Решение № 12274 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8323/2020 г.

Решение № 12274 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8323/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Е. Е. от [населено място] срещу Решение № 515/23.04.2020 г. постановено по адм. д. № 2292/2019 г. по описа на Административен съд Варна. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон -касационно основание по чл. 209, т. 3 пр. 1 АПК, без да се сочат конкретни нарушения при постановяването на съдебния акт. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което оспорената заповед да бъде отменена. В с. з. касаторът не се явява и не се представлява. Ответната страна се представлява от юрисконсулт Грозданов, който оспорва изцяло основателността на касационната жалба. Представя и писмен отговор, в който развива подробни съображения. Иска решението на Административен съд-Варна да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Варна е била Заповед № ДК-02-СИР-02 от 23.05.2019 г. издадена от Началника на РДНСК-Североизточен район, с която на осн. чл. 225, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, съставляващ "Реконструкция, със завземане на общи части-плоски неизползваеми покриви към склад № 1, с идентификатор 10135.2554.381. 4. 21 на седми/тавански/ етаж, кота + 16. 50, в жилищна сграда, находяща се в УПИ VI-2554. 381-277 в кв. 28 по плана на гр. Варна". Адресат на заповедта е жалбоподателя Е. Е. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповедта като е приел че е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, което я прави законосъобразен акт. Отговорено е на всички оплаквания в жалбата, като подробно са изложени мотиви за тяхната неоснователност. По съществото на спора е прието, че процесната постройка съставлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който според характеристиките си е от трета категория по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "ж" ЗУТ - реконструкция и строежи от тази категория, изграден без строителни книжа-одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж и в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, което го прави незаконен. Изложени са доводи относно неприложимостта на разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 6 ЗУТ и чл. 93 от Наредба № 7/2003 г. за правилата и нормативите на отделните видове територии и устройствени зони. С тези мотиви са обосновани изводи за наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване и поради отсъствие на предпоставките за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ. Приел е, че жалбоподателя Е. Е. е субект на задължението за премахване на строежа в качеството му на собственик на склад № 1. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Правните изводи относно компетентността на органа издал акта и спазването на административнопроизводствените правила са обосновани и съобразени с приложимите правни норми поради което се споделят от касационния съд. Правилни са и правните изводи на съда за законосъобразност на оспорената заповед. По делото безспорно е установено, че процесната постройка е "строеж" трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "ж" ЗУТ - реконструкция на жилищна сграда, високо застрояване. От доказателствата по делото, включително и съдебно-техническата експертиза се установява, че строежът съставлява усвояване на площта на два плоски неизползваеми покриви към склад № 1, находящ се на седми, тавански етаж на съществуваща сграда, като са изградени две пристройки –откъм улицата и откъм вътрешния двор, с изпълнение на строително-монтажни работи/СМР/-изграждане на нови фасадни стени, монтаж на дограма и изграждане на два едноскатни покрива с наклон съответно към улицата и към вътрешния двор. Съгласно чл. 148, ал. 1 и ал. 4 изр. първо ЗУТ строежите се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, след издаване на разрешение за строеж въз основа на одобрен инвестиционен проект. Правилно първоинстанционния съд е приел че процесното строителство не попада сред изключенията както на чл. 151, ал. 1 ЗУТ, както е твърдял жалбоподателя, в които случаи не се изисква РС, така и по чл. 147, ал. 1 ЗУТ, в които хипотези не се изисква одобряване на инвестиционен проект. По делото не е спорно, а и жалбоподателят не твърди в касационната си жалба, че за извършения строеж има издадени строителни книжа. Доводът, че така е закупен от него процесния склад № 1 е неотносим към законността на строежа. Разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ определя като незаконен всеки строеж, който се извършва без одобрен инвестиционен проект или разрешение за строеж, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. В случая процесната постройка представлява такъв незаконен строеж поради което премахването й е разпоредено законосъобразно. Правилен е извода на административния съд, че процесния строеж е незаконен и по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, като извършен в несъответствие с изискванията на действащия подробен устройствен план. От доказателствата по делото, съдържащи се в административната преписка, както и от заключението на в. л. се установява, че със застрояването и приобщаването на неизползваемите плоски покриви се нарушава силуета на сградата, одобрен с ЧИЗРП и ЧКЗСП и към улицата и към вътрешния двор, надвишава се предвидената със силуетния план кота корниз на сградата с близо 2. 00 м. Твърденията, че постройката е съществувала към момента на придобиване на имота от жалбоподателя не са доказани по никакъв начин, напротив те са в противоречие със събраните по делото доказателства-нотариален акт № 91/2014 г. и заключението на в. л. При това положение изпълнения строеж е в противоречие със устройствения статут на имота, поради което извода на съда че същия е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ е законосъобразен и обоснован. Законосъобразен е извода на съда, че пред вид годината на извършване на строежа същия не е търпим. Правилен е извода на административния съд, че жалбоподателя е адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж. Съгласно § 3, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи адресати на заповедта по чл. 225 ЗУТ са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственика лица с ограничено вещно право на строеж или извършителя на незаконни строеж, като правото срещу кого от тези лица да образува и приключи производството по чл. 225 ЗУТ принадлежи на компетентния административен орган. В случая касатора е едно от тези лица, в качеството му на собственик на склад № 1, към който са приобщени процесните плоски неизползваеми покриви, съставляващи обща част, поради което като е образувал производство по чл. 225 ЗУТ срещу него, органът е действал законосъобразно. Отсъствието на поддържаните касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК други пороци на обжалваното решение сочат на неоснователност на касационната жалба, поради което обжалваното решение на Административен съд Варна следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение