Решение № 12262 от 30.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6478/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ДМВ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу решение 1169 от 25.02.2021 г., постановено по адм. дело 3848 по описа за 2019 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации Р-12-9/28.03.2019 г., издадено от зам. председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Изложените в касационната жалба съображения са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: неправилно прилагане на административнопроцесуалната норма на чл. 26 от АПК, необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила за изясняване на спора и преценка на доводите на страните, неправилно прилагане на материалноправни разпоредби на ЗДДС, на чл. 4, ал. 1, т. 3, б. б, чл. 14, ал. 2, т. 2 и чл. 23, ал. 2 и 3 от ЗЗНН Ответникът заместник-председателят на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", гр. София, е оспорил касационната жалба в писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и след служебна проверка на основанията чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение - тричленен състав, намери следното: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на ДМВ ЕООД, гр. София, против разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации Р-12-9 от 28.03.2019 г., издадено от зам. председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (ДА "ДРВВЗ") на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 12, ал. 1 и 3, чл. 7, ал. 1, т. 8, чл. 8, ал. 5 и чл. 23 от ЗЗНН, с което на дружеството са определени нива на запаси за извънредни ситуации за периода 30.04.2019 г. 30.04.2020 г. по видове съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН, както следва: автомобилни бензини - 1114,611 тона, реактивни горива от ксеросинов тип - 7,583 тона, гориво за дизелови двигатели - 12 685,035 тона, котелни горива - 64,352 тона. Неоснователен е касационният довод за неправилно прилагане на административнопроцесуалното правило на чл. 26 от АПК, съгласно което заинтересованата организация следва да бъде уведомена за започнатото административното производство. След като е установил, че неуведомяването на най-ранен етап не е довело до нарушаване правото на дружеството да участва в производството, първоинстанционният административен съд правилно е приел, че допуснатото процесуално нарушение не е съществено и не може да доведе до отмяна на оспорения административен акт. Дружеството е участвало при извършването на извънплановата проверка в периода от 19.03.2019 г. - 22.03.2019 г., приключила с констативен протокол (КП) 40-07-989/22.03.2019 г., който е бил връчен на провереното лице чрез неговия представител и упълномощено лице. Констатациите от посочения протокол са били използвани от работната група, изготвила протокол 1770 от 27.03.2019 г. с предложения относно количеството, с което жалбоподателят през 2018 г. е участвал в годишното потребление или в нетния внос и вътрешнообщностите пристигания по видове нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН. Няма данни за отказ на административния орган да предостави на жалбоподателя копие от констативен протокол 40-07-830 от 08.03.2019 г. за резултатите от извършената проверка на Ромпетрол България ЕАД. В хода на административното производство не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които са лишили проверяваното лице от право на защита или са повлияли върху фактическите установявания на административния орган. Правилен е изводът на съда, че допуснатото нарушение по чл. 26 от АПК не може да се квалифицира като съществено и да обоснове отмяна на оспорения акт само на това основание. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно прилагане на чл. 4, ал. 1, т. 3, б. б и чл. 14, ал. 2, т. 2 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН, редакция ДВ, бр. 51 от 2020 г.) по отношение на нивата на запаси за извънредни ситуации, определени въз основа на информацията за вътрешнообщностни пристигания на горива. Твърдението на жалбоподателя, че не са налице вътрешнообщностни пристигания, тъй като горивата са закупени от местно юридическо лице - Ромпетрол България ЕАД, не се подкрепя от анализа на събраните доказателства, а сочените разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност са неотносими към регулираните обществени отношения, предмет на уредба от ЗЗНН. За целите на изчисляване и определяне на нивата на запасите по реда на ЗЗНН понятието "вътрешнообщностни пристигания" (ВОП) е дефинирано в § 1, т. 15 от допълнителните разпоредби на закона по следния начин: доставки на нефт и нефтопродукти, представляващи пристигания по смисъла на чл. 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за статистиката на Общността, свързана с търговията със стоки между държавите членки, и за отмяна на Регламент (ЕИО) 3330/91 на Съвета. Пристигането съгласно чл. 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) 638/2004 обхваща следните стоки, които влизат в държавата-членка на получаване, които са основно изпратени от друга държава-членка: а) стоки от Общността, с изключение на стоки, които са в просто обращение между държавите-членки; б) стоки формално поставени в държавата-членка на изпращане съгласно вътрешните митнически процедури за обработка или обработка съгласно процедурите на митнически контрол, които са защитени съгласно вътрешните митнически процедури на обработка или освободени за свободно обращение в държавата-членка на получаване. Видно от сключения договор ТR 590/2016 г., ДМВ ЕООД в качеството му на купувач е купувал горива от Ромпетрол България ЕАД с произход Рафинерия Ромпетрол Петромидия, гр. Констанца. Задължение на купувача при FOB доставки съгласно чл. 5 от договора e да осигури плавателният съд да отговоря на изисквания за кода на сигурност на международното пристанище (ISPS), а при FCA доставки да осигури съгласно чл. 11 от договора превозното средство да отговаря на изискванията на товарния пункт на продавача Ромпетрол България ЕАД. С оглед мястото на предаване на горивата и прехвърляне на собствеността страните с чл. 42 от договора с цел избягване на съмнение са уточнили, че купувачът следва да декларира от свое име и за своя сметка всички закупени количества пред ДА ДРВВЗ. Клаузите на сключения договор сочат, че горивата, изпратени от друга държавачленка (Румъния), са влезли в държавата-членка на получаване (България) за ДМВ ЕООД, което е лицето, осъществявало вътрешнообщностни пристигания на нефт и нефтопродукти по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗНН. Становището на касационния жалбоподател, че клаузата на чл. 42 от договора подменя и заобикаля закона, е неправилно. Обосновано първоинстанционният административен съд се е солидаризирал с извода на административния орган, че вътрешнообщностните пристигания са осъществени на територията на страната за потребление и/или за продажба от ДМВ ЕООД с посредничеството на Ромпетрол България ЕАД. Предвид мястото на предаване на горивата собствеността върху закупените нефтопродукти преминава върху купувача на територията на ЕС и за избягване на съмнения страните изрично са се договорили, че купувачът е задължено лице по ЗЗНН. Неотносимо е обстоятелството, че горивата са били заплащани на Ромпетрол България ЕАД, което е издавало фактурите и е начислявало ДДС. На основание чл. 4, ал. 1, т. 3, б. б от ЗЗНН ДМВ ЕООД е било задължено лице за изготвяне и представяне в Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" на справка-декларация по образец за предходния календарен месец с информация за количествата енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) 1099/2008 и тежки горива, които през предходния календарен месец са доставени на територията на страната от вътрешнообщностни пристигания. Изчисляването на вътрешнообщностните пристигания е извършено съгласно действащата разпоредба на чл. 14 от ЗЗНН (ДВ, бр. 15 от 15.02.2013 г.), в сила към датата на издаване на разпореждането. Предвид горните съображения се преценяват като неоснователни и възраженията на касационния жалбоподател, че определеното ниво на запаси за извънредни ситуации на реактивни горива от керосинов тип в размер на 7,583 тона не е съобразено с количеството гориво, продадено на пазара и е в противоречие с целта на закона. Реактивното гориво от керосинов тип е получено от ВОП в данъчен склад на ДМВ ЕООД в размер на 4 285,738 тона, от които не са декларирани 1 680,688 тона. Обстоятелството, че този продукт е предмет на ВОИ, освободени доставки (облагаеми доставки с нулева ставка по ЗДДС) е неотносимо към специалния закон, уреждащ обществените отношения, свързани със създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от нефтопродукти. Смисълът и целта на ЗЗНН съгласно чл. 1, ал. 2 е запасите да осигурят снабдяването с течни горива в случаите на затрудняване на доставките или значимо прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти в страната, в другите държави - членки на Европейския съюз, и/или съгласно влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси. По отношение на осъществените от дружеството през 2018 г. бункерни доставки за износ на "газьол маркиран син за плавателни средства" с код по КН 27101943 в общо количество от 7 473,546 тона Административен съд София град обосновано е приел, че тези количества са изключени от общия нетен внос и ВОП по чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗНН, респ. при определяне на среднодневния нетен внос и ВОП по чл. 14 от ЗЗНН. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗЗНН методите, по които се изчисляват задълженията по този закон, се утвърждават от Председателя на агенцията. С утвърдената Методика за изчисляване на среднодневния нетен внос и вътреобщностни пристигания на нефт и нефтопродукти е предвидено при определяне на нивата на запасите да се вземе предвид участието на задълженото лице в общия нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти. По отношение на количеството 7 473,546 тона гориво за дизелови двигатели в КП 40-07-989 от 22.03.2019 г., т. 1, е прието, че са за корабно бункероване, реализирано от корабен агент Ис Комерс ЕООД с поставяне на стоките под режим износ. Съгласно протокол 1770 от 27.03.2019 г. бункерованите количества представляват покупка от вътрешния пазар, поради което на основание чл. 14, ал. 3, т. 2 от ЗЗНН количеството бункерни доставки в размер на 7 473,546 тона е изключено от определените за жалбоподателя общ нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН. При изчисляването им по т. 1 за бункерните доставки на гориво за дизелови двигатели е отразен размер от 0 тона. По т. 2 от протокол 1770 от 27.03.2019 г. е изчислено годишното потребление на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН. В заключение е предложено в цитираната по-горе методика да бъдат включени само количествата, посочени в т. 1 и 2, в които бункерните доставки в размер на 7 473,546 тона не са включени и са отразени като 0 тона. Обстоятелствата, установени по-горе, опровергават твърдението в касационната жалба, че при определяне на задълженията на дружеството бункерните доставки не са приспаднати. Фактите във връзка с количествата бункерни доставки са потвърдени и в т. 5 от заключението на съдебно-икономическата експертиза, в която е отразено, че количествата дизелови горива от 7 473,546 тона са изключени от общия нетен внос и ВОП по чл. 23, ал. 2 и 3 от ЗЗНН, респ. при определяне на среднодневния нетен внос и ВОП по чл. 14 от ЗЗНН. Обжалваното съдебно решение, с което оспорването е отхвърлено като неоснователно, е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Обосновано съдът е приел за недоказани възраженията на жалбоподателя за неправилно изчисляване на определените с разпореждането нива на запаси за извънредни ситуации по видове нефтопродукти. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100.00 лв. Предвид изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,