Решение № 6721 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13834/2018 г.

Решение № 6721 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13834/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община (СО) – район "Изгрев", чрез процесуалния му представител юрк. Савов, срещу решение № 5178 от 8.08.2018 г., постановено по адм. дело № 1379/2018 г. на Административен съд София - град, 48 състав, с което е отменено писмо изх. № РИВ - 18 – ТП00 – 2 от 16.01.2018 г. на Главния архитект на СО – район "Изгрев", обективиращо отказ за издаване на виза за проектиране на жилищна сграда в УПИ XIII – 1461 по действащия ПУП – ПРЗ, имот идентификатор № 68134.802.1461 по кадастралната карта и кадастралния регистър (КК и КР) за район "Изгрев" на гр. София по заявление с вх. № РИВ17 – ТП00 – 12/2 от 20.12.2017 г. на Л. Георгиева. С решението СО е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като недопустимо, постановено по недопустима жалба, и като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Твърди, че е неправилен изводът на съда за допустимост на жалбата, по която е образувано производството и че не е налице годен за оспорване акт, тъй като писмото, което съдът е приел за отказ, е действие по чл. 21, ал. 5 от АПК, насочено към издаване на крайния акт, както и че за административния орган не е било налице задължение за произнасяне, тъй като не е бил сезиран с искане за издаване на виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, която подлежи на обжалване. Посочва, че след като не е бил задължен да се произнасян, то не е налице и правен интерес за оспорване на писмото, прието от съда за отказ. Твърди и неправилност на решението досежно извода за незаконосъобразност на постановения отказ за издаване на виза. При наличие на неотразени, но узаконени обекти, собственост на съседите, но които навлизат в имота на искателя, твърди, че е невъзможно издаване на виза, поради което отказът е законосъобразен. Иска оспореното решение да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално отменено. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Л. Георгиева, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за осъществена безплатна правна помощ пред касационната инстанция. Ответникът О. Панева не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение Административен съд София – град е приел, че с оспореното пред него писмо е обективиран отказ за издаване на виза за проектиране, поради и това е приел, че е налице годен за оспорване акт. Приел е, че писмо, обективиращо отказ, е издадено от компетентен орган и без допуснати съществени нарушения на процедурата. Приел е обаче, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като оспореният отказ за издаване на виза е базиран на прието от органа несъответствие между кадастралната карта и регулационния план досежно процесния имот – предмет на заявлението, поради което данните исканата виза като извадка от действащ план, би била с некоректни параметри. Приел е, че така изложените мотиви за отказ се опровергават от данните по делото и от изслушаната СТЕ, от която е видно, че имот, представляващ УПИ ХІІІ - 1461, кв. 86 а и ПИ 68134.802.1461 по КККР от 2015 г. напълно си съответстват като граници и размери. Не е налице основанието за отказ, посочено в писмото. Посочил е обаче, че от съдържанието на писмото, обективиращо отказа, и изложените фактически съображения е видно, че реалните мотиви за постановения отказ не е соченото и опровергано по делото несъответствие в данните от регулационен, застроителен план и кадастрална карта, а наличните в имота постройки - гараж, масивна ограда и беседка, които са узаконени с акт за узаконяване от 1997 г., съдебно потвърден, които изградени в съседен имот, навлизат в този, за който е поискана визата, и които не са отразени в ЗРП и КК. Посочил е, че очевидно, тези сгради се явяват твърдяното от органа несъответствие в плановете. Приел е, че тъй като те са чужда собственост, а не на жалбоподателката, е недопустимо съответното им отразяване, респ. заличаване в съответния план или КК по инициатива на същата. Приел е и че визата за проектиране, така, както е поискана със заявлението от преписката, представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36, а при влезнала в сила кадастралната карта след влизането в сила на ПУП, визата се издава върху комбинирана скица от КК и ПУП. В тази връзка е приел, че законът не предписва като условие за издаване на виза липса на несъответствия между действащия регулационен план и кадастралната карта, като от значение за съдържанието на визата са направените отразявания и предвиждания на плана, а не и фактическото положение на терена. Поради това е приел, че няма пречка органът да издаде виза за проектиране, като съобрази направените отразявания върху действащия регулационен и застроителен план за имота и съседните такива, както и върху кадастралната карта, според реалното нанасяне на обекти в същата. Посочил е, че узаконените от собствениците на съседните северни имоти сгради, част от които засягат процесния имот, или не са нанесени в кадастралната карта и застроителния план (оградата), или са нанесени частично – беседката – само в застроителния план, а гаражът – само в кадастралната карта, като обаче е приел, че да бъдат дадени указания на жалбоподателката да отстрани тези некоректности относно обекти – чужда собственост – е неотносимо за процесното производство, а и неизпълнимо. Посочил е, че е задължение на органа да отрази нанесените действителни граници, обекти и предвиждания в имота и съседните такива, като наличните ограничения от така установеното строителство ще бъдат предмет на следващи етапи от производството по проектиране, в случай, че окажат пречка за реализиране на конкретни инвестиционни намерения. Решението е правилно. На първо място, неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба и срещу негоден за оспорване акт. Правилен е изводът на