Решение № 521 от 15.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 643/2009 г.

Решение № 521 от 15.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 643/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия А. М. П. срещу въззивно решение № 334 от 10.10.2009 г. по внохд № 605/2009 г. по описа на Софийския апелативен съд, четвърти наказателен състав, с което е потвърдена присъда № 263 от 9.07.2009 г. по нохд № 2312/2007 г. на Софийски градски съд, нак. колегия 21 състав. В жалбата се прави оплакване за неправилност на съдебния акт в гражданската му част. Иска се намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с чл. 52 вр. с чл. 45 ЗЗД. Гражданският ищец В. И. В. чрез повереника си моли да не се уважава жалбата, тъй като тя е преподавател, гласът и е основното средство за комуникация, а увреждането е тежко. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като причиненото увреждане е сериозно. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският градски съд е признал жалбоподателя - подсъдим за ВИНОВЕН в това, че: 1. На 21.07.2008 г. около 13.00 ч. в ж. к. "Студентски град" в района на Студентски парк, в зелена част в близост до пътека, водеща към Лесотехническия университет е отнел чужди движими вещи на обща стойност 410 лева от владението на В. И. В. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на речта и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 пр. 2 и т. 4 вр. с чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 129, ал. 2 пр. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1 б. "б" НК и чл. 373, ал. 2 НПК вр. с чл. 58а вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. 2. На същата дата и на същото място е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст - В. И. В., чрез употреба на сила, като деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 150 НК вр. с чл. 2, ал. 1 НК и чл. 373, ал. 2 НПК вр. с чл. 58а вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 23, ал. 1 НК е ОПРЕДЕЛИЛ ОБЩО наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА което да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим. ОСЪДИЛ е подсъдимия Д на пострадалата В. И. В. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законните последици в размер на 12 000 /дванадесет хиляди/ лева. ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата до предявеният размер от 20 000 лева. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е ПОТВЪРДИЛ изцяло присъдата. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА: Доводът е поддържат пред въззивния съд, който е отговорил по реда на чл. 339, ал. 2 НПК. Съображенията в мотивите се споделят изцяло от касационния състав. Преценката за обезщетение в обжалвания размер е правилна. Причиненото от подсъдимия увреждане, видно от медицинската документация приложена по делото е сериозно. Травмата на шията и травмата на езика, са прераснали в болест на гласните връзки и ларинкса, установено е незатваряне на глотиса при фонация, както и фонаторна дискинезия на глотисавреждането е довело до трайно затруднение на речта на пострадалата Великова. Безсъмнено е налице пряка връзка между причинената от подсъдимия травма на пострадалата в областта на шията-раздробен хрущял в основата на гласните връзки следствие на силовото въздействие върху шията й и нарушените гласови функции с фонаторна дискинезия на глотиса. От фактическа страна е установено, че след като извършил грабеж на чужди вещи собственост на пострадалата, подсъдимият употребявайки отново сила извършил с нея блудствени действия. Когато удовлетворил половото си желание, подсъдимият станал и изритал пострадалата два пъти в областта на шията, при което В. започнала да плюе кръв. След това е завлякъл до близка поляна, заобиколена от храсти, оставил я да лежи в несвяст, затрупвайки я с малко слама. Освен посоченото увреждане, имащо характер на средна телесна повреда, а именно-раздробен хрущял в основата на гласните връзки следствие на силовото въздействие върху шията й и последвало развитие на болест на гласните връзки и ларинкса /незатваряне на глотиса при фонация, фонаторна дискинезия на глотиса/, пострадалата е получила множество травматични увреждания, както следва: контузия и подкожен хематом на шията, кръвонасядания по ръба на девствената ципа към 3,4 и 10 часа по часовниковия циферблат, кръвонасядания с характерна правоъгълна форма /на подметка на маратонка/ в областта на шията срединно и вляво, множество кръгловати кръвонасядания в областта на брадичката, левия устен ъгъл, двустранно на гърба, кръвонасядания по дясната мишница и по ляво седалище, множество охлузвания и драскотини по гърба, по кръста, по двете мишници, по двете предмишници, по дясното бедро, по двете колене и по двете седалища. Изложеното, както и данните за претърпяно мозъчно сътресение /не окачествено като средна телесна повреда/, но последица от престъпните действия на подсъдимия, преживяната реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията, шока и ужаса от телесното посегателство над нея, разкъсванията по девствената ципа, незачитането на телесната й неприкосновеност са обстоятелства, които са мотивирали съдилищата да определят сума, която в най- голяма степен да възмезди В. за претърпените от нея болки и страдания. Размерът на обезщетението е съобразен както със степента на увреждането, последиците върху пострадалата, тежестта на деянието и личността на подсъдимия. Същият е многократно осъждан, включително и за деяние по чл. 150 НК. В този смисъл съдилищата са спазили принципа за справедливо възмездяване съобразно характера на увреждането визиран в чл. 52 ЗЗД, поради което оплакването за неправилно и явно несправедливо по размер обезщетение е неоснователно. Правилно въззивният съд обсъждайки искането за намаляване на присъденото обезщетение е изтъкнал на л. 23 от делото, че имотното състояние на подсъдимия и неговите затруднения от финансов характер, не могат да имат приоритет пред обективната оценка на претърпените неимуществени вреди. Като взе предвид изложеното, настоящият касационен състав също счете, че размерът на обезщетението присъдено в полза на пострадалата В. не е неоснователно завишен, а изцяло съответстващ на конкретните обстоятелства по делото както и на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Основание за намаляване на атакувания размер, не е налице. С оглед на горното, като не е изменил присъдата в гражданско-осъдителната й част, а е потвърдил присъденото на В. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, въззивният съд не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК вр. с чл. 52 ЗЗД. Решението е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение