Решение № 10246 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3828/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение 5810/17.12.2024 г. по адм.дело 947/2024 на Административен съд - Хасково, с което е отменен изричен отказ на "Агенция за контрол на просрочени задължения " АД, обективиран в уведомление от 23.09.2024 г., по подадено заявление от С. М. М. на 23.08.2024 г. да предостави копия на документите, в които се съдържат негови лични данни и е изпратена преписката на "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД за произнасяне по подаденото заявление чрез предоставяне на копия на документите, в които се съдържат личните му данни, в едномесечен срок от влизане в сила на постановения съдебен акт, със задължителни указания, изложени в него.

Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, в писмено становище и писмена молба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и несъответствие с целта на закона, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата на С. М. срещу отказа, присъждане разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави възражение срещу дължимостта на адвокатското възнаграждение на другата страна и неговия размер.

В касационната жалба е поискано отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) със следните въпроси:

1. В отношенията между цесионер и длъжник при депозирано искане за достъп до личните данни от субекта / длъжника/, следва ли член 15, параграф3, първо изречение, във връзка с чл.12, параграф 5 от ОРЗД, да се тълкува в смисъл, че администраторът на лични данни /цесионерът/ изпълнява своето задължение за предоставяне на достъп до лични данни, ако предостави на субекта на данни /длъжника/ точна и разбираема справка на обработваните лични данни от исканите документи, без да е задължен да предоставя копия от тези документи?

Обосновано ли е съгласно принципите за свеждане данните до минимум, точност и ограничаване на целта на обработването по чл.5, параграф 1 ОРЗД и предвид, че обработването е въз основа на договор за цесия, а не правата и задълженията по първоначалния потребителски кредит, цесионерът да предостави информация на субекта на данни в текущия им обхват и обем ?

1. Ако предоставянето на данните в текущия им обхват и обем е достатъчно за изпълнение на задължението по чл.15, пар.3, първо изречение във връзка с чл.12, пар.5 от ОРЗД, следва ли администраторът, въпреки, че е предоставил тази информация, да предостави и копия от документите от кредитното досие на длъжника при разлика в обема и обхвата на данните по договорите и обработваните към момента?

1. В случай, че чл.15, пар.3, изр. първо във връзка с чл.12, пар.5 от ОРЗД следва да се тълкува, че за администратора - цесионер съществува задължение за предоставяне на копия от документи, допустимо ли е:

а. администраторът да предостави копия само от онези части от документите, които действително съдържат лични данни на субекта? Могат ли да се класифицират условията по договор за потребителски кредит като лични данни и ако да, кои конкретно условия?

б. администраторът да предостави копия само от извадки от документи, пряко необходими за упражняване на правата на субекта на данни, като например само от договора за потребителски заем, на не и от Общи условия към договора, които не съдържат лични данни?

1. Информацията за извършени плащания по договор за заем следва ли да се счита за "лични данни" по смисъла на чл.4, т.1 от ОРЗД? В случай, че е събирана и обработвана от предходния администратор /бивш кредитор/, следва ли да се предостави от цесионера, който не се нуждае от тези данни за целите на събиране на личните данни от новия администратор?

Ответникът по касационна жалба - С. М. М., с адрес в [населено място], чрез процесуален представител в писмен отговор и писмена молба, иска оставяне изцяло на решението в сила, претендира присъждане на разноски на адв. Цонев, оказал безплатна правна помощ, за касационната инстанция. По искането за отправяне на преюдициално запитване взима становище за частичната му недопустимост и частична невярна интерпретация на установените по делото факти. Независимо от това подкрепя искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, като поставя други въпроси, които да се включат в него, свързани с обема и видовете документи, копия от които е поискал субекта на данните.

Касационният жалбоподател в становище по предложение за преюдициално запитване от страна на ответника по касационна жалба оспорва изцяло становището на ответника по искането за преюдициално запитване и предлага редакция на предложените от ответника въпроси.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по искането за преюдициално запитване до СЕС съдът взе предвид следното:

АС, за да постанови обжалваното решение, е взел предвид, че на 22.07.2024 г. С. М. М. чрез пълномощника си адв. Цонев е поискал по електронен път от "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД всички документи от кредитното си досие - договор за кредит, известие за цесия и др., но не получил отговор на 23.08.2024 г. М. чрез пълномощника си изпратил на същия имейл адрес заявление, подписано с квалифициран електронен подпис, с което е поискал предоставяне на достъп до всички негови лични данни, които дружеството обработва в качеството на администратор на лични данни, както и копия на всички документи, в които се съдържат негови лични данни, вкл. но не и само - договор за кредит, договор за цесия и др. С електронно съобщение от 23.09.2024 г. М. е уведомен от администратора на лични данни за цедираните задължения и размера им и е приложена таблица, в която според дружеството са посочени личните данни, обработвани от него. Съдът е приел, че жалбата е допустима, тъй като не е удовлетворено искането на субекта на данни по чл.15, пар.1 от Регламент /ЕС/2016/679 /ОРЗД/. Същата е и основателна, тъй като администраторът на данни е длъжен да предостави копие от личните данни на М., които са в процес на обработване, което предвид решение на СЕС от 04 май 2023 г. по дело 487/21, т.21 са копия от извлечения от документи или цели документи, за да може субектът на данните да упражни ефективно предоставените му с ОРЗД права, като се вземат предвид правата и свободите на други лица. Посочено е, че отказът е незаконосъобразен, а преписката изпратена на органа за получаване на достъп до изисканите копия от документи, вкл., но не само - кредитно досие, договор за кредит, договор за цесия и др., които съдържат лични данни на М. в 1 месечен срок по чл.12, пар.3 ОРЗД.

При така установените факти и направени правни изводи от АС, следва да се оставят без уважение направените искания от страните за преюдициално запитване, тъй като частично съдържат факти, които са неотносими към правния спор / например въпросът за предоставяне на копие от Общите условия към договора за потребителски кредит/, а в останалата им част съдържат въпроси, отговора на които е регламентиран в ОРЗД и практиката на СЕС по преюдициални въпроси, свързани с тълкуването на ОРЗД.

Решението на АС е валидно и допустимо, формирано при правилна преценка на АС, че администраторът на лични данни не е удовлетворил искането на М., поради което изпратеното становище следва да се разглежда като отказ на по -голямата част от исканията по заявлението на субекта на данни. Неоснователно е оплакването на касатора, че "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД не е администратор на лични данни. Дружеството - касатор като небанкова финансова институция обработва лични данни на физически лица, включително и М., като само определя целите и средствата на обработката, поради което е администратор на лични данни по смисъла на чл.4, точка 7 ОРЗД. АПК не съдържа дефиниция за администратор на лични данни и оспорването пред АС не е насочено срещу административен акт, каквито оплаквания са формулирани в касационната жалба. В настоящето производство предмет на обжалване са действия на администратор на лични данни по смисъла на ОРЗД, който е пряко приложим.

Настоящият съдебен състав споделя изложеното от АС, че непредставянето от администратора в отговор на искането на субекта на данни на копия от всички документи, съдържащи лични данни на М. е в нарушение на чл.15, ал.3 ОРЗД, съгласно които е длъжен да предостави копие от личните данни в процес на обработване. Видно от легалната дефиниция на чл.4, т.2 ОРЗД обработването включва и съхранението на лични данни, поради които задължението се разпростира до всички документи, съхранявани от администратора, в които се съдържат лични данни на М., независимо дали обработка е ограничена съгласно чл. 18 ОРЗД само до съхранение.

Досежно ограничения за предоставяне на достъп до лични данни, същите са посочени в чл.23 ОРЗД . Доколкото в случая не са изтъкват доводи за национална сигурност, отбрана, обществена сигурност и останалите ограничения в чл.23, ал.1, букви "а" - "з" и "й" ОРЗД, администраторът следва да съобрази, както му е указано от АС единствено ограничението по чл.23, ал.1, буква "и", предложение второ - а именно правата и свободите на трети лица и в частност да не предоставя достъп до личните на данни на трети физически лица, ако се съдържат в документите. Неоснователен е доводът в касационната жалба относно липсата на лични данни по документите за извършени плащания от М., тъй като неясно как документ за извършено плащане не съдържа лични данни на платеца и длъжника - имена, ЕГН. Освен това следва да се има предвид и легалната дефиниция на чл.4, т.1 ОРЗД на "лични данни", според която в обхвата на това понятие следва да се включи всяка информация, с която може да бъде идентифицирано физическо лице с признаци, свързани и с икономическата му идентичност. Впрочем единствените конкретни данни, съдържащи се в електронно съобщение от 23.09.2024 г. на администратора са размерите на дължимите според него суми от М., тоест за администратора не е съществувало съмнение, че това са признаци, идентифициращи икономическата идентичност на субекта на данни, но в същото време оспорва данните за извършените плащания като такива .

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение.В случая ответникът по касация не е направил разноски за касационното производство и не претендира такива. Претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за касационната инстанция на адв. Т. Цонев, не може да бъде уважена, поради съдържанието на чл.38, ал.2, изр. първо от Закона за адвокатурата, според който в случаите по ал. 1 (тоест на оказана безплатна адвокатска помощ), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Следователно Законът за адвокатурата изисква две кумулативно необходими предпоставки, за да бъде осъдена насрещната страна да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката на другата страна. Първата е да е оказана безплатна адвокатска помощ, която е налице в случая и втората - насрещната страна да е осъдена за разноски в същото производство (в случая настоящето касационно производство) , тоест да има осъдителен диспозитив, присъждащ реално направени разноски на страната, на която е оказана безплатна адвокатска помощ . Поради липсата на втората кумулативно необходима предпоставка по чл.38, ал.2 ЗА няма възможност за присъждане и на адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение