Решение № 7132 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11682/2010 г.

Решение № 7132 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11682/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Денис Мирославов Килиджийски, от гр. Бяла Слатина е оспорил решение № 59/09.07.2010 г., постановено по адм. д. № 141/2010 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 103 от 3.11.2009 г. на началник отдел "Пътна полиция" (ПП) при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Враца, за изземване на притежаваното свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство (СУМПС). По съображения за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на оспореното решение се претендира отмяната му на основание чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Ответникът - началник на отдел "ПП" при ОДМВР Враца, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срок, но по същество е неоснователна. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. С атакуваното решение е било установено, че предоставените на Денис Мирославов Килиджийски контролни точки по чл. 157, ал. 1 ЗДвП са отнети в резултат на влезли в сила 7 броя наказателни постановления (НП) за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата в периода 24.04.2005 - 8.12.2008 г.. С оглед изчерпване лимита на контролните точки, касаторът е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 2, ал. 1 и § 1 от ПЗР на Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.). Няма спор, че касаторът не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност, поради което на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "изземване на СУМПС". Основният довод за релевираното нарушение на материалния закон жалбоподателят свързва с липса на материалноправно основание за прилагане на ПАМ поради факта, че е завършил успешно курс за допълнително обучение и по този начин са му били възстановени 1/3 от първоначалния брой контролни точки, чието наличие опровергава извода за изчерпан лимит по Наредба № Iз-1959/27.12.2007 г. Позовава се на представеното удостоверение № 48/29.12.2007 г. за преминато допълнително обучение (л. 5 от делото), но не твърди, че е заплатил дължимата глоба въз основа на влязлото в сила НП № 22/2008 г. на РУ на МВР, Свищов, приложено на л. 32 от делото и цитирано в справка на ответника относно датата на влизане в сила на представените с административната преписка НП, послужили като основание за прилагане на процесната ПАМ (л. 49). Касаторът не оспорва и обстоятелството, че не е изпълнил изискването на чл. 23, ал. 1 от Наредба № I-13/12.02.2003 г. да подаде заявление за възстановяване на контролните точки (приложение № 6) в структурното звено "КАТ - Пътна полиция" по местоотчет. Така мотивираното оплакване е неоснователно. Разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП прогласява, че броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 г., при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи. Изпълнението на процедурата по чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП изисква отразяване на факта на възстановяване на точките в съответните регистри, което не е доказано по делото (Арг.: чл. 5 от Наредба № Iз-1959/27.12.2007 г. и чл. 23 от Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г.). В контекста на цитираното нормативно предписание липсата на доказателства за погасяване на публичното държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК препятства възможността за възстановяване на отнети контролни точки, независимо от успешното приключване на курса за допълнително обучение. В тази насока не са изпълнени комулативно предвидените предпоставки на чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП и при условие, че касаторът не е подал заявление по чл. 23, ал. 1 от Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за частично възстановяване на контролните точки, не може да се позовава на права, произтичащи от преминатото допълнително обучение. При това положение касационното оплакване, че съдът е приложил неправилно материалния закон, не се оправдава от фактическа страна. Съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, наличен и установен пред решаващия съд, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи ПАМ, като изземе СУМПС на цитираното в заповедта основание с цел да осуети извършването на правонарушение. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не е налице твърдяното в нея основание за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и пралагането на ЗДвП. Решаващият съд е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност на решаващия състав, касационната жалба е неоснователна. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,