Решение № 13204 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10553/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Н., гражданин на Украйна, чрез процесуален представител против Решение 14979/19.08.2024 г. по адм. дело 7891/2024 г. на Административен съд - София-град. Излага доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради и което се иска отмяната му. Ответната страна - Началник на ГПУ Болярово към РДГП Елхово не взема становище. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена при съобразяване на процесуалните предпоставки за нейната допустимост. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оспорения пред АССГ административен акт О. Н. е принудително настанен в СДВНЧ, на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ . Съдът е установил от фактическа страна, че по отношение на Н. е наложена принудителна административна мярка Експулсиране в страната по произход със Заповед 4473 ПАМ -132 от 19.07.2024г. Именно във връзка с нея е издадена оспорената заповед, в която са изложени мотиви, че лицето не притежава документ за самоличност, средства да напусне страната и може да се укрие, което възпрепятства изпълнението на заповедта. На база на приложената докладна записка съдът е приел, че лицето е задържано в района на КПП и при проверка в системата е установено, че е със забрана за влизане на територията на РБ. Установено е, че Н. притежава валиден украински паспорт. От правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Счел е, че с оглед установените по делото обстоятелства, а именно липса на средства и данни за адрес в страната, са налице основателни опасения, че лицето може да се укрие. Въз основа на изложеното съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед, поради и което отхвърлил жалбата на чужденеца. Решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На касатора не е била дадена възможност за ефективно осъществяване на процесуална защита, тъй като и двете заседания по делото са проведени в период, в който адвокатът му не е могъл да се яви, за което е уведомил съда и е представил доказателства. В същото време са налице данни, че към момента на провеждане на последното заседание чужденецът е изведен от страната. Освен, че не е дал възможност на касатора да се защити в съдебно заседание, съдът не е обсъдил и представеното по делото доказателство, че лицето разполага с временна закрила, предоставена от Република Чехия. В същото време, съдът не е изяснил и относими към спора факти, свързани с това действително ли е налице наложена забрана за влизане в Република България на чужденеца. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане, и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. С чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115 е дефинирано понятието "опасност от укриване", като "наличие в конкретния случай на основания, породени от обективни критерии, които са определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие." Въз основа на делегацията по чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115, с § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е дадена национална легална дефиниция на "опасност да се укрие чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2", като е прието, че опасност е налице, ако с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената мярка. Вярно е, че по отношение на чужденеца е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ - "връщане до страна на произход". Административният орган обаче не е разграничил в оспорената заповед отделните основания за настаняване в СДНВЧ, така че от самата заповед не е ясно дали е налице опасност от укриване или възпрепятстване подготовката на връщането. Няма данни лицето да е оказало съпротива при задържането и то е разполагало с документ за самоличност. От друга страна, по делото не са събрани доказателства, че на лицето е наложена забрана за влизане на територията на Република България, а в същото време предоставената временна закрила от страна-членка на ЕС му дава правото да се придвижва свободно на територията на съюза. Съдът не е събрал доказателства в каква посока е извършено извеждането, но ако лицето е изведено от СДВНЧ към страната, предоставила временна закрила, възниква въпросът по какъв начин оспорената заповед обезпечава заповед за връщане, която не е изпълнена. От съществено значение за преценката налице ли е опасност лицето да се укрие е обстоятелството наложена ли му е действително забрана за влизане на територията на страната и какъв е периодът на действие на тази забрана. Освен това съдът е следвало да обсъди и възможността за налагане на по-леки мерки, обезпечаващи изпълнението на заповедта за връщане до страната на произход. Не на последно място, от значение е по какъв начин и в каква посока е изведено лицето. Дори заповедта за връщане да е изпълнена, това не означава само по себе си, че издадената заповед за настаняване е законосъобразна. По изложените съображения решението на АССГ, като неправилно, следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на АССГ за ново разглеждане, при което правото на защита на жалбоподателя да бъде ефективно осигурено, делото да се попълни с доказателствен материал и същият да бъде надлежно обсъден, с оглед правилно приложение на нормативната уредба. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,