Решение № 16028 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12099/2010 г.

Решение № 16028 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12099/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, подадена от юрк. Влаевска, надлежно упълномощен процесуален представител, против решение № 8950/29.06.10 г., постановено от тричленен състав на V-то отделение в производството по адм. д. № 15934/09 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответницата Зехра Ахмед Байрактар в писмен отговор поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в първата инстанция е Заповед № РД-15-899/13.11.09 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и ПМС № 265 от 10.11.09 г./обн. ДВ бр. 90/13.11.09 г./ поради съкращаване на длъжността, считано от 13.11.09 г., е прекратено служебното правоотношение със Зехра Ахмед Байрактар - директор на Областна дирекция "Земеделие" - Велико Търново, Главна дирекция "Земеделие" към Министерство на земеделието и храните. С постановеното по делото решение тричленен състав на V-то отделение на Върховния административен съд е отменил заповедта, като е приел, че по силата чл. 2 от ПМС 265/09 г. е налице отделяне на административни формирования и при преобразуването на областните дирекции "Земеделие" и общинските служби "Земеделие" в структурата на Главна дирекция "Земеделие" при Министерството на земеделието и храните в Областни дирекции "Земеделие" като специализирани администрации към министъра на земеделието и храните, служебното правоотношение на служителите се запазва по силата на закона. Като е извършил съпоставка на длъжностните характеристики, връчени на оспорващата и на новоназначения директор на новосъздадената Областна дирекция "Земеделие" е установил съвпадение в целите на длъжността, областите, дейностите и основните задължения, при което е приел, че реално съкращение на длъжността няма. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ПМС 265/10.11.09 г., в сила от 13.11.09 г. създадените по силата на чл. 2 от същото Областни дирекции "Земеделие" се ръководят и представляват от директор, който е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията /ЗА/, назначаван с договор, сключването, изменението и прекратяването на който е от компетенциите на министъра на земеделието и храните. Съгласно чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на МС, натоварени с функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт се считат органи тази власт. Ето защо с влизането в сила на ПМС 265/10.11.09 г. директорът на Областна дирекция "Земеделие" се счита орган на изпълнителната власт и като такъв е лишен от статута на държавен служител по смисъла на чл. 2 ЗДСл. Такава длъжност вече не съществува като позиция в длъжностното разписание на длъжностите, които се заемат по служебно правоотношение. Поради това е налице реално съкращаване на длъжността като нормативно определена позиция в щатното разписание и като система от функции, задачи и задължения. След като релевантните за издаване на обжалваната заповед юридически факти, с които правната норма свързва последицата на едностранното прекратяване на служебното правоотношение, са осъществени, заповедта се явява законосъобразна. С оглед изложеното обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 АПК заменено с друго, с което оспорването по жалбата на Зехра Ахмед Байрактар срещу процесната заповед се отхвърли. При този правен резултат претенцията на касационния жалбоподател за разноски следва да бъде уважена с присъждане на основание чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., платимо от оспорващата Байрактар. Така мотивиран, Върховният административен съд, петчленен състав