус с рег. № 181 в Нотариалната камара. За извършени в хотела СМР - изработка, доставка и монтаж на ПВЦ дограма е издадена от "Конкордия" ЕООД фактура № 463/02.10.2009 г. в полза на касатора. По тази фактура "Тема" ООД е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит в размер 12 521.75 лева, което е отречено с РА и правомерността на отказа е потвърдена от административния съд. За да изключи правото на данъчен кредит, съдът е приел, че доставките на услугите са извършени на 19.08.2008 г., 11.09.2008 г. и 02.10.2008 г., когато дружеството не е било собственик на хотела и следователно не е получател на облагаемите доставки, а освен това правото на данъчен кредит е упражнено извън тримесечният срок по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС /ред. преди новелата от ДВ бр. 95 от 2009 г./. Относно времето на извършване на доставките първата инстанция се е позовала на сключен между "Конкордия" ЕООД и "Папагал" ООД договор за изработка, доставка и монтаж на дограма с № 499/19.08.2008 г. и издаването от второто дружество в полза на първото на фактури с дати съответно 19.08.2008 г., 11.09.2008 г. и 02.10.2008 г. Решението е правилно без настоящият състав на Върховния административен съд да възприема изцяло мотивите му. Страните не спорят по фактите. Спорът им е по правото и се концентрира до съществуването у касатора на право на данъчен кредит за доставките предмет на издадената от "Конкордия" ЕООД фактура № 463/02.10.2009 г. и надлежното упражняване на това право. Тезата на касационният жалбоподател е, че монтираната в хотел "Роза" от "Папагал" ООД ПВЦ дограма не е предмет на прехвърлителната сделка от 27.11.2008 г. Позовава се на липсата на промяна в цената на недвижимия имот съпоставена с тази по сключения на 21.01.2008 г. предварителен договор за продажба. По този начин обосновава наличието на предмет на доставките по спорната фактура. Относно времето на упражняване на правото на данъчен кредит сочи, че до издаването на фактурата с арг. от чл. 71, т. 1 от ЗДДС то не е могло да бъде упражнено. С арг. от чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит възниква за получателя на стоката/услугата по облагаема доставка. В съответствие с чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 от ЗДДС това е субектът, който придобива собствеността върху стоката, респ. получава услугата. Предмет на фактура № 463/02.10.2009 г. са доставки на стоки /ПВЦ дограмата до монтирането й е движима вещ и стока по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗДДС/ и услуги /изработването и монтажа на дограмата е услуга - чл. 8 от ЗДДС/. С монтирането на движимите вещи ПВЦ дограми в хотел "Роза" и при действието на приращението по чл. 97 от Закона за собствеността собственикът на хотела става собственик и на тези принадлежности, а съответно е и получател на услугите по изработването и монтажа. Това съответства и на волята на "ДБМ Трейд" ЕООД и "Тема" ООД, обективирана в предварителния договор от 21.01.2008 г. Според чл. 6 от договора извършените от продавача /"ДБМ Трейд" ЕООД/ или от трети лица основни ремонти и/или подобрения, които не са съгласувани с купувача са за сметка на първия. Щом към момента на придобиването на собствеността върху ПВЦ дограмите и на получаването на услугите по изработването и монтажа им собственик на главната вещ - хотела не е бил касатора, то и не той е получател по облагаемата доставка. Начисляването на данъка на лице, което не е получател е неправомерно, а това с арг. от чл. 70, ал. 5 изключва правото на данъчен кредит. Без правото на приспадане на данъчен кредит да съществува, то не стой въпроса за надлежното му упражняване. Все пак следва да се има предвид, че към 19.08.2008 г., 11.09.2008 г. и 02.10.2008 г. не са били издадени данъчни фактури от "Конкордия" ЕООД и обвързването на срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС само с настъпването на изискуемостта на данъка с позоваване на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС е в противоречие с изискването на чл. 71, т. 1 от ЗДДС. При неправилно упражненото право на данъчен кредит в размер 12 521.75 в данъчен период м. 10.2009 г. се дължи лихва по ЗЛВДТДПДВ. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение