Решение № 2003 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5491/2017 г.

Решение № 2003 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5491/2017 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. С.-Добрева против решение № 2054/28.03.2017 г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д. № 913/2017 г. в частта му, с която се потвърждава отказ за извършване на адресна регистрация № РИЛ16-ГР94-1550 от 28.12.2016 г. на кмета на Столична община, район И. С обжалваното решение е оставена без разглеждане жалбата с характер на искова молба на А. С.-Д. срещу Столична община, с която се претендира обезщетение в размер на 10 000 лева за причинените й материални и нематериални щети и неудобства и е прекратено производството в тази част. Със същото решение е отхвърлена жалбата на А. С.-добрева срещу отказ за извършване на адресна регистрация № РИЛ16-ГР94-1550 от 28.12.2016 г. на кмета на Столична община, район И.. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част с твърдения за неправилно приложение на материалния закон от съда - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска ес отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на оспорения отказ на административния орган. Ответникът - кметът на Столична община, район И. не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в 14-дневния срок за касационно обжалване на решението в обжалваната му част и от надлежна страна. По основателността й съдът приема следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил отказ за извършване на адресна регистрация на лицето А. С.-Д., обективиран в писмо № РИЛ16-ГР94-1550/28.12.2016 г., подписана от кмета на район "И." към Столична община. Отказът е получен на ръка, на 29.12.2016 г. от Б. Д., за който се установи, че е съпруг на заявителката. Жалбата до съда е подадена на 17.01.2017 г. Административният съд е формирал правилен извод, че жалбата е подадена в срок, тъй като в случая е приложим чл. 140, ал. 1 АПК, поради това, че в писмото, в което е обективиран отказът, не е посочено пред кой орган и в какъв срок, той може да се оспори. Установено е от съда, че жалбоподателката е подала заявление до район"И." на Столична община, с която е заявила като свой постоянен адрес - бул. "Г. Н. Г. Столетов" № 11, район "И.", гр. С.. Установено е, че по силата на нотариален акт за собственост, жалбоподателката е съсобственик на магазин, намиращ се на този адрес. С. е установил, че отказът на кмета на район"И." да извърши адресната регистрация на заявителката на този адрес е именно, заради предназначението на имота- магазин, намиращ се на адреса. Въз основа на установеното и на съответните разпоредби от Закона за гражданската регистрация, съдът е приел, че по аргумент от чл. 92, ал. 1 ЗГР, процесният отказ е издаден от компетентен орган. Съдът е приел същот така, че административният орган е приложил правилно материалния закон, тъй като на адреса, посочен от заявителката, не се намира жилище, а магазин. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението в обжалваната му част като правилно. Съдът е издирил и приложил относимите законови разпоредби. Основателно, съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 92 ЗГР, които тълкувани във връзка една с друго, водят до извода, че адресната регистрация на едно лице следва да се извърши на имот, ползван за жилищни нужди. От представения документ за собственост от заявителката е очевидно, че имотът е магазин, а не жилище. От описанието му в нотариалния акт следва също така, че той не отговаря на определението за "жилище", дадено в ДР на ЗУТ и не съдържа необходимите помещения за определянето му като жилище, така както те са посочени в чл. 40, ал. 1 ЗУТ. Решението на административния съд като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд