Решение № 4157 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14405/2012 г.

Решение № 4157 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14405/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на "Мобилтел" ЕАД, гр. София, чрез пълномощника на изпълнителните директори, срещу решение № 1960 от 27.09.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди, че актът не съдържа мотиви във връзка с необходимостта от налагането на конкретните задължения на дружеството; нарушена е разпоредбата на чл. 35 от АПК, както и че съдържа обективна невъзможност за изпълнението му. Релевира съображения за нарушение на разпоредбата на чл. 233, ал. 3 от Закона за електронните съобщения. Иска отмяна на решението. Ответникът Комисията за регулиране на съобщенията оспорва жалбата. Върховният административен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Комисията за регулиране на съобщенията, с решение по протокол № 6 от 16.08.2012 г. е предприела действия за изменение на общите условия на предприятията, предоставящи мобилни и фиксирани телефонни услуги, с мотиви за осигуряване на по-добра информираност на абонатите на тези услуги при събиране на техните задължения. Те са предизвикани от сигнали на абонати срещу използваните от предприятията фирми за събиране на техните вземания. За това свое решение административният орган е изпратил уведомителни писма с покана за изразяване на становища до всички оператори на телефонни услуги. С писмо вх. № 04-04-189 от 31.08.2012 г. "Мобилтел" ЕАД е изложило съображенията си, като е заключило, че с предприеманите от него действия по уведомяване на задълженията на своите абонати не засяга правата на потребителите на телефонни услуги. На свое редовно заседание от 27.09.2012 г. КРС е изслушала и, съгласно т. 8, е приела доклад за необходимостта от по-голяма информираност на абонатите на мобилни и фиксирани телефонни услуги при събиране на техните задължения, свързани с ползването на тези услуги. Въз основа на гласуваното и прието проекторешение по т. 8.1 - т. 8.3 от протокол № 55/2012 г., Комисията за регулиране на съобщенията е постановила решение № 1960 от 27.09.2012 г. С оспорения административен акт, издаден на основание чл. 233, ал. 3 от ЗЕС, дружеството - жалбоподател е задължено да измени общите си условия за предоставяне на фиксирани гласови услуги, като: 1) предварително и по подходящ начин (чрез писмо с обратна разписка, записващ се телефонен разговор, писмо по електронната поща на посочен от абоната електронен адрес за контакти и др.) да информира абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични задължения, включително и когато за целта ще се ползват услугите на трети лица (кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и други). Информацията по предходното изречение задължително съдържа и данни за точния размер на претендираните парични задължения, за основанието, от което произтичат, както и за третото лице, което ще събира вземането; 2) предварително и по подходящ начин (чрез кратко текстово съобщение - SMS, писмо с обратна разписка, записващ се телефонен разговор, писмо по електронната поща на посочен от абоната електронен адрес за контакти и др.) да информира абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични задължения, включително и когато за целта ще се ползват услугите на трети лица (кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и други). Информацията по предходното изречение задължително съдържа и данни за точния размер на претендираните парични задължения, за основанието, от което произтичат, както и за третото лице, което ще събира вземането. При тези данни съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила, точно приложение на материалния закон и е съобразено с целта на закона. С разпоредбата на чл. 227 от ЗЕС се регламентира задължителното съдържание на общите условия, както и задълженията, които предприятието трябва да поеме по отношение на потребителите. Тя не урежда изчерпателно предмета на държавно регулиране, нито по какъвто и да е начин ограничава правомощията на регулатора по чл. 233, ал. 3 от ЗЕС. Съгласно чл. 233, ал. 3 от ЗЕС изменение или допълнение на общите условия може да бъде извършено по инициатива на комисията с цел защита на интересите на крайните потребители. В този случай комисията дава задължителни указания на предприятието за съответните изменения. Разпоредбата е самостоятелно основание за приемане на акта и не е налице нарушение на чл. 227, ал. 1 и чл. 228 от специалния закон, съдържащи минимално изискуемите реквизити на общите условия и индивидуалния договор. Няма нормативно основание правомощието по чл. 233, ал. 3 от ЗЕС да се ограничи само до задължителните елементи на общите условия. Цитираната правна норма вменява правото на регулатора да изменя общите условия само при наличието на специална цел - защита на интересите на крайните потребители. За законосъобразното упражняване на правомощията е релевантно само засягането, което условието насочва към интересите на потребителите. Правомощието на Комисията по чл. 233, ал. 3 от КРС не е във връзка и в изпълнение на изискванията по чл. 227 от същия закон. Оспореното решение № 1960 от 27.09.2012 г. е мотивирано. Необходимостта от налагане на задължението за изменение на общите условия е изведено от една от целите на Закона за електронните съобщения - защита интересите на крайните потребители. Не е задължително условия да има сигнали конкретно от абонати на "Мобилтел" ЕАД. Като регулатор на специфични обществени отношения, Комисията е в правомощието си при констатирано засягане интересите на потребители на телефонни услуги, по своя инициатива да задължи всички оператори, тъй като това не е санкция, а действия по регулиране на обществения пазар на тези услуги в интерес на потребителите като цяло. Установяването в процеса на предоставяне, респ. на ползване на комуникационната услуга при определени обстоятелства, водещи до нарушаване на интересите на потребителите, са основанията за намеса на държавния регулатор. Възможността и основателността на регулацията се предопределят от характера на обстоятелствата, който води до засягане на интересите на потребителите. Неоснователен е и доводът за обективната невъзможност за изпълнение на така вменените им задължения по общите условия. Изложените в тази връзка съображения са ирелевантни за законосъобразността на административния акт, а са въпроси по неговото изпълнение. Неоснователно е възражението за съществено нарушение на административнопроцесуалните правила при постановяване на решението. Видно от доказателствата по делото, Комисията е съобщила проекта на решение на жалбоподателя, той е изразил становище по него и това негово становище е отчетено от регулатора, но същият е преценил, че защитата на интересите на потребителите има приоритет. Оспореното решение е съобразено и с целта на закона. Законодателят е предвидил в общите условия на операторите да бъдат уредени взаимоотношенията с крайните потребители на телефонните услуги при спазване принципа на прозрачност и равнопоставеност при упражняване на правата и задълженията на страните. Предвид изложеното, жалбата на "Мобилтел" ЕАД като неоснователна подлежи на отхвърляне. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд,