Решение № 7479 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4237/2018 г.

Решение № 7479 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4237/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. К. К. против решение № 545 от 30.01.2018 г. по адм. дело № 10097/2017 г. на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на Кочева против заповед № РКП17-РД56-181/09.08.2017 г. на кмета на район "Красна поляна", Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС ) и чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столичната община (НРУУРОЖТСО) е прекратено наемното правоотношение между нея и Столичната община, район "Красна поляна", за имот - частна общинска собственост, находящ се в ж. к. "Красна поляна", ул. "Ришки проход", блок 3, вх. ..., ап. ... за една стая и обслужващи помещения. Жалбоподателката поддържа, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и представените доказателства. Моли да бъде отменено. Прави и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - кметът на район "Красна поляна", Столична община оспорва касационната жалба. Моли решението на Административен съд С. - град да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - С. град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че заповедта е издадена от компетентен орган (чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и в съответната форма- заповедта е писмена и в нея се посочени фактическите и правни основания за постановяването й. Законосъобразно е и изключеното, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Жалбоподателката е уведомена за започналото административно производство (писмо от 01.06.2017 г., връчено при отказ), като и е дадена възможност да заплати дължимия наем. В подкрепа на извода, че процедурата е спазена е и обстоятелството, че след получаване на съобщението Кочева внася част от дължимата сума (приходен ордер). Ето защо възражението на жалбоподателката в обратния смисъл, е неоснователно. Настоящият състав не споделя съображенията, изложени в решенията по адм. дело № 4237/2015 г. и по адм. дело № 11826/2012 г. на Върховния административен съд, поради което прецени доводите на представителя на Върховната административна прокуратура за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за неоснователни. Изводите за административния съд за съответствие на заповедта с материалния закон също се споделят от настоящата инстанция. В случая е установено, че К. и семейството й са настанени в посоченото в заповедта общинско жилище през 2008 г. и ползват същото на основание безсрочен договор за наем от 27.06.2008 г. Определеният с договора месечен наем от 17,23 лв. е заплатен от жалбоподателката до края на 2010 г. след започване на административното производство по издаване на оспорената заповед (приходен ордер). Наем за жилището след 01.01.2011 г. до 30.05.2017 г. не е плащан (доказателства за обратното не са ангажирани). При тези факти и съобразявайки изложеното в заповедта съставът на административния съд правилно приема, че предпоставките на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС са изпълнени. Съгласно цитирания текст наемните правоотношения за общински жилища се прекратяват поради неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца. В случая жалбоподателката не плаща наем повече от пет години, поради което първоинстанционният съд правилно и в съответствие с представените доказателства приема, че основанията за прекратяване на наемното правоотношение са изпълнени и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Съображенията на административния съд за приложението на чл. 8 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи, гарантиращ правото на жилище, също се споделят от настоящата инстанция. Правилно е преценено, че в случая намесата при упражняване на това право е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията - засягането е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално, с оглед продължилия повече от пет години период, през което жалбоподателката не изпълнява задълженията си по наемния договор, като не плаща наем за жилището. Ето защо съображенията, че правомощията на органа са упражнени недобросъвестно и в нарушение на принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК, правата на жалбоподателката са засегнати в по- голяма степен от необходимото, също са неоснователни. Възраженията на касационната жалбоподателката, че задължението за заплащане на наем не е изпълнено поради поведението на общинските служители, е неоснователно, тъй като доказателства в подкрепа на това твърдение на страната не са ангажирани. Твърдението за наличие на споразумение за разсрочване на задължението също не е подкрепено с доказателства. Доводите за извършен ремонт и за погасяване на задължението по давност имат отношение към дължимостта и размера на задължението, но не и към законосъобразността на издадената заповед, тъй като не променят факта, че жалбоподателката не е заплащала наем повече от три месеца и предпоставките на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС са изпълнени. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд С. - град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция и при съобразяване с възражението за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, направено от касационната жалбоподателка, последната следва да заплати на Столична община сумата 100.00 лв. разноски по делото пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за адвокат. Съдът намира, че адвокатското възнаграждението, заплатено от ответника по касационната жалба е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора. Поради това същото следва да бъде намалено при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК до посочената сума и присъдено в този размер, при съобразяване с разпоредбите на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, тъй като ответникът е от категорията на лицата, които могат да се представляват по пълномощие и от свои служители съгласно чл. 32, ал. 3 ГПК. По тези съображения З. К. следва да заплати на ответника Столична община, район "Красна поляна" сумата 100.00 лв. разноски по делото пред настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,