Решение № 11755 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12872/2015 г.

Решение № 11755 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12872/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Управителят на област с административен център С. е подал касационна жалба срещу решението от 6.10.2015 г. по адм. дело № 968/2015 г. по описа на Административния съд-С. град, с която е отменена издадената от този орган заповед № РД-15-030/21.02.2014 г. за изземване от С. И. Ц. на недвижим имот, частна държавна собственост, управляван от Министерството на вътрешните работи, находящ се в С., район "Красно село", блок ..., ет. ..., ап. № 61. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Решението се обжалва и от Министерството на вътрешните работи с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. Поискана е отмяната на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. С. И. Цекова е поискала отхвърлянето на жалбите и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че със заповед № 618/28.10.1985 г. на заместник-началника на управление "Тил" при Министерството на вътрешните работи С. К. Ц., служител на Министерството на вътрешните работи, и четиричленното му семейство били настанени под наем в жилище, находящо се в С., жк "Бъкстон", блок ..., ет. ..., ап. № 61. За имота, предоставен за управление на Министерството на вътрешните работи, бил съставен акт № 07332/23.10.2009 г. за частна общинска собственост, утвърден от управителя на област С. град. С. К. Ц. починал на 28.09.1997 г., поради което Министерството на вътрешните работи сключило със съпругата му С. И. Ц. договор за наем за срок от 21.02.2006 г. до 21.02.2009 г. Със заявление № ДС-11853/15.03.2011 г. до Министерството на вътрешните работи, на основание § 65 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавната собственост, С. Ц. поискала да сключи договор за пожизнено ползване на жилището като преживяла съпруга на служител на Министерството на вътрешните работи. С писмо № ДС-56961/10.11.2011 г. директорът на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" при Министерството на вътрешните работи я уведомил, че не отговаря на изискванията за сключване на такъв договор и отправил предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение за обитаваното от нея жилище. С писмо № I-11401/23.04.2012 г. министърът на вътрешните работи поискал от областния управител на област с административен център С. да издаде заповед за изземването на имота. Със заповед № РД-15-030/21.02.2014 г., на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост, областният управител на област С. разпоредил изземването на имота, обитаван от С. Ц., тъй като го държала на отпаднало правно основание. Според мотивите на заповедта, на 13.12.2011 г. Цекова получила предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение съобразно чл. 238 от Закона за задълженията и договорите. Едномесечният срок на предизвестието изтекъл на 13.01.2012 г., откогато жилището се ползвало без основание. От правна страна съдът приел, че след като настаняването под наем в жилища, държавна собственост, се извършва от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотите са предоставени за управление, именно този орган е компетентен да отправи предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение. В случая предизвестието за прекратяване на наемния договор на С. Ц. не било направено от министъра на вътрешните работи, поради което не настъпило прекратяване на наемното правоотношение. Заповедта за изземването на жилището била незаконосъобразна, тъй жалбоподателката го ползвала на правно основание. Освен това, С. Ц. поискала да сключи договор за пожизнено ползване на жилището, но по искането й нямало произнасяне на министъра на вътрешните работи. С тези мотиви административният съд отменил оспорения административен акт. Касационната инстанция намира, че направените в решението изводи са логически и правно издържани. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че предизвестието за прекратяване на наемното правоотношение не е направено от компетентния административен орган, поради което наемното правоотношение със С. Ц. не е било валидно прекратено. При положение, че ръководителят на ведомството, в случая министърът на вътрешните работи, издава заповед за настаняване във ведомствено жилище, от която възниква наемно правоотношение, именно той може да направи волеизявление за неговото прекратяване. Министърът на вътрешните работи е оправомощен да се произнесе и по заявлението по § 65 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната собственост - то се подава до ръководителя на ведомството, който сключва и договора за пожизнено ползване с правоимащото лице. По делото не са представени доказателства, че административното производство, образувано по заявлението на С. Ц., е приключило с решение за отказ, издадено на министъра на вътрешните работи. Писмото до наемателката, с която тя се уведомява, че не отговаря на законовите изисквания за пожизнено ползване на ведомственото жилище, е подписано от директора на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" при Министерството на вътрешните работи и възпроизвежда становището на комисия, назначена като помощен орган за разглеждането на заявления по § 65 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната собственост. При липсата на волеизявление, направено от компетентния административен орган за прекратяване на наемното правоотношение, основанието за ползване на жилището не е отпаднало. Поради това разпореденото от областния управител изземване на жилището противоречи на материалния закон. Като е отменил заповедта на областния управител, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 750 лева за адвокатско възнаграждение. Направеното от страна на касационните жалбоподатели възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което С. Ц. е заплатила в брой, е неоснователно. В Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция ДВ, бр. 28 от 28 март 2014 г.) не е предвиден минимален размер на възнаграждението за дела по Закона за държавната собственост. Съпоставката с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. (редакция ДВ, бр. 28 от 28 март 2014 г.), според която минималното възнаграждение на адвокат за изготвяне на отговор по касационна жалба по граждански дела без явяване в съдебно заседание е в размер на 500 лева, води до извода, че възнаграждението по това дело не е прекомерно, още повече, че адвокатът на ответницата е изготвил не само отговор на касационните жалби, а се е явил и в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд