Решение № 2466 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11807/2013 г.

Решение № 2466 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11807/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 79 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Образувано е по касационна жалба на зам.-директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу решение № 4734 от 11.07.2013 г. по адм. д. № 4009/2013 г. на Административен съд София - град. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон и съществени процесуални правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 1 и 2 от АПК, се претендира неговата отмяна. Ответникът - Пламен Трифонов Найденов от гр. София, чрез своя процесуален представител, взима становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С оспореното решение АССГ е отменил Заповед № ДС-141/15.03.2013 г. на зам.-директора на СДВР за отказ от налагане на принудителна административна мярка по чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи спрямо българския гражданин Давид Пламен Найденов и делото като преписка е изпратено на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Пламен Трифонов Найденов от гр. София, при спазване на указанията в мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че наложената мярка е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 26, чл. 27 и чл. 35 от АПК, тъй като административният орган не е конституирал в процеса пред него заинтересовани страни - Красимира Евгениева Ръсовска и Давид Пламен Найденов. Развил е мотиви, че административният орган се е задоволил само да отправи съобщение до майката Красимира Евгениева Ръсовска, като не е ясно нито от оспорения акт, нито от административната преписка по делото, в какво качество, тя е участвала в производството по издаване на акта - дали като майка на малолетното дете и/или като негов законен представител. Решението е неправилно. Родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно - чл. 123, ал. 1 от СК. Според чл. 127а, ал. 1 от СК, въпросите свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решава по общо съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд. Съгласно чл. 10, ал. 2, изр. второ от Конвенцията за правата на детето, правото на детето или на неговите родители да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и които са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата и свободите на други лица, и които са съвместими с другите права, признати в тази Конвенция. Следва да се вземе предвид и че разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, предвижда, че при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение. Основателни са съображенията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1, вр. с чл. 153, ал. 1 АПК при разглеждането на жалбите и протестите се призовават органът, който е издал обжалвания акт, жалбоподателят и другите заинтересувани граждани и организации, участващи в административното производство. Следователно надлежни страни в процеса са субектите, които са заинтересовани от неговия изход - жалбоподателят; органът, издал обжалвания акт и заинтересованите от делото правни субекти. В случая жалбата на Пламен Трифонов Найденов е юридическият факт, от който е възникнало административнопроцесуално правоотношение между жалбоподателя и съда. В нарушение на разпоредбите на чл. 154, ал. 1, вр. с чл. 153, ал. 1 АПК, при разглеждането на жалбата против издадения административен акт не е конституирана като страна майката на детето Красимира Евгениева Ръсовска. Нарушени са и разпоредбите на чл. 15 от Закона за закрила на детето, отнасяща се до процедурата, защитата и участието на детето, чиито права са били засегнати от издадения административен акт, в съдебното производство. С оглед на изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане на същия съд от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да бъде конституирана като страна Красимира Евгениева Ръсовска, в качеството й на майка и законен представител на Давид Пламен Найденов, както и да се прецени с оглед изясняване интересите на детето необходимо ли е да се осигури неговото участие по делото, съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето. При новото разглеждане на делото следва да се изпълни и процедурата по чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение