Решение № 6628 от 5.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (ДА ДРВВЗ), гр. София, чрез юрисконсулт К. Харбова срещу Решение 6328/03.11.2021 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 6266/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му против издадено от касатора Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации Р-12-144/28.04.2021 г. и Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", гр. София е осъдена да заплати разноски по делото в размер от 2038,00 лева. Изложените в жалбата съображения са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно прилагане на материалноправни разпоредби на Закон за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН), съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение, както и в тежест на ответната страна да се възложат разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ОКЕМА ЕООД, представляван от управителя Р. Тошев чрез адвокат С. Бостанджиева, САК, е оспорил жалбата в писмен отговор по делото, в който поддържа съображения за нейната неоснователност. Моли за присъждане на направените съдебни разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и след служебна проверка на основанията чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за неоснователна. С решението си Административен съд София-град е уважил жалбата на ОКЕМА ЕООД против Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации Р-12-144/28.04.2021 г. на заместник - председателя на ДА "ДРВВЗ", гр. София, издадено на основание чл. 7, ал. 1, т. 8, чл. 8, ал. 2, т. 3 и ал. 5, чл. 12 и чл. 23 ЗЗНН, с което на дружеството са определени нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2021 г. 30.06.2022 г., съобразно посочените в чл. 2, ал. 1 ЗЗНН видове, а именно: реактивни горива от керосинов тип 1, 273 тона и котелни горива 0,518 тона. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че със Заповед ГМ-30/19.04.2021 г. на директора на Териториална дирекция Държавен резерв Варна (ТД ДР - Варна) е наредено да се извърши извънпланова проверка на дружеството ОКЕМА ЕООД. Заповедта е връчена на управителя на дружеството на 10.05.2021 г. Разпореждането е издадено след като на ОКЕМА ЕООД е извършена възложената с цитираната заповед извънпланова проверка. Видно от Констативен протокол ГМ-29/20.04.2021 г., съставен от експерти към ДА ДРВВЗ, ТД Държавен резерв - гр. Варна, за периода 01.01.2020 г. 31.12.2020 г. дружеството е осъществило вътрешнообщностни пристигания (ВОП) от 3,010 т. смазочни масла, в т.ч. базови масла и 9,920 тона реактивно гориво от бензинов тип и друг керосин, за което не е подало декларация по чл. 4, ал. 2 ЗЗНН в законоустановения срок. Със свое писмо изх. 2104/21.04.2021 г. ОКЕМАЕООД е представила пред ТД ДР гр. Варна изисканите от административния орган анализни сертификати на продуктите. С изготвена от главния директор на ДРВВЗЗ Докладна записка 1755/27.04.2021 г., дружеството ОКЕМАЕООД е включено в проект на заповед за вписване в Регистъра на задължените лица. Със Заповед РЗЛ-4/27.04.2021 г., на основание чл. 7, ал. 1, т. 4, б. а и чл. 23 ЗЗНН, е наредено дружеството да бъде вписано в Регистъра на задължените лица от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г., тъй като през 2020 г. е осъществявало вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) 1099/2008 година. За установяване на спорните въпроси по делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че в нарушение на чл. 35 АПК административният орган не е изложил собствени и обосновани констатации относно внасяните от дружеството продукти, не е определил правилно вида на тези продукти, кодовете им по Комбинираната номенклатура и техническите им характеристики за квалифицирането им като продукти по смисъла на приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) 1099/2008 година и тежки горива. Поради неясната обстоятелствена част на административния акт, съдът е приел, че е нарушено правото на защита на ОКЕМА ЕООД. Решаващият съд е достигнал до заключение, че дружеството ОКЕМА ЕООД не е задължено лице по смисъла на ЗЗНН, тъй като не е взело участие във формиране на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) 1099/2008 година и тежки горива за 2020 г. и за него не е възникнало задължение по реда на чл. 23, ал. 3 от ЗЗНН да създаде, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации. В обобщение, първоинстанционният съд е счел, че оспореното пред него разпореждане е незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като е постановено при неизяснена фактическа обстановка, не е мотивирано и въз основа на тези пороци на акта са направени погрешни правни изводи. