Решение № 6210 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12509/2008 г.

Решение № 6210 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12509/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Александър Петров" - гр. Костинброд, представлявано от Александър Гълъбов Петров, срещу решение от 6.01.2008 г., постановено по адм. дело № 538 от 2006 г. по описа на Софийския градски съд - III-З състав, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против данъчен ревизионен акт № 727 от 14.07.2005 г., издаден от органа по приходите в Териториалната данъчна дирекция - София-област, мълчаливо потвърден от регионалния данъчен директор на РДД - София, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 3384, 80 лв. по доставки от "Сирен-55" ЕООД в случаите, в които предходен доставчик е било "Кемин България" ЕООД, и от ЕТ "Миг-Мед-Юлиян Демирев", когато предходен доставчик е бил Иван Георгиев Иванов. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени подробно в касационната жалба, се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да бъде отменен обжалваният ДРА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: В обжалваната част от решението на СГС - III-З състав, е отхвърлена жалбата на ЕТ "Александър Петров" против данъчен ревизионен акт № 727 от 14.07.2005 г., издаден от органа по приходите в Териториалната данъчна дирекция - София-област, мълчаливо потвърден от регионалния данъчен директор на РДД - гр. София, в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди 2003 и 2004 г. по фактури, издадени от "Сирен 55" ЕООД и ЕТ "Миг-Мед-Юлиян Демирев" (с правоприемник "Таврос Миг" ООД). За да постанови това решение, съдът е приел за установено, че предходните доставчици по процесните сделки не са представили документи, установяващи доставките, поради което законосъобразно на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) е отказано право на приспадане на данъчен кредит. На първо място, едно от основните оплаквания на касатора е свързано с проверката от ревизиращия орган на предходни доставчици, в резултат на която е отказано правото на данъчен кредит. Излага доводи за противоречие на решението с посоченото в т. 1 от тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г. на Върховния административен съд задължение за данъчния орган да установи, че в резултат на действия по избягване или осуетяване прилагането на данъчен закон, извършени от предходни доставчици, ревизираният данъчен субект е получил облага или данъчно предимство, както и да определи размера им. Цитираното тълкувателно решение обаче не е приложимо за процесните по делото периоди (2003 и 2004 г.), тъй като то е имало за предмет уеднаквяване на съдебната практика по чл. 109, ал. 11 и 12 от ДПК (отм.), т. е. до 31.12.2001 г. От 1.01.2002 г. законодателят с чл. 65, ал. 4 ЗДДС (отм.) е предвидил възможност да се проверяват и предходни доставчици и при неизпълнение от тяхна страна на законовите изисквания да не се признава правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставките. В процесния случай ревизиращият орган се е позовал именно на нормата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, която, както е видно от законовия текст, се прилага както спрямо преки, така и спрямо предходни доставчици. В мотивите на обжалваното решение е прието за безспорно, че за преките доставчици "Сирен 55" ЕООД и ЕТ "Миг-Мед-Юлиян Демирев" са представени всички необходими документи за признаване правото на данъчен кредит на ЕТ "Александър Петров". От фактическите констатации и направените изводи в ДРА се установява, че правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Сирен 55" ЕООД, не е признато поради това, че предходният доставчик "Кемин България" ЕООД не е открит на декларирания данъчен адрес и не е представил поисканите му документи и писмени обяснения, връчени по реда на чл. 50 ДПК (отм.), поради което при ревизията не установено дали ДДС е начислен по реда на чл. 55 от ЗДДС (отм.). Касаторът твърди, че съдът не е отчел незаконосъобразните действия на данъчните органи по повод проверката при предходния доставчик "Кемин България" ЕООД, тъй като съставените протоколи не отговарят на изискванията на чл. 102 от ДПК (отм.). По принцип правилно в касационната жалба се поддържа, че само протоколите, които са съставени при условията и по реда на ДПК (отм.), представляват доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Но в случая, даже и да се приемат за основателни възраженията в касационната жалба за допуснати нарушения при съставяне на протоколите за връчване на ИПДПОДС на предходния доставчик по реда на чл. 50 ДПК (отм.), то това не е основание за отмяната на ДРА като незаконосъобразен, след като касаторът не е доказал наличие на всички законови предпоставки по чл. 64 ЗДДС (отм.) за признаване на правото на данъчен кредит по процесните доставки. В този смисъл констатациите в ДРА не са били оборени, тъй като и в хода на съдебното производство не са представени доказателства за начисляването на ДДС в счетоводството на търговеца като задължение към бюджета, т. е. не е налице предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), за да се признае на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит. Относно доставките с предмет царевица, извършени от ЕТ "Миг-Мед-Юлиян Демирев" (с правоприемник "Таврос Миг" ООД), данъчните органи са установили наличието на изискванията на чл. 64 ЗДДС (отм.) по отношение на него, но тъй като един от предходните доставчици - Иван Георгиев Иванов, не е представил изисканите документи, е отказано правото на данъчен кредит по частта от доставките, свързани с това лице. Макар и лаконично, в мотивите на обжалваното решение са обсъдени условията за признаване на данъчен кредит по тези доставки и е направен правилният извод за липсата на доказателства за реалното извършване на процесната сделка. Действително в хода на ревизията и впоследствие при административното обжалване на ДРА са представени договор за изкупуване на царевица и приемателно-предавателен протокол между ЕТ "Миг-Мед-Юлиян Демирев" и Иван Иванов, както и РКО № 368 от 22.12.2003 г. за плащането на сумата по договора. Същевременно обаче, видно от представената пред данъчните органи писмена декларация, Иван Иванов е заявил, че в подадената данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) лицето не е посочило въпросната сделка, т. е. няма доказателство за получен от сделката доход. Също така в декларацията е посочено, че продадената на ЕТ "Миг-Мед-Юлиян Демирев" продукция е собствено производство, добита в резултат на обработването на наета от Иван Иванов земеделска земя, находяща се в землището на гр. Бяла Слатина, но по делото не са представени договори за наем на земя, както и документи, обосноваващи техническа обезпеченост за извършване на доставката. Следователно представените документи свидетелстват единствено за наличието на договорни отношения между ЕТ "Миг-Мед-Юлиян Демирев" и Иван Иванов, но не и за реалното извършване на сделката. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото съдът отхвърля искането на ответника за присъждане на разноски, предвид присъдените от първоинстанционния съд разноски по компенсация. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,