Решение № 4374 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1142/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Кирилова, чрез процесуалния й представител адв. Е. Фичерова, против решение 5909 от 10 октомври 2023 г., постановено по адм. д. 5612/2023 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано след като с решение 6128/08 юни 2023 г., постановено по адм. д. 497/2023 г. на ВАС е отменено решение 6998/22 ноември 2022 г., постановено по адм. д. 9193/2022 г. на Административен съд София град и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Жалбата е била подадена от И. Кирилова, срещу заповед 8121К-11333/20.09.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на оспорващата е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл. При второто разглеждане на делото първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на оспорващата. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. При анализа на събраните в административното производство доказателства, съдът правилно е приел, че процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, предоставени му със заповед 8121з-1204 от 16 септември 2022 г. на министъра на вътрешните работи, в предвидената писмена форма, като съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение - чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл. В заповедта са посочени дължимите обезщетения и придобития от служителя ранг, поради което оспореният административен акт отговаря на изискуемата форма. Правилно съдът е приел също така, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, решаващият съд е достигнал и до верния извод, че в конкретния случай прекратяването на служебното правоотношение е извършено в съответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки възникнало и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обхващащо и пенсионирането по чл. 69, ал. 2 от КСО, която норма създава привилегия за правоимащите лица с оглед спецификата на работата им, и възникване на служебното правоотношение след като е упражнено това право на пенсия. С разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗДСл е дадено право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, само на основание установяване на отработено време на посочените длъжности, като е създаден облекчен ред, при който не се изисква навършването на възрастта по чл. 68 от КСО, но това не означава придобиване на различен вид пенсия от пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО. Касае се само за привилегирован състав за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на определени категории лимитативно изброени служители. От приетите по делото писмени доказателства в случая се установява, че И. Кирилова към датата на издаване на процесната заповед е упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 КСО, считано от 15 август 2015 г., както и че същата е била назначена със заповед 8121к-9373/09 август 2021 г. на министъра на вътрешните работи за държавен служител на длъжност "старши експерт" в Дирекция "Комуникационни и информационни системи" към Министерство на вътрешните работи. В тази връзка се явява неоснователен доводът на касационния жалбоподател, че не е налице нововъзникнало правоотношение със заповед 8121з-14-19/03.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 9, чл. 10д, ал. 4 и чл. 12 ЗДСл, след проведен конкурс за длъжността. Извършеното преобразуване от правоотношение по ЗМВР в правоотношение като държавен служител по ЗДСл, включва в състава си и възникване на ново служебно правоотношение на оспорващата в друго качество, а именно като държавен служител, за което ново правоотношение е приложим ЗДСл. Ето защо, административният орган е разполагал с дискрецията да приложи разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл и прекрати служебното правоотношение на служителя, тъй като са били налице всички условия, разписани в нейната хипотеза. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав