Решение № 3710 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9177/2017 г.

Решение № 3710 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9177/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. В. П. от с. Д., чрез адв. Витанов като процесуален представител, против решение № 220 от 21.07.2017 г., постановено по адм. дело № 116/2017 г. по описа на Административен съд - П. Излагат се доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила противоречцие с материалния закон. Претендира се неговата отмяна. Ответникът - кметът на община П., чрез процесуалния си представител юрк. Евтимова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - К. Р. В. и В. Р. В. не вземат становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № 210/7.02.2017 г., издадена от кмета на община П., с която на Д. В. П., К. Р. В. и В. Р. В. е наредено, на основание чл. 195, ал. 5 във вр. с чл. 196, ал. 3 ЗУТ, да премахнат строеж: "Източна оранжерия", находящ се в УПИ Х VII-1259, кв. 49 по плана на с. Д., общ. П., като неподходящ по разположение. Съдът е отхвърлил подадената от адресатите на заповедта жалба като неоснователна. Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на установената процедура и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза. Като е обсъдил доводите и възраженията на страните, съдът е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно е прието, че заповедта не е нищожна на основание чл. 177, ал. 2 АПК поради противоречието й с влязло в сила съдебно решение. Премахването на строежа по предходна заповед е разпоредено на друго фактическо и правно основание. Отменена е със съдебен акт поради допуснати съществени нарушения в процедурата. Липсва произнасяне по съществото на спора. Ето защо, правилно съдът е приел, че оспорената заповед е валидна. Законосъобразно и обосновано е заключението за съответствието й с материалния закон. Безспорно е установено, че източната оранжерия, предмет на заповедта, е строеж по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, за който не се изисква разрешение за строеж и попада в приложното поле на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Фактическите констатации на оспорения административен акт са потвърдени от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд за спазване на предвидената в чл. 196, ал. 2 процедура. Строежът е разположен на уличната регулационна линия на улица с о. т. 259 - о. т. 260, с която граничи имота от юг. Представлява метална носеща конструкция със стени и покрив от стъкла, като зад нея е основната жилищна сграда на два етажа. Съгласно чл. 42, ал. 2, изр. 1 ЗУТ постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Изпълнената оранжерия не е сред изключенията, предвидени в нормата. Изведеният извод, че разположението й е неподходящо като изпълнена на място, което не е позволено, е законосъобразен и обуславя приложението на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Правилно съдът не е обсъждал условията за търпимост на строежа, които са относими към незаконните строежи, подлежащи на премахване по реда на чл. 225а и на основанията по чл. 225 ЗУТ, каквото настоящото производство не е. Съгласно чл. 195, ал. 5 ЗУТ "заварен или търпим" строеж може да бъде премахнат като неподходящ по местонахождение, разположение, вид и материали, както и собствениците да бъдат задължени да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. В случая е осъществена една от предвидените в разпоредбата хипотези. Описаните в констативния протокол и в мотивите на оспорената заповед факти и обстоятелства обосновават упражненото правомощие на административния орган. Предвид изложеното не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника в настоящото производство, на община П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение