Решение № 852 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14834/2014 г.

ВАСVIII отделение27.01.2016 г.докладчик Свилена Проданова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1466 от 17.09.2014 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по адм. дело № 2527/2013 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Кодаг" ЕООД, гр. Пловдив против решение № 4789/14.08.2013 г. към ЕАД № 11BG001007Н0025324/20111107 на началник на Митнически пункт "Пристанище Бургас център" относно установените задължения за внасяне на антидъмпингово мито в размер на 26 384,80 лева и данък добавена стойност /ДДС/ за разликата над 293. 63 до пълния определен размер на данъка от 5570.60 лева, и вместо него постановява: ОТМЕНЯ решение № 4789/14.08.2013 г. към ЕАД № 11BG001007Н0025324/20111107 на началник на Митнически пункт "Пристанище Бургас център" в частта на установените задължения за внасяне на антидъмпингово мито в размер на 26 384,80 лева и данък добавена стойност /ДДС/ за разликата над 293. 63 до пълния определен размер на данъка. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1466 от 17.09.2014 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по адм. дело № 2527/2013 г. в останалата част. ОСЪЖДА Митнически пункт "Пристанище Бургас - Център", митница Бургас, Агенция Митници да заплати на "Кодаг" ЕООД гр. Пловдив с ЕИК 825379847, сумата от 2615.78 /две хиляди шестотин и петнадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ разноски за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 852 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14834/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "Кодаг" ЕООД с ЕИК 825379847, гр. Пловдив, ул. "Петър Шилев" № 2 представлявано от управителя Кольо Атанасов Цоков против решение № 1466 от 17.09.2014 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по адм. дело № 2527/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 4789/14.08.2013 г. към ЕАД № 11BG001007Н0025324/20111107 на началник на Митнически пункт "Пристанище Бургас център". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съгласно чл. 10, § 4 от Регламент 1225/2009 антидъмпинговото мито не може да се наложи преди датата на вземане на решение за разследване на антидъмпинговия внос. В конкретния случай откриването на процедурата по разследването е извършено с Регламент на Комисията № 1135/2011 г. в сила от 11.11.2011 г. В резултат на проведеното разследване е издаден Регламент № 672/2012 г. в сила от 25.07.2012 г., който разширява наложените с първоначалния Регламент № 791/2011 г. антидъмпингови мита за Китай върху вноса на същите стоки, изпращани от Малайзия. В конкретния случай вносът, осъществен от "Кодаг" ЕООД е преди този период и съответно не подлежи на допълнително обмитяване. Според касационния жалбоподател само на това основание решението на Бургаския административен съд се явява незаконосъобразно и следва да се отмени. Искането е за отмяна на решението изцяло. Претендират се сторените по делото разноски. Ответникът - началник на Митнически пункт "Пристанище Бургас - Център", редовно призован, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба на Кодаг ЕООД е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Бургас е било решение № 4789/14.08.2013 г. към ЕАД № 11BG001007Н0025324/20111107 на началник на Митнически пункт "Пристанище Бургас", с което е определен нов размер на митническото задължение и дължимите публични държавни вземания за стоките по ЕАД № 11BG001007Н0025324/20111107, потвърдено с решение № 2601-1014/23.09.2013 г. на началник на Митница Бургас. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен митнически орган по чл. 30 от ППЗМ, мотивиран е и съответства на процесуалните разпоредби, регламентиращи издаването му. По приложението на материалния закон съдът е приел, че основният спорен въпрос по делото е относно произхода на стоката, предмет на внос по процесния ЕАД. От доказателствата по делото съдът е направил извод, че стоката не е с произход от Малайзия, както е декларирано, тъй като не е получена или произведена в тази страна по смисъла на чл. 23, § 1 от Регламент 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на общността. От доказателствата, събрани при проведеното разследване на Европейската служба за борба с измамите на ЕС /ОЛАФ/ в Малайзия, съдът е приел, че произходът на стоката е от Китай. Решението е неправилно в частта, в която са потвърдени задълженията за антидъмпингово мито (А30) и допълнителен размер на ДДС (В00) за сумата над 275.69 лева и правилно в останалата част, в която е отхвърлена жалбата на "Кодаг" ЕООД, гр. Пловдив относно установените допълнителни задължения за конвенционално мито при ставка от 7 % и за ДДС в размер на 275.69 лева, изчислен върху данъчна основа по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Съображенията за това са следните: AС - Бургас е обсъдил подробно фактите по спора и е направил законосъобразен извод, че не се доказва произходът на стоката от Малайзия и основание за ползване на преференциално мито от 3,5 % по Общата система за преференции по Регламент № 732/2008 г. на Съвета. По делото е установено, че с ЕАД МРН № 11BG001007Н0025324/20111107 за режим допускане за свободно обращение е декларирана стока "мрежа от фибростъкло", 95 200 кв. м, размер на отворите 5х5 мм, 15 170 кг бруто тегло, с код по ТАРИК 7019590010 с получател "Кодаг" ЕООД, гр. Пловдив. Изпращач/износител на стоката е "Голд Файбърглаз СДН", държава на изпращане - Малайзия, държава на произход - Малайзия (MY). За стоката в кл. 33 е посочен тарифен код 7019590010 (код по ТАРИК). Към ЕАД са приложени търговска фактура № GFSB771/11 от 19.09.2011 г.; опаковъчен лист (Packing list) от 19.09.2011 г.; Сертификат за произход от Малайзия (Certificate of origin form А, л. 35); Генерален коносамент (Bill of landing MSCUM 7206826, л. 36); декларация за елементите на митническа стойност (л. 37); преводни нареждания (л. 38, 39); фактура с № 1000006087 от 1.11.2011 г. с предмет "организиране на международен транспорт Port Klang, Malaysia - Бургас на контейнер GATU 4374950, B/L E1110003 - 2770 USD/1 USD = 1,43526 BGN" с получател на доставката по фактурата дружеството жалбоподател; пълномощно. Видно от уведомления за вземане под отчет и двете с № 1007/3000-07/11/2011 г., дружеството е уведомено, че съгласно документ POB № 68 на 14/08/2013 г. е възникнало митническо задължение в размер на: митни сборове върху промишлени стоки - 2 936,31 лв.; окончателни антидъмпингови мита - 26 384,80 лв.; ДДС - 14 253,67 лв.; общо - 43 574,78 лв. С решение № 4789/14.08.2013 г. към ЕАД № 11BG 001007Н0025324/20111107 на началник на МП "Пристанище Бургас - център" предвид предоставеното заключение на ОЛАФ относно несъбрани конвенционални и антидъмпингови мита за стока "стъклофибърна мрежа", декларирана за режим допускане за свободно обръщение по ЕАД МРН № 11BG 001007Н0025324/20111107 от "Мирамар" ООД, гр. Бургас, пълномощник на "Кодаг" ЕООД, гр. Пловдив, е прието, че мрежестите тъкани от стъклени влакна са с произход Китай и подлежат на стандартна митническа ставка от 7%, адвалорни и антидъмпингови мита в размер до 62,9% в зависимост от производителя на продукта, съгласно Регламент № 791/2011 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на тъкани от стъклени влакна с произход НР Китай. С решението е определен нов размер на митническото задължение и дължимите публични държавни вземания в общ размер на 43 574,78 лв, от които мито (А00) в размер на 2 936,31 лв., окончателно антидъмпингово мито (А30) в размер на 26 384,80 лв. и ДДС (В00) в размер на 14 253,67 лв. При тези доказателства правилно е прието, че произходът на стока от Малайзия, установен от представения сертификат, е оборен, чрез събраните по делото писмени доказателства, поради което стоката не попада в Общата система за преференции на ЕС и подлежи на облагане със стандартно мито от 7 % по общата митническа тарифа на продуктите. На това основание решението в частта, в която е отхвърлена жалбата относно установено допълнително задължение за внасяне на мито (А00) в размер на 2 936,31 лв. е постановено в съответствие с фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон и следва да се остави в сила. По отношение на установените задължения за антидъмпингово мито при ставка от 62,9 % в размер на 26 384,80 лв., решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Основателно е възражението в касационната жалба, че въведените с Регламент № 672/2012 антидъмпингови мерки са неприложими към процесния внос, който е осъществен преди започване на разследването на антидъмпинговия внос на стоки от вида на процесните от Малайзия. Законосъобразността на определените задължения за ДДС в случая е в зависимост от законосъобразността на определената данъчна основа при внос съгласно чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗДДС /ред. ДВ бр. 63/2006 г./. Съгласно цитираната норма данъчната основа при внос по чл. 16 от същия закон е митническата стойност на стоката, увеличена с митните сборове, акциза и другите такси, дължими във връзка с вноса на стоките на територията на ЕС, както и дължимите при внос на територията на страната. В разглеждания случай не е спорно, че митническата стойност на стоката е в размер на декларираната - 41 947,22 лева. Предвид законосъобразността на установеното задължение за мито и незаконосъобразността на установеното антидъмпингово мито, от определената с оспорения административна акт данъчната основа по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗДДС в размер на 71 268.33 лева, следва да изключи антидъмпинговото мито от 26 384,80 лева, по съображенията изложени по-горе за неговата недължимост. по този начин данъчната основа по чл. 55, ал. 1 ЗДДС е в размер на 44 883,53 лева. Така определената данъчна основа съответства на сбора от митническата стойност на стоката - 41 947,22 лева и дължимото мито в общ размер от 2 936,31 лева. При това положение дължимият ДДС при ставка от 20 % е в размер на 8 976,70 лева. След приспадане на внесения ДДС по ЕАД в размер на 8683, 07 лева, допълнително дължимият данък е в размер на 293. 63 лева. За разликата до пълния размер от 5570,60 лева, съдебното решение се явява постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено и в тази част. Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за частична отмяна на атакувания първоинстанционен акт - в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Кодаг" ЕООД, град Пловдив против решение № 4789/14.08.2013 г. към ЕАД № 11BG001007Н0025324/20111107 на началник на Митнически пункт "Пристанище Бургас център", с което е определен нов размер на митническото задължение и дължимите публични държавни вземания за стоките по ЕАД № 11BG001007Н0025324/20111107, потвърдено с решение № 2601-1014/23.09.2013 г. на началник на Митница Бургас относно установеното задължение за внасяне на антидъмпингово мито в размер на 26 384,80 лева и ДДС за разликата над 293. 63 лева до пълния установен в административния акт данък от 5570.60 лева. Спорът е изяснен от фактически страна, поради което следва да се реши по съществено като се отмени оспореният административен акт по отношение на посочените задължения. В останалата част първоинстанционното решение е правилно постановено и следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора на касационния жалбоподател се дължат разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2615.78 лева съобразно материалния интерес по уважената част от жалбата и представените по делото доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,

Цитирани разпоредби

2