Решение № 10591 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4404/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на управител на НЗОК, чрез гл. юриск. Х. Тодоров, срещу Решение №4207 от 02.02.2026 г., постановено по адм. дело №9868/2025 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, в частта, с която е изменена Заповед за налагане на санкции № РД253С-303/30.09.2025 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ и за нарушенията по т. 1 – т.96 от нея е намален размера на санкцията за всяко едно от 96-те броя нарушения от 100 лева на 50 лева или общо 4800 лева. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на лечебното заведение и срещу тази оспорена част на заповедта. Претендира разноски. Ответникът – „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР МЛАДОСТ МЕД 1“ ЕООД, чрез адв. И. Сотиров, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето ѝ. От своя страна „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР МЛАДОСТ МЕД 1“ ЕООД, чрез адв. И. Сотиров е подало касационна жалба срещу Решение №4207 от 02.02.2026 г., постановено по адм. дело №9868/2025 г. по описа на АССГ в частта, с която е отхвърлена жалбата на здравното заведение срещу Заповед за налагане на санкции № РД253С-303/30.09.2025 г. на управителя на НЗОК. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба – управителят на НЗОК, чрез гл. юриск. Х. Тодоров настоява за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд в обжалваната от лечебното заведение част. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационните жалби на двете страни за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледани по същество и за основателни. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. В мотивите си относно издадената от управителя на НЗОК Заповед за налагане на санкции № РД253С-303/30.09.2025 г., първостепенният съд първоначално е приел, че са били изложени мотиви във връзка с определяне размера на наложените санкции, като не е констатирал отменителни основания по чл.146, т.1 и т.2 АПК. Впоследствие при разглеждане размера на наложената от административния орган санкция е установил, че административният акт е немотивиран в частта относно размера на определените наказания по всички 96 нарушения. Посочил е липсата на изложени конкретни съображения относно наличието на който и да е от нормативно установените критерии за определяне размера на санкцията и липсата на посочено основание за налагане на финансова неустойка в двоен на минимално определения размер. От горното е достигнал до извода, че липсата на мотиви за размера на санкцията е съществено нарушение на изискванията за форма на административния акт, което обосновава необходимостта съдът да намали този размер до минимално предвидения за всяко от нарушенията. По тези съображения е изменил Заповед за налагане на санкции № РД253С-303/03.09.2025 г. на управителя на НЗОК в частта относно размера на наложената санкция за всяко от нарушенията, като го е намалил до законовия минимум от 50 лв. и е потвърдил заповедта в останалата част. Настоящият състав на касационната инстанция по така очертания правен спор на първо място намира, че съдебният акт на АССГ е вътрешно противоречив, тъй като макар първоначално да се приема наличието на мотиви във връзка с определяне размера на наложените санкции, като са посочени завишената тежест и броя на нарушенията, впоследствие се твърди липсата на изложени конкретни съображения относно размера на санкциите. В тази връзка следва също да се съобрази, че въпреки направените първоначално изводи за наличието на мотивиран размер на санкциите с решението е изменена заповедта, като е намален размера на същите тези санкции. Или обжалваното съдебно решение се явява неправилно, поради вътрешна противоречивост в мотивите и диспозитива на решението. Касационният контрол е контрол за приложението на правото от първоинстанционния съд. Доколкото остава неизяснена действителната воля на първостепенния съд, поради констатираното вътрешно противоречие в мотивите на акта, за касационния състав е невъзможно да осъществи и дължимия касационен контрол. Липсата на конкретни и ясни мотиви по съществото на спора препятства проверката относно приложението на материалния закон, като решаването му от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това обосновава и отмяната на съдебното решение, като на основание чл.222 ал.2, т.1 АПК делото следва да се върне за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който следва разгледа отново жалбата на лечебното заведение. По разноските. На основание чл.226 ал.3 АПК за понесените досега разноски произнасяне дължи първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.1 във вр. с чл.222 ал.2, т.1 и т.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение