Решение № 9077 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13285/2010 г.

Решение № 9077 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13285/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митнически пункт "Варна Запад" при Митница - Варна и Началника на Митница - Варна, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Сирма Кирилова, срещу Решение № 1788 от 23.08.2010 г. по адм. дело № 3433 по описа за 2009 г. на Административния съд - гр. Варна, Първо отделение, Първи състав, с което е отменено Решение № 9300-295/16.04.2008 г., издадено от Началника на Митнически пункт "Варна Запад" и Началника на Митница Варна, потвърдено с Решение № Д/4424-21/20.05.2008 г. на Директора на РМД - гр. Варна, в частта, в която на "Аурубис България" АД (със старо фирмено наименование "Кумерио Мед"), гр. Пирдоп е определена лихва върху митнически задължения в размер над 3409,35 лв. и по ЕАД № 07BG002002H001959/20070326 в размер над 2075,09 лв. и по ЕАД № 07BG002002Н0007402/20070222. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което се потвърди обжалвания административен акт, както и присъждане на съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - "Аурубис България" АД (със старо фирмено наименование "Кумерио Мед"), гр. Пирдоп я оспорва чрез процесуалният си представител адв. Йорданова по подробно изложени съображения. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол пред административния съд е било решение за определяне на лихва върху митнически задължения по ЕАД № 07BG002002Н0007402/20070222 и № 07BG002002Н001959/20070326, издадено от Началника на Митнически пункт "Варна Запад" и Началника на Митница Варна. Няма спор от фактическа страна между страните, тъй като с това решение на жалбоподателя са определени допълнителни задължения - лихви върху задължения за ДДС платени от него на 14.04.2008 г. по посочените ЕАД. Безспорен е и фактът, че е налице увеличена митническа стойност по процесните ЕАД и начислен от митническите органи допълнително ДДС за внасяне. Спорът между страните е формиран по въпроса - кой следва да е началния момент за начисляване на лихва - датата на митническата декларация, когато е възникнало митническото задължение, или датата, следваща деня, в който е изтекъл дадения от органа в уведомлението срок за доброволно изпълнение на определените допълнително задължения. За да отмени обжалваното решение на митническия орган, съдът е приел от фактическа страна, че считано от 01.01.2007 г. България е чл. на ЕС и Регламент № 2913/12.10.1992 г. има пряко приложение на територията на страната. В регламента се определят условията на възникване на митническото задължение, както и за неговото заплащане и в него са предвидени два различни вида лихви, които се прилагат в строго определени случаи като началния момент е определен както следва: компенсаторни лихви - уредени в чл. 214 /3/ от Регламента, началният момент за начисляване на такъв вид лихва е от датата на възникване на задължението до датата на вземане под отчет; лихви за забава на плащане на митни сборове, уредени в чл. 232, § 2 /б/, като началният им момент е дата на изтичане на определения по реда на чл. 222 /2/ от Регламент № 2913 срок за плащане на това задължение. Съдът е приел, че разпоредбите на чл. 214 /3/ предвиждат компенсаторни лихви да се прилагат в случаите и при условията, определени от разпоредбите, приети съгласно процедурата на комитета, като тези случаи са изчерпателно изброени в Регламент № 2454/93, въвеждащ разпоредбите за прилагане на Регламент № 2913/92/. Съдът е приел, че в настоящия случай стоките по процесните ЕАД са поставени под режим "допускане за свободно обращение с едновременно освобождаване за потребление", т. е. не попадат в приложното поле на компенсаторната лихва. Прието е, че извън тези строго определени случаи, които определят събирането на компенсаторна лихва, Общността допуска единствено начисляването на лихва за забава на плащане на митническото задължение. Според разпоредбата на чл. 222 /1/ б "а" от Регламент № 2913 длъжникът следва да плати допълнително определеното му задължение, за което е уведомен по реда на чл. 221, § 1, в определения му срок, който не може да бъде по дълъг от 10 дни. Лихва за забава, начислена върху размера на сборовете се събира когато размерът на сборовете не е платен в определения срок. Решението е правилно и законосъобразно, постановено е в съответствие с материалния закон и е обосновано. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.