Решение № 7447 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9774/2007 г.

Решение № 7447 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9774/2007 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Христо Драгомиров Христов от София против решение № 84 от 22.07.2007 г. по адм. дело № 527 от 2007 г. на Административния съд - София-град, второ отделение, 25-и състав. В жалбата са развити съображения за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кметът на Столичната община - район "Връбница", не взима отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № РД-09-111 от 9.03.2007 г. на кмета на СО - район " Връбница", с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е било наредено изземване на общински имот, представляващ жилище в ж. к. "Обеля-2", бл. 266, вх. "Б", ет. 6, ап. 37 - гр. София. Съображенията за това са били, че между страните липсва сключен наемен договор, имащ за предмет това общинско жилище. Направен е извод, че жалбоподателят държи същото без правно основание. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Така приетото е законосъобразно. Изложените мотиви за наличие на условия за издаване на заповед за изземване се споделят напълно от Върховния административен съд - трето отделение. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай всичките тези изисквания са били налице. Това е така, защото между страните не е имало сключен наемен договор за общинския имот. Основното в конкретния случай е, че не е било доказано правното основание, въз основа на което физическото лице държи имота. Обстоятелството, че бил плащан наем за жилището, не може да бъде противопоставено на общината, тъй като от този факт не може да възникне наемно правоотношение. След като от представения по делото АДС № 1696 от 2003 г. е установено по безспорен начин, че жилището е общинска собственост, а жалбоподателят не е могъл да докаже правно основание, въз основа на което държи жилището, то явно са били налице основанията на чл. 65 ЗОС за издаване на процесната заповед. Настоящият състав намира твърденията на Христо Христов, че е наследил обитаваното жилище по силата на завещание от предишната собственичка, починала през 2003 г., за неоснователни. За установяването на този релевантен на правния спор факт не са били представени каквито и да било доказателства, а не се представят такива и с касационната жалба. Както обосновано е отбелязал съдът, по делото липсват данни за предприети от жалбоподателя действия за обявяване на саморъчно завещание по предвидения в Закона за наследството ред, както и такива за признаване на собственически права по общия исков ред. Следва да се посочи, че дори да има образуван гражданскоправен спор между страните, той е ирелевантен за настоящото административно производство и не касае законосъобразността на атакуваната заповед. С оглед изложеното дотук правилно административният съд е счел, че следва да отхвърли жалбата срещу атакуваната заповед. Решението е законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение,