Решение № 5856 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9040/2014 г.

Решение № 5856 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9040/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" срещу решение № 968 от 21.02.2014 г., постановено по адм. д. № 10958/2013 г. от Административния съд София-град. С обжалваното решение, по жалба на Йордан Иванов Саев е отменено уведомително писмо изх. № 02-010-6500/19166 от 20.09.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която е удържана сума в общ размер на 17 788,35 лв. по схема НР1 по подадено заявление за подпомагане по одобрените схеми за директни плащания с УИН 01/200612/84819 за кампания 2012 г. и ДФЗ е осъден да заплати на Йордан Саев разноски по делото в размер на 510 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведени са всичките касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Ответникът - Йордан Саев чрез пълномощника си по делото оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й по съображения в писмено становище. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за частична основателност на касационната жалба. Прокурорът сочи, че с влязло в сила съдебно решение е изменено уведомително писмо от 2012 г. в частта относно наложените санкции на жалбоподателя по СЕПП и НР1 за бъдещ период, като те са намалени и тази по НР1 е намалена от 16 921,19 лв. на 4628,93 лева. Според прокурора, вземането на ДФЗ за санкцията е ликвидно и изискуемо до размера на установената от съда сума, поради което е могла да бъда прихваната от оторизираната за изплащане сума по НР1 за 2013 г. Прокурорът счита, че са били налице, както фактическите, така и правните основания за издаване на уведомителното писмо в обжалваната му част, поради което той счита, че решението на АССГ, в частта, в която е отменено УП относно частта за компенсация на сумата от 4628,93 лв. е неправилно. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тй като е подадена от страна по делото в рамките на законоустановения 14-дневен срок за обжалване. По основателността й приема следното: В производството пред административния съд, образувано по жалба на Йордан Иванов Саев от с. Бачево, общ. Разлог, е отменено уведомително писмо изх. № 02-010-6500/19166 от 20.09.2013 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която е удържана сума в общ размер на 17 788,35 лв., по схема НР1 по подадено заявление за подпомагане по одобрените схеми за директни плащания с УИН 01/200612/84819 за кампания 2012 г. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 510 лева. За да постанови обжалвания резултат решаващият съд е приел, че в тази част уведомителното писмо е издадено при пълна липса на мотиви, като не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Не става ясно на кое основание е извършено прихващането, с какъв акт на Йордан Иванов Саев са наложени санкции, дали този акт е влязъл в сила, има ли той изискуеми задължения към ДФ "Земеделие" и в какъв размер. Съдът се е позовал на Тълкувателно решение (ТР) № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд (ОСГК на ВС) съгласно което не е необходимо издаването на административния акт да съвпада по време с излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение, а е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. Посочено е, че е недопустимо обаче мотивите да бъдат посочени едва при съдебното обжалване поради факта, че страната е била напълно лишена от възможността да разбере причините, довели до постановяване на конкретното решение и съответно да организира адекватно защитата си. За пълнота административният съд е посочил, че в случая ако евентуално се приеме, че като основание за извършеното прихващане е използвано уведомително писмо № 02-010-6500/13861 от 21.07.2012 г., то този акт е оспорен по съдебен ред пред Административен съд София-град и към момента на постановяване на процесното съдебно решение производството не е било приключило с влязъл в сила съдебен акт. Въз основа на това е прието, че вземането на ДФ "Земеделие" от наложената на Йордан Иванов Саев санкция за бъдещ период не е ликвидно и изискуемо и с него не може да бъде извършена законна компенсация. Решението е правилно и е постановено в съответствие с представените по делото доказателства и приложения материален закон. Съдът е обсъдил всички релевантни факти и изводите му са правилни и обосновани. Настоящата инстанция счита за нужно само да допълни мотивите на обжалваното решение с оглед новонастъпилите обстоятелства. Действително се установява, че в процесното уведомително писмо относно удържаната сума в общ размер на 17 788,35 лв. под Таблица № 2 от него, са изброени три хипотези, при наличието на която и да е от тях се удържа посочената сума. Това са: 1. санкции от предходни периоди или 2. недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или 3. приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФ "Земеделие". По отношение на удържаната сума от 17 788,35 лв. уведомителното писмо е немотивирано, тъй като не е посочено на коя от трите хипотези административният орган е удържал сумата, като не е посочено и фактическото и правно основание за това. Административният съд е бил изправен пред невъзможността да прецени, коя от трите хипотези се твърди, че е налице, поради което правилно е постановил отмяна, след като административният орган не е доказал осъществяването на фактическото основание и спазването на законовите изисквания при издаването на тази част от уведомителното писмо. Нормата на чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 885/2006 на Комисията не изключва приложението на националните разпоредби, регламентиращи начина на плащане на наложени санкции на земеделския производител от предходни периоди. Цитирана буквално, посочената разпоредба гласи следното: Без да се накърнява каквато и да е друга мярка по прилагане, предвидена в националните законодателства, държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициер. Приложимостта на тази разпоредба към намаленията, респ. санкциите, се извежда от нормата на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията, която определя, че редът за събиране на санкцията е посочен в чл. 5б на Регламент № 885/2006 г. на Комисията, а ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения чл. в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. Цитираните разпоредби определят общият ред за събиране на санкциите за минали периоди, но за конкретните мерки по прилагането му препращат към националните законодателства. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са държавните и общински вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените средства от европейски земеделски фондове и от свързаното с тях национално съфинансиране. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, която определя, че публичните държавни вземания на РА, които са установени с административен акт, се събират по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 165 от ДОПК категорично разпорежда, че събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган. Поради липсата на специален закон, който да въвежда друг ред за събиране на публични държавни вземания, съгласно тази разпоредба, санкциите могат да се удържат само след като актът за тяхното установяване влезе в сила. В този смисъл следва да се приеме, че прихващането с наложени санкции на земеделските производители може да се извършва след влизане в сила на акта, с който те се налагат. Тук е редно да се посочи във връзка с твърденията на касатора, че санкцията е наложена във връзка с уведомително писмо изх. № 02-010-6500/13861 от 21.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., то този акт е оспорен по съдебен ред пред Административен съд София-град (адм. д. 8774/2012 г.) и към настоящия момент производството е приключило с влязъл в сила съдебен акт - решение № 3628 от 14.03.2014 г., постановено по адм. д. № 10845/2013 г. по описа на ВАС, четвърто отделение. С посоченото решение е оставено в сила решение № 3754 от 3.06.2013 г., постановено по адм. д. № 8774/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е изменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. с изх. № 02-010-6500/13861 от 21.07.2011 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" по Общо заявление за единно плащане на площ с УИН 01/310511/60143 в частта му, с която са наложени санкции за бъдещ период както следва: намалява санкцията по СЕПП от 18 087,16 лв. на 7 574,12 лв.; намалява санкцията по НР1 от 16 921,19 лв. на 4 628,93 лв. В останалата част жалбата на Йордан Иванов Саев е отхвърлена. Влязлото в сила съдебно решение не може да се прецени като новонастъпило обстоятелство от значение за настоящия спор поради факта, че липсват мотиви в обжалваното уведомително писмо, които да свързват удържаната сума от 17788,35 лева с уведомително писмо изх. № 02-010-6500/13861 от 21.07.2012 г. От друга страна, налице са и несъответствия, санкцията по НР1, наложена с УП от 2012 г. е в размер на 16 921,19 лв., а в настоящото производство удържаната сума е 17 788,35 лв. Съответно, и с оглед на различния размер на двете суми, няма достатъчно данни, че действително уведомително писмо изх. № 02-010-6500/13861 от 21.07.2012 г. е послужило като основа за удържане на посочената сума в размер на 17 788,35 лв. За пълнота следва да се посочи решение № 15327 от 17.12.2014 г., постановено по адм. д. № 5600/2014 г. по описа на ВАС, трето отделение, което е било образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 645 от 7.02.2014 г., постановено по адм. д. № 4261/2013 г. на АССГ, с което е отменено по жалба на Йордан Иванов Саев Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане изх. № 02-010-6500/1113 от 1.03.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, в която са удържани сумата от 5460 лв. и сумата от 11 760 лв., отразена в таблица 2 - Извършени плащания. В мотивите на това решение е посочено, че: "Едва в хода на производството пред съда са изложени твърдения от административния орган, че удържаните суми по процесното уведомително писмо (изх. № 02-010-6500/1113 от 1.03.2013 г.) са част от тези, предмет на друго уведомително писмо изх. № 02-010-6500/13861 от 21.07. 2012 г., което не влязло в сила. Това е така, тъй като е установено, че е налице образувано съдебно производство по оспорване на това писмо, което е приключило с влязъл в сила съдебен акт от 14.03.2014 г. и санкцията е намалена (видно от сл. справка по адм. д. № 10845/2013 г.) т.е. не са били налице основания за прихващане. " Следователно, обосновава се извода, че не става ясно на кое основание и въз основа на кое уведомително писмо е издадено процесното с изх. № 02-010-6500/19166 от 20.09.2013 г., с която е удържана сума в общ размер на 17 788,35 лв., по схема НР1. Именно поради това напълно обосновани са изводите на съда за липса на каквито и да е мотиви в обжалваното процесно Уведомително писмо относно удържаната сума в общ размер на 17 788,35 лв. по схема НР1, което от своя страна не е позволило на земеделския производител да узнае основанието за неизплащане на оторизираната сума за кампания 2012 г. В конкретния случай не става ясно на какво основание и при какви условия е отказано финансово подпомагане на земеделския производител, поради което правилно съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си, да събере достатъчно конкретна информация с оглед правилното решаване на спора, съгласно чл. 35 от АПК. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решението като правилно, поради което то следва да се потвърди. Единствено следва да се допълни диспозитивът на решението като се добави, че преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне съгласно мотивите на решението. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,