Решение № 289 от 12.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 739/2013 г.

Решение № 289 от 12.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 739/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Касационното производство е образувано по жалба на подс. И. П. Д. от Дряново срещу въззивна присъда № 37 от 13.03.2013 г., постановена по ВНОХД № 1/2013 г. от Габровския окръжен съд, като се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон с искане за отмяната й и оправдаването му на основание чл. 9, ал. 2 от НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подс. И. Д., редовно призован, не взема участие в производството пред касационната инстанция и не изпраща процесуален представител. Върховният касационен съд-Първо наказателно отделение провери правилността на обжалваната въззивна присъда в пределите на чл. 347 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 86 от 10.12.2012 г., постановена по НОХД № 151/2012 г. на районен съд-Дряново подсъдимият И. П. Д. от Дряново е признат за невинен в това на 18.11.2012 г. в Дряново, при условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство да е направил опит да отнеме чужда движима вещ, оставена без постоянен надзор - метален стълб за улично осветление на стойност 66 лева, собственост на [община], без съгласие на собственика, с намерение противозаконно да я присвои и е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Разпоредено е с вещественото доказателство - ножовка за рязане на метал, която е постановено да бъде върната на подсъдимия. Направените разноски в размер на 15 лева е постановено да бъдат за сметка на Държавата. Присъдата е протестирана от районна прокуратура-Дряново с оплакване за неправилно приложение на материалния закон и с искане за отмяната й и осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение. С нова присъда № 37 от 13.03.2013 г., постановена по ВНОХД № 1/2013 г. Габровският окръжен съд е отменил оправдателната присъда изцяло и като е признал подс. Д. за виновен за осъществяване на престъплението, при условията на чл. 58, б. "а" вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание от 3 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Вещественото доказателство - ножовка, е постановено да бъде унищожено след влизане на присъдата в законна сила. Присъдени в тежест на подсъдимия са направените разноски по делото. С касационна жалба от подс. Д. с доводи за неправилно приложение на материалния закон, основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, се претендира отмяна на новата осъдителна въззивна присъда и оправдаването му по предявеното обвинение, на основание чл. 9, ал. 2 от НК. Върховният касационен съд-Първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, против подлежаща на основание чл. 346, т. 2 от НПК на касационна проверка нова въззивна присъда на окръжен съд, поради което за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията, изложени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се свеждат до неправилните, според подсъдимия, изводи на окръжния съд относно липсата на предпоставки за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Твърди районният съд законосъобразно да е приел случая за "маловажен" и извършеното от него деяние да не е престъпно поради липса на елемента обществена опасност или поради това, че неговата обществена опасност е явно незначителна, дори обществено оправдано, поради което и настоява за оправдаването му от касационната инстанция съобразно правомощието й по чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Това твърдение на жалбоподателя е невярно и с него по същество се смесват понятията "маловажен случай" и "малозначителност" по чл. 9, ал. 2 от НК. Законът в чл. 93, т. 9 от НК е дал легално определение на понятието "маловажен случай" и то се отнася за всички престъпления, за които е предвиден по-леко наказуем по този признак състав, докато при наличието на посочените в чл. 9, ал. 2 от НК предпоставки, деянието не е престъпно, макар формално и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление. Приложението на тази разпоредба изисква преценка дали деянието е толкова малозначително, че не е обществено опасно или пък обществената му опасност е явно незначителна. Въззивният съд, пред който е било правено същото възражение правилно е приел, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК и в подкрепа на извода си е посочил, че стойността на предмета на престъплението не е единственото обстоятелство, което има значение при решаването на този въпрос, ревизирайки становището на първоинстанционния съд по всяко едно обстоятелство, анализирано във връзка с обществената опасност на деянието и дееца. Още в ППлВС № 6/1971 г., р. II, т. 7 са дадени указания относно разграничението на маловажните случаи на кражба от обикновените такива. В още по-голяма степен те са от значение за възприемане дадено деяние като малозначително на основание чл. 9, ал. 2 от НК. И доколкото тази разпоредба е обща, тя се прилага за всички престъпления, независимо дали техният предмет има или няма парична равностойност. Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна, че практически да липсва защитим обществен интерес с намеса на наказателната репресия. В случая деянието правилно е прието за съставомерно като опит за кражба, доколкото отделянето на металния стълб от трайното му закрепване на терена чрез прерязването му с доброволно предадената от подсъдимия ножовка е било с намерение за противоправното му своене (било за предаването му на вторични суровини, било за направа на навес), а не просто премахването му като загрозяващо обществената среда (като престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК). Законосъобразно са възприети и квалифициращите като по-тежко наказуемо престъпление обстоятелства по т. т. 2 и 4 от ал. 1 на чл. 195 от НК (второто изключващо квалифицирането на деянието като "маловажен случай"), както и наличието на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК (макар да са били налице и условията по б. "а"). Правилно и двете инстанционни съдилища са направили изводите си относно малозначителността на инкриминираното деяние от съвкупната преценка на различните елементи на деянието и тяхното специфично проявление в конкретните обстоятелства, макар те да са коренно противоположни. Окръжният съд обаче с основание е отдал дължимата се тежест на мястото, времето и начина на извършването му, последиците от увреждането на процесния стълб за улично осветление и възможността за бъдещото му използване по предназначение в общинската инфраструктура и не на последно място, личността на дееца. И ако за малозначителността на деянието да не е от съществено значение съдебното му минало, и според цитираното постановление на Пленума на ВС такова значение следва да се отдава на личността на дееца и подбудите за осъществяване на деянието, свързано с всички други конкретни обстоятелства. Жалбоподателят Д. е многократно осъждан именно за квалифицирани кражби и към момента на извършване на деянието е търпял постигнатото по споразумение благосклонно наказание пробация пак за кражба, което сочи на утвърдени престъпни навици у него. Че е съзнавал противоправността на поведението си е видно и от времето на осъществяване на инкриминираното деяние, като въззивният съд убедително е отхвърлил неоснователно оценено в негова полза като съществено "оказаното от него съдействие по време на разследването" за разкриване на престъплението, при факта на задържането му на местопроизшествието с ползваното техническо средство в ръка. Именно съвкупната оценка на всички тези обстоятелства са дали основание на съда да отрече липсата или незначителността на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца и като е отменил протестираната пред него първоинстанционна присъда, да постанови нова осъдителна, с което е приложил правилно материалния закон. Поради това ВКС не намери основание за намеса и оправдаване на жалбоподателя поради липса на престъпление на основание чл. 9, ал. 2 от НК. Няма основание и за корекция на наложеното му наказание, определено на основание чл. 58, б. "а" вр. чл. 18, ал. 2 от НК при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на минимума за този вид наказание, безспорно, търпимо реално при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, предвид миналите осъждания и изтърпени наказания от Д. от значение за приложение на съответните разпоредби на ЗИНЗС. Жалбата на подс. Д. се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а атакуваната присъда - в сила. Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд-Първо наказателно отделение