Решение № 1476 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8110/2013 г.

Решение № 1476 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8110/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Антисел България" ООД, с предишно наименование "Антисел Братя Селидис България" ООД, със седалище в гр. София, чрез надлежно упълномощен адв. Р. Николов срещу решение № 1464 от 04.03.2013 г. по адм. дело № 4199 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 2251100213 от 25.08.2011 г., потвърден с решение № 477/05.03.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", в частта на непризнат данъчен кредит в общ размер на 51 400 лв. по фактури, издадени от "Алфа Браво" ЕООД за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2008 г. и лихви за забава в размер на 15 201,98 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са развити подробни съображения за това, че изложените мотиви не кореспондират с фактите по делото, решението се основава на доказателства, които не са събрани с участие на страните по делото, нарушени са основни правила на съдебния процес. Иска се отмяна на решението.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Шинев в открито съдебно заседание пред ВАС оспорва касационната жалба като неоснователна, счита, че решението следва да бъде оставено в сила като правилно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна по посоченото касационно основание. Обжалваното съдебно решение съдържа мотиви по съществото на спора, съобразно основанието за отказ за признаване на данъчен кредит и като краен извод за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ревизионния акт е правилно, поради което настоящата инстанция приема решението като правилно, като краен резултат, като приема, че част от мотивите в съдебното решение са неотносими към спора. Мотивите, свързани с изследване пазара и цените на рекламите не са свързани с конкретния спор, поради което не са решаващи и не обосновават касационното основание за отмяна, което се твърди - допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводството.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е бил РА, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 51 400 лв. и начислени лихви за забава в размер на 15 201, 98 лв. по фактури, издадени от "Алфа Браво" ЕООД за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2008 г., поради липса на положителните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 и чл. 9 ЗДДС, както следва:

• по фактура № 398/05.11.2008 г. с данъчна основа 50 000 лв. и ДДС в размер на 10 000 лв. с предмет: "Излъчена реклама за периода 01. - 31.10.2008 г. в тв "Канал 0" съгласно Договор за реклама от 26 септември 2008 г.", - по фактура № 420/30.11.2008 г. с данъчна основа 55 000 лв. и ДДС - 11 000 лв. с предмет: "Излъчена реклама за периода 01. - 31.10.2008 г. в тв "Канал 0" съгласно Договор за реклама от 26 септември 2008 г.";

• по фактура № 451/31.12.2008 г. с данъчна основа 152 000 лв. и ДДС - 30 400 лв. с предмет: "Излъчена реклама за периода 01. - 31.12.2008 г. в тв "Канал 0" и "ТВ Микс" по Договор от 21.11.2008 г.".

Във връзка с изискани документи, от доставчика "Алфа Браво" ЕООД са представени Договор от 26 септември 2008 г. и Договор от 21 ноември 2008 г., сключени между "Антисел Братя Селидис България" ООД, като възложител и "Алфа Браво" ЕООД, като изпълнител, със срок на действие съответно м. 11 и м. 12.2008 г., с идентичен предмет и по двата договора по т. 1: "Изпълнителят се задължава да организира и да следи за излъчването на рекламен видеоклип на "Антисел Братя Селидис България" ООД, който представя и рекламира дейността на Възложителя в програмата на "Канал 0", по първия договор и в програмата на "Канал 0" и "ТВ Микс", по втория договор.

След анализ на доказателствата, представени в ревизионното производство, административният орган е стигнал до заключението, че липсват доказателства за реално осъществена доставка на услуга, съобразно предмета на представените договори, съпоставени с предмета по процесните данъчни фактури, по които е ползвано право на данъчен кредит и е постановен отказ за приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 68, ал. 2 ЗДДС и чл. 9 и чл. 25 ЗДДС.

Съдът е възприел извода на органа по приходите и след като е изложил своите допълнителни мотиви, свързани с изследване пазара на рекламни услуги и установяване на значително надвишаване на стойностите по проследявайки посочените от жалбоподателя поддоставчици на услугите, както и на крайния извършител, е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Настоящият касационен състав не възприема частта от мотивите в обжалваното решение на първоинстанционния съд, свързани с изследване пазара на цени на рекламни услуги, поради неотносимост на същите към спора.

Решаващото в случая за обосноваване на отказът на признаване приспадането на данъчен кредит по основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 68, ал. 2 ЗДДС и чл. 9 и чл. 25 ЗДДС е недоказани реални доставки на услуги по процесните данъчни фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, регистрирано по ДДС лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Разпоредбата на чл. 9 ЗДДС регламентира, че доставка на услуга е всяко извършване на услуга.

Правилно съдът е разпределил доказателствената тежест, като за оспорващият е съществувало задължението да установи положителният факт - получени от него услуги по облагаеми доставки, отразени в процесните фактури, издадени от "Алфа Браво" ЕООД за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2008 г.

От жалбоподателя и от доставчика "Алфа Браво " ЕООД са представени Договорите, по които са издадени съответните фактури.

От анализът на Договорите с предмет "да организира и да следи за излъчването на рекламен видеоклип", стопанската операция, отразена във фактурите и събраните доказателства в хода на административното и съдебно оспорване на РА, не се установява в какво се състои услугата по Договора и как е осъществявана, по-точно как е контролирано изпълнението на рекламата и какви са доставките, които са оценени на тази значителна стойност общо в размер на 257 000 лв. и то осъществени за кратък период от време - само за два месеца - м. 11 и м. 12.2008 г., при това единствено и само от едно физическо лице - управителя на "Алфа Браво" ЕООД.

Безспорно е, че видеоклипът е изготвен в предходни периоди, когато е бил излъчван, и процесните фактури и договори са само за проследяване на излъчването на вече съществуващ видеоклип.

По обяснения на представляващия "Алфа Браво" ЕООД, контролът е осъществяван лично от управителя на дружеството-доставчик.

И двете страни по договорите не са установили в какво се изразява изпълнението на договорите.

За излъчването на рекламите са налице плащания на прекия възложител и по цени, отразени в съответните фактури, по верига от поддоставчици.

Безспорно е, че в случая не е създаван рекламен продукт, тъй като се касае за последващо излъчване на един и същ видеоклип, който е бил изготвен в предходни периоди.

Изводът на съда за неоснователност на жалбата е правилен като краен резултат за недоказаност на реално осъществени доставки от доставчика "Алфа Браво" ЕООД за ревизираните данъчни периоди, за което решението следва да бъде оставено в сила, но само по мотивите, относими към конкретния спор, фактически и правно установен с издадения РА.

Предвид изхода на спора и поради това, че с обжалваното решение не е присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответната Дирекция, искането на процесуалния представител на Дирекция "ОДОП" - София направено пред касационната инстанция е основателно. В полза на Дирекцията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, което се определя съобразно материалния интерес и на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. (Изм. и доп., ДВ, бр. 2 от 09.01.2009 г. и бр. 43 от 08.06.2010 г.) за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1 770 лв.

По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение