Решение № 3689 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9764/2009 г.

ВАСIII отделение22.03.2010 г.докладчик т Николай Урумов

Диспозитив

Оставя в сила решение № 18/3.06.2009 г. по адм. дело № 108/2009 г. на Административен съд - гр. Русе, трети състав. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3689 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9764/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Йордан Пенчев Донев, полицай на Гранично-контролнопропускателен пункт (ГКПП) гр. Русе, против решение № 18/03.06.2009 г. по адм. дело № 108/2009 г. на Административен съд - гр. Русе, трети състав. Поддържат се доводи за неправилност на решението като постановено при допуснато нарушение на материално правните разпоредби. Иска се отмяна на решението на съда, респективно отмяна на заповед № 47/23.02.2009 г. на началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) гр. Русе. Ответникът по касационната жалба - началника на ГПУ гр. Русе не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Русенският Административен съд е отхвърлил оспорването по жалба на Йордан Пенчев Донев, полицай на Гранично контролнопропускателен пункт (ГКПП) гр. Русе срещу заповед № 47/23.02.2009 г. на началника на ГПУ гр. Русе, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание". За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че данните по делото сочат, че нарушението е безспорно доказано. Съдът е приел, че при определяне вида на наказанието, дисциплинарно наказващият орган е взел предвид предпоставките по чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР, при което заповедта му, като постановена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия по закон мотивирана и съобразена с административнопроизводствените правила е правилна и законосъобразна. Така постановеното решение е правилно. Съдът е събрал в пълния обем необходимите за правилното решаване на спора доказателства и ги е интерпретирал правилно, поради което е направил верни правни изводи. Въз основа на събраните доказателства се установява, че административният орган е осъществил правомощията си в съответствие с установените факти и при спазване на разпоредбите на глава шестнадесета от ЗМВР и глава шеста от Правилника за прилагането му. Видно от данните за дежурството отразени в оперативния дневник на 23.01.2009 г., за времето от 07 до 19 часа жалбоподателят е бил разпределен и е застъпил смяна като охрана на ГКПП "Дунав мост". Между 17.05 и 17.45 часа е извършена полицейска проверка от служители на Дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР и Областна дирекция на МВР или в рамките на работното време на смяната, в която е бил и жалбоподателят. Доказани са действията на касатора, съставляващо нарушение на служебните задължения да носи в себе си валута, за което е наложено процесното дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. С изрична заповед № 873/03.07.2007 г. Директорът на главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП), в. т. 8 забранява на служителите (на ГДГП), да носят в себе си валута и повече от 50 лева. Видно от данните по делото жалбоподателят е бил запознат със заповедта. Също така видно от заповед от 15.01.2009 г. на генерален комисар на МВР, жалбоподателят е бил командирован за осъществяване на граничен контрол в Румъния. На основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) е отбелязано право на 35% дневни пари, за дните, в които се изпълняват задължения за повече от четири часа на територията на Румъния. Възраженията на жалбоподателя относно достоверността на фактическите констатации в оспорваната заповед обосновано са приети за неоснователни. В рамките на дисциплинарното производство жалбоподателят не е представил доказателства за твърдяните от него факти. Твърденията му обосновано са опровергани от събрани в производството доказателства. При това положение изводът на съда за установеност на действията, санкционирани като нарушение на служебната дисциплина, е правилен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР