Решение № 9497 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4602/2011 г.

Решение № 9497 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4602/2011 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Велико Търново срещу решение № 41 от 25.02.2011 г., постановено по адм. дело № 928/2010 г. на Административния съд - Велико Търново, с което по жалба на Туристическо дружество "Трапезица - 1902" гр. Велико Търново е отменена заповед № РД-22-1623 от 18.11.2010 г., издадена при условията на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради необоснованост - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Туристическо дружество "Трапезица - 1902" гр. Велико Търново в съдебно заседание се представлява от адв. Паскалев, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административния съд - Велико Търново е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-22-1623 от 18.11.2010 г. на кмета на община Велико Търново, с която на основание чл. 65 ЗОбС е наредено да се изземе по административен ред недвижим имот, намиращ се в гр. Велико Търново, представляващ сграда - туристически дом (хотел, кафе-сладкарница и снек-бар), заедно с прилежащите части и всички обекти, подробно описани в АОС № 3450/26.09.2006 г., защото към датата на постановяване на заповедта се владее без основание от ТД "Трапезица - 1902" - ответник в настоящото производство. За да постанови този правен резултат съдът е приел за установено, че за процесния имот е съставен акт за частна общинска собственост с № 3450/26.09.2006 г., в който като собственици са записани: на 93,91 % ид. ч. - община Велико Търново; на 2,6 % ид. ч. - ТД "Трапезица - 1902" и на 3,49 % ид. ч. - наследници на Михаил Петров Сапунджиев и наследници на Христо Петров Петров, съгласно решения на областния управител от 2000 г. и 2001 г. и решение № 352/04.12.2001 г. на ВТРС. Съдът е установил също, че с влязло в сила решение от 14.01.2008 г. по гр. дело № 1147/2007 г. на Районния съд - Велико Търново, е отхвърлен предявеният от ТД "Трапезица - 1902" срещу община Велико Търново иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за установяване правото на собственост на туристическото дружество върху 93,91 % ид. части от недвижим имот - туристически дом в гр. Велико Търново, ул. "Стефан Стамболов" № 79 и е оставен без разглеждане искът на туристическото дружество за отмяна на АЧОС № 3450/26.09.2006 г. Въз основа на посоченото съдебно решение, в акта за частна общинска собственост, графа "забележки" е вписано, че се признава правото на собственост на община Велико Търново върху 93,91 % ид. ч. от имота, а освен това, че съобразно мотивите на съдебните решения, следва да се заличи като собственик на 2,6 % ид. ч. от процесния имот ТД "Трапезица - 1902" - гр. Велико Търново (този вариант на АЧОС не е бил представен в производството пред административния съд, но както правилно е отбелязал съдът, същият се съдържа в приобщените документи по ч. адм. дело № 929 от 2010 г. на АСВТ, л. 142). Въз основа на тази фактическа обстановка АС - Велико Търново е направил извод, че атакуваната заповед е неправилна, поради нарушение на материалния закон, тъй като касае имот, който не е изцяло общинска собственост, а е съсобствен между общината и трети лица - наследници на Михаил Петров Сапунджиев и наследници на Христо Петров Петров. Посочено е, че установената и призната по съдебен ред съсобственост е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт, доколкото с него е разпоредено освобождаването по административен ред на целия съсобствен имот. Административният орган е излязъл извън пределите на своята материална компетентност, което обуславя материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. Така постановеното е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съдът е събрал всички относими към спора доказателства, изяснил е напълно фактическата обстановка по делото, която се споделя и от настоящата инстанция, и въз основа на това е направил верни правни изводи. В общия случай, за да бъде издадена законосъобразна заповед по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е необходимо да се касае за общински имот, същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай тези изисквания не са налице, тъй като по делото безспорно се установява, че процесният имот - туристически дом, е в режим на имуществена общност между общината, която се легитимира като собственик на 93,91 % ид. ч. от имота, ответникът Туристическо дружество "Трапезица - 1902" като собственик на 2,6 % ид. ч. от имота и наследниците на Михаил Петров Сапунджиев и на Христо Петров Петров, които притежават 3,49 % ид. ч. от същия имот. Във връзка с пространните доводи на касатора, представляващи по съществото си оспорване на собственическите права на ответника по делото - ТД "Трапезица - 1902" гр. Велико Търново за притежаваните от него 2,6 % ид. ч. от имота, следва да се отбележи че тези възражения следва да бъдат адресирани до гражданския съд. Както в производството пред АС - Велико Търново, така и пред настоящата инстанция, касационният жалбоподател неоснователно се домогва да докаже и всъщност отрича правото на собственост на ТД "Трапезица - 1902" върху 2,60 % ид. ч. от процесния имот, като навежда и доводи за липса на правно-организационна връзка между ответника по делото и БТС. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, приложените по делото решения на ВТРС, ВТОС И ВКС не съдържат произнасяне относно доказаността или не на правото на собственост на ТД "Трапезица - 1902" върху въпросните 2,6 % ид. ч. от имота. Напълно се споделят и съображенията на съда, че при това положение некоректно е извършеното в АЧОС отбелязване, че съобразно мотивите на горепосочените съдебни решения туристическото дружество следва да се заличи като собственик на посочените идеални части. След като е безспорно, че общината не е собственик на спорния имот, то тя не би могла да го изземе по реда на административната принуда - чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Съображенията на първоинстанционния съд във връзка с установената незаконосъобразност на административния акт, обусловена от нарушената материална компетентност на издателя му, се споделят напълно от настоящата инстанция. Ето защо решението като правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, и след направено своевременно искане от страна на процесуалния представител на ответника - адв. Паскалев, на последния на основание чл. 143, ал. 1 АПК се дължат направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,