съда, че оспореното писмо, обективира отказ за издаване на виза, който отказ е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Видът на акта следва от неговото съдържание, което трябва да съответства на посоченото правно основание. В настоящия случай, в оспореното писмо не е посочено правно основание, но макар и да не съдържа изрично изявление за неуважаване на искането, същото обективира отказ за издаване на виза с поставено условие, че същата може да бъде издадена едва след отстраняване на несъответствието между документите за собственост, кадастралната карта и действащия регулационен план. Визата за проектиране, съответно отказът да бъде издадена такава, са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК във връзка с чл. 214 от ЗУТ, тъй като визата определя параметрите на допустимото застрояване в конкретния поземлен имот - чл. 140, ал. 2 и 3 от ЗУТ, а в определените от закона случаи визата за проектиране допълва застроителния план или замества същия. В тази връзка наличието на волеизявление в оспореното писмо, с което поради твърдени несъответствия на отразяването в кадастралния и регулационен план, както и наличие на попадащи в имота частично чужди строежи с издадени актове за узаконяване, за имота на жалбоподателката, не е издадена виза, е волеизявление, което се засягат нейни права и законни интереси и съответно представлява индивидуален административен акт и то такъв, който е краен, а не е действие по чл. 21, ал. 5 от АПК. Използваният положителен език, а именно, че виза може да бъде издадена след отстраняване на несъответствия, приети от органа, не променя съдържанието на акта, което обективира по съществото си отказ за издаване на виза. Неоснователно е и възражението за липса на правен интерес от оспорване, тъй като органът не е сезиран с искане за издаване на виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, такава която променя предвижданията на ПУП в допустимите по посочената разпоредба условия, а е такава по чл. 140, ал. 1 – извадка от действащия план. След като е налице отказ, то на заявителката са засегнати права и законни интереси и в този случай жалбата е допустима и при наличие на обоснован правен интерес. Неоснователно е и възражението за недопустимост, тъй като първоначалното заявление е било подадено от О. Панева, впоследствие потвърдено и от Паскалева. Това е така, тъй като оспореното писмо, обективиращо отказ е отправено до Паскалена и съответно нейни права и интереси за засегнати от обективирания отказ за издаване на виза, включително като собственик на имота, за който е поискана визата. Правилен е и изводът на съда за липса на предпоставките, такива каквито са посочени в оспореното писмо, за отказване да бъде издадена визата. От анализа на приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2, ал. 3 от ЗУТ (в относимата редакция преди изменението в сила от 1.01.2019 г.) следва извод, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП - план за регулация и застрояване (ПРЗ) или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. В настоящия случай, видно от заявлението от жалбоподателката пред първата инстанция, същата е поискала издаването на виза за проектиране по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, а не виза по чл. 140, ал. 3, тъй като никъде в заявлението не е посочено, че се касае за някои от посочените обекти по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, като такъв извод не може да се направи и от графичните материали, представени с искането за издаване на виза. Това е така, тъй като не е поискал застрояване на имота, различно от предвиденото в действащия план по повод на визираните в чл. 140, ал. 3 от ЗУТ обекти, както и не е поискала промяна на разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в съответствие с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ визата за проектиране представлява копие - извадка от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36 от ЗУТ. В процесния случай за имота на жалбоподателката пред първата инстанция, както безспорно се установява от събраните по делото доказателства, е налице действащ ПУП – план за регулация и план за застрояване. Налице е предпоставка за издаване на визата като копие извадка от действащия план. В производството пред АССГ е установено, че не е налице приетото от административния орган разминаване на границите между отразяването на имота в кадастралната карта и регулационния план, т. е. не е налице приетото основание за отказ. Правилен е и изводът на съда, че от значение за съдържанието на визата са направените отразявания и предвиждания на плана, а не фактическото положение на терена. Поради това е правилен изводът, че няма пречка органът да издаде виза за проектиране, като съобрази направените отразявания върху действащия регулационен и застроителен план за имота и съседните такива, както и върху кадастралната карта, според реалното нанасяне на обекти в същата. Узаконените от собствениците на съседните имоти сгради, част от които засягат процесния имот, доколкото са нанесени и предвидени в застроителния план, както и предвижданията за имота на заявителката и съседните такива, които биха могли да бъдат ограничения за строителство ще бъдат предмет на следващи етапи от производството по проектиране, в случай, че се окажат пречка за реализиране на конкретни инвестиционни намерения. Те не могат да са основание за отказ за издаване на виза като копие – извадка от действащия регулационен и застроителен план. Обжалваното решение на Административен съд София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото, а искането на процесуалния представител на ответника по касация Л. Паскалева за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за авокатурата е основателно като същото следва да бъде уважено в рамките на предвиденото минимално възнаграждение за представителство по дела по ЗУТ и ЗКИП по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,