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав изцяло споделя фактическите установявания на първоинстанционния съд, които вярно отразяват обстоятелствата по делото, релевантни за правилното разрешаване на правния спор. Не може да се приеме касационният довод за неправилност на извода на съда относно неясната и непълна обстоятелствената част на оспорения административен акт. Касаторът сочи, че фактическите констатации, на които е базирал изводите си за издаване на разпореждането, се съдържат в Докладна записка 1755/27.04.2022 г. В разпореждането не са налице фактическите обстоятелства, мотивирали органът да го издаде, дори чрез посочване на формулите, които са използвани и на всички, конкретно направени, изчисления. Вместо това в обстоятелствената част на разпореждането са отразени източниците на данни, нормативните актове, въз основа на които са направени изчисленията, като единствено е направено лаконично препращане към Докладна записка 1755/27.04.2022 г., с която главният директор на ГД ДРВВЗ е предложил дружеството да бъде включено в проект на заповед за вписване в Регистъра на задължените лица по ЗЗНН. Следва да се държи сметка, че в разпореждането е спомената докладната справка с нейния номер и дата на издаване, но не и кой е издателят й и предназначението й, същата не е приложена като неразделна част от разпореждането. По този начин дружеството - ответник е било лишено от възможността пълноценно да организира и проведе своята защита. Видно от изложеното в докладната записка, приложена в кориците на делото, същата не съдържа фактите по конкретния случай на Окема ЕООД и удостоверяващите ги писмени доказателства, а в нея е посочено най-общо, че същата касае нива на запаси за извънредни ситуации по ЗЗНН, които задължените лица и ДА ДРВВЗ следва да поддържат за периода 01.07.2021 г. 30.06.2022 г. Правилно първоинстационният съд е приел, че в конкретния случай в обжалваното разпореждане липсва препратка към фактическите констатации в констативния протокол (КП) от проведената извънпланова проверка на дружеството Окема ЕООД, който КП би следвало да се приеме, че е част от мотивите. Решаващият съд подробно е изложил, че поради непълната обстоятелствена част на разпореждането не може да се изясни дали ОкемаЕООД е осъществявало ВОП, на какви продукти, какви количества реактивни горива от керосинов тип и котелни горива са осъществени като ВОП, за да се приеме, че ответното дружество е задължено лице по смисъла на ЗЗНН. Сред изброените в оспореното разпореждане правни норми е посочен и чл. 23 ЗЗНН. От разпореждането не става ясно по коя конкретна категория, сочена в ал. 2 или ал. 3 от чл. 23 ЗЗНН, настоящият касатор е определил Окема ЕООД за задължено лице по смисъла на ЗЗНН. В разпоредбата на чл. 23 ЗЗНН са налице три отделни изисквания, към които трябва да се придържат лицата, внасящи енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) 1099/2008 година и тежки горива. Следователно административният орган се е произнесъл в противоречие с изискването за мотивираност на акта, тъй като не е изследвал фактическата обстановка по казуса и не е обсъдил събраните доказателства. Не може да се вмени процесуално задължение на съда да излага предположения за действителната воля на административния орган при формиране на неговото становище и мотиви. Органът е следвало да изложи по прецизно точни и недвусмислени мотиви защо е приел, че следва да бъде издадено оспореното пред съда разпореждане. Правилно решаващият съд е направил заключение за нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното пред него разпореждане. Необосновано е направеното в касационната жалба оплакване относно приетото в обжалваното съдебно решение наличие на неизпълнение на задължението на административния орган да уведоми ответното дружество и да изиска от него информация за извънплановата проверка по реда на ЗЗНН. Съдът подробно е обсъдил защо приема, че в конкретния случай административното производство се е развило непоследователно и в противоречие с правилата по чл. 12 и чл. 13 АПК. Заповед ГМ-30/19.04.2021 г. на директора на Териториална дирекция Държавен резерв Варна за извършване на извънпланова проверка на дружеството ОКЕМАЕООД е връчена на управителя на дружеството едва на 10.05.2021 г. Същевременно, Констативният протокол ГМ-29 за извършената извънпланова проверка на Окема ЕООД е съставен още на 20.04.2021 г. По делото е приложено писмо изх. 2104/21.04.2021 г., с което ответникът ОКЕМАЕООД е представило пред ТД ДР гр. Варна изисканите от административния орган анализни сертификати на продуктите. На същата дата (21.04.2021 г.) дружеството е подало и декларацията. Основателно съдът е посочил, че констатациите са направени от административния орган преди депозиране на изисканите от дружеството документи. По този начин не са установени техническите характеристики на продуктите и дестилационната им структура, които са от значение за правилното определяне на вида на продуктите и кодовете им по Комбинираната номенклатура, както и съотносимостта им с енергийните продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) 1099/2008 година и тежки горива. Не следва да се приемат изложените от касатора аргументи, че определенията, които дава Регламентът в приложение А, глава 3.4., са общи и в тях не са посочени изчерпателно всички продукти, които включват. Подобен подход означава, че административният орган би разполагал с възможност едностранно и при неясни критерии да определя всеки вносител на продукти с нефтен произход като задължено лице по ЗЗНН. На следващо място, съгласно нормата на чл. 12, ал. 1 ЗЗНН, нивото на задължителния запас за всяко отделно задължено лице се определя като функция от осъществения от него внос и среднодневното потребление на нефтопродуктите на територията на страната през предходната календарна година. В случая липсва изрично посочване от настоящия касатор в издаденото от него разпореждане на информация относно пропорционалното участие на Окема ЕООД в нивата на запаси за извънредни ситуации, т.е. не може да се направи извод за индивидуалното участие на дружеството в общия нетен внос и ВОП или в общото вътрешно потребление през 2020 г. Неоснователно е и оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обратно на твърденията на касатора, първоинстанционният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, в т.ч. и заключение по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Не следва да се приемат твърденията на касатора, че съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Събраните по делото доказателства са обсъдени въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест и съдът е установил правнорелевантните факти. Въз основа на тях е формирал и обосновани правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Касаторът е изтъкнал аргументи, че в даденото от вещото лице заключение не се посочва кои кодове по Комбинираната номенклатура трябва да имат внесените от ответното дружество продукти. Следва да се има предвид, че такава задача не е възлагана на вещото лице, изготвило СТЕ по делото, заключението по която е прието от страните и не е оспорено от настоящия касатор. Недопустимо е оспорването на заключението по приетата СТЕ едва с касационната жалба. Заявената от касатора непълнота на доказателствата не съставлява касационно основание по смисъла на чл. 209 АПК и именно органът е този, който е следвало пред първоинстанционния съд да докаже фактическите и правни основания за издаването на акта си. В случай, че административният орган не е бил съгласен с даденото от вещото лице заключение, то органът е разполагал с възможността да оспори заключението и да поиска назначаването на допълнителна, респ. на тройна експертиза. Касаторът не е формулирал пред решаващия съд други доказателствени искания в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на издаденото от него разпореждане, поради което АССГ не е допуснал твърдените съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Задължение на административният орган е да определи какво представляват внесените от Окема ЕООД продукти и правилно да определи кода им по КН, както и техническите им спецификации. Едва след като ги определи, органът следва да посочи и вида на енергийния продукт, в който да бъде създаден запасът, като в този случай административният орган не действа в условията на оперативна самостоятелност, съгласно чл. 12, ал. 6 -13 ЗЗНН. В разглежданата хипотеза административният орган не е изследвал техническите характеристики на процесните продукти, в това число не е изследвана дестилационната структура на продуктите и други характеристики, както и тяхното съпоставяне с енергийните продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент ЕО 1099/2008. Съгласно приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ, изследваните продукти не представляват енергийни продукти по смисъла на приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) 1099/2008 година и тежки горива. Като следствие от описаните по-горе нарушения, органът е формирал и неправилни изводи по отношение на качеството на адресата на акта, като задължено лице по смисъла на ЗЗНН, респективно е издал и процесното разпореждане, което правилно е отменено като незаконосъобразно от първоинстанционния съд. Обжалваното пред настоящата касационна инстанция съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на делото, няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация на основание чл.143, ал.1 АПК следва да се присъдят направените от него разноски за настоящата инстанция - 1218 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, платими от ДА ДРВВЗ, гр. София. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,