Решение № 12656 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8022/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. С. Б., срещу Решение 3422 от 26.05.2021 г. по адм. дело 11370/2020 г. на Административен съд София - град (АССГ). С обжалваното решение е отхвърлената жалбата на Б. Б. срещу Решение 281 от 08.09.2020 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България (ПВ), с което на основание чл. 76, ал. 8 във връзка с чл. 76, ал. 7, т. 3 от Закона за марките r географските означения (ЗМГО), е заличена регистрацията на марка с рег. 106602 BAR CARTEL , комбинирана, за всички услуги от клас 16, 41 и 43 МКСУ. Касационният жалбоподател - Б. С. Б., счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни доводи в полза на защитната си теза и сочи, че съдебното решение е неправилно поради допуснати от страна на административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила изразяващи се в необсъждането на доводите на страните и липса на мотиви относно изложените от него доводи за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Счита, че изцяло липсват мотиви на съда, по отношение на доводите му, че Патентно ведомство е постановило решение по недопустимо искане за заличаване на марка, чиято недопустимост е резултат от липсващ правен интерес от искането заради настъпило извънсъдебно разваляне на договор за прехвърляне на марка от една страна, а от друга е осъществил превратно една несъразмерна и недължима намеса в гражданскоправни отношения, оставяйки изправна страна по договор без механизъм за защита. Посочва, че въпросът за притежанието на по-ранната марка е от съществено значение по настоящия спор, доколкото обуславя наличието на правен интерес, съответно е условие за допустимост на искането за заличаване на марката, предвид което счита, че съдът неправилно не е преценил предпоставките за спиране. Обосновава защитната си теза с практика на Върховния административен съд и сочи, че е налице преюдициалност по отношение на въпроса за значението за настоящия спор кое лице е вписано като притежател на по-ранната марка и счита, че и административният орган и административният съд не са направили оценка дали обстоятелствата, предмет на адм. дело 4031/2021 г. по описа на ВАС, VII - отд. са от значение за правилното решаване на спора. Твърди, че административният орган е постановил решение по недопустимо искане за заличаване на марка, чиято недопустимост е резултат на липса на правен интерес поради вече настъпило разваляне на договор, с който искателят е придобил права върху по-ранната марка и неправилно вместо да спре производството пред него, за да може оспорващият развалянето на договора евентуално да отнесе въпроса до съда, органът е взел решение по същество, с което е лишил маркопритежателя от правата му. Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото на друг състав на първоинстанционния съд за ново произнасяне с дадени задължителни указания. Представлява се от адвокат А. Семерджиева, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба председателят на Патентно ведомство (ПВ) на Република България, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представлява се от юрисконсулт А. Дучева. Ответникът по касационната жалба Р. С. А. изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът се представлява от адв. В. Димова, Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд e приел от фактическа страна следното: На 23.12.2019 г. от Р. С. А., притежател на по-ранната национална регистрация на марка с рег. 101842 BAR CARTEL , комбинирана, заявена на 06.10.2017 г. и регистрирана на 18.05.2018 г. за всички стоки и услуги от класове 16, 41 и 43 от Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ) пред Патентно ведомство на Република България е подадено искане за заличаване на регистрация на марка с рег. 106602 BAR CARTEL , комбинирана, заявена на 18.02.2019 г. и регистрирана на 16.09.2019 г. с притежател Б. С. Б., за стоки и услуги от класове 16, 41 и 43 МКСУ. В хода на административното производство от страна на Б. Б. е представено възражение, в което е изложил доводи, че подаденото искане е недопустимо, тъй като след заявяване на по-ранната марка правата върху нея са били прехвърлени в полза на настоящия искател, който обаче не бил изпълнил поетите от него задължения, поради което за него не е налице правен интерес за подаване на процесното искане и това обстоятелство е причина за разваляне на договора за прехвърляне на правото върху по-ранната марка. Обосновал е искане за спиране на административното производство, поради подадено искане за промяна на притежателя на по-ранната марка, поради разваляне на договора за прехвърляне на правото върху нея. На 29.05.2020 г. от страна на искателя е представено становище. На 28.08.2020 г. със Заповед 695 на председателя на Патентно ведомство е определен състав по спорове, който е представил и становище. На 08.09.2020 г., с Решение 281 на председателят на ПВ е оставено без уважение искането за спиране на производството и на основание чл. 76, ал. 7, т. 3 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО е заличена регистрацията на марка с рег. 106602 BAR CARTEL , комбинирана за всички стоки и услуги от класове 16, 41 и 43 МКСУ (с притежател Б. С. Б.). В мотивите си по отношение на отказа за спиране на производството административният орган е посочил, че производството по искане за промяна на притежателя на по-ранната марка е прекратено с Решение от 18.08.2020 г. на председателя на ПВ. Пред административния орган е представен Договор от 02.11.2017 г. сключен между страните С. М. (прехвърлител) и Р. А. (приобретател), с който прехвърлителят прехвърля на приобретателя всички права върху заявка за регистрация на марка BAR CARTEL комбинирана, с вх. 147845 от 06.10.2017 г. На съда е служебно известно, че с Решение 531 от 02.02.2021 г. постановено по адм. дело 8853/2020 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на С. М. срещу Решение от 18.08.2020 г. на председателя на ПВ, с което е отказано да се впише прехвърляне на изключителното право върху марка с рег. 101845 BAR CARTEL , комбинирана в Държавния регистър на марките от Р. С. А. на С. Т. М.. Решението на АССГ е оставено в сила с Решение 9278 от 24.08.2021 г. по адм. дело 4031/2021 г. на ВАС, VII отд. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и оспореният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. На първо място административният съд е приел, че от страна на административния орган не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с отказа на органа да спре административното производство. Съдът е приел, че правилно ПВ е отхвърлил искането на спиране, доколкото с решение от 18.08.2020 г. на председателя на ПВ е отказано вписването на прехвърляне на изключително право върху по-ранната марка в Държавния регистър на марките от досегашния притежател (Р. А.) на С. Т. М., с мотиви, че не са представени доказателства за разваляне на договора съобразно чл. 87 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно не е изпълнено условието на чл. 23, ал. 3 ЗМГО доказателствата да удостоверяват наличието на прехвърляне на правото в патримониума на искателя, както и че изходът на спора за промяна на притежателя на марката не се явява преюдициален спрямо производството, по което е поставен процесният административен акт. Първоинстанционният съд е обосновал изводите си с анализ на относимата нормативна регламентация и е приел, че с регистрацията на марката, в настоящия случай на по-ранната такава, нейният притежател разполага с целия обем права върху нея, които му дава закона, включително да иска заличаване или пък да подава опозиция срещу регистрация на друга марка, която по някакъв начин е сходна с неговата. Обосновал е извод, че при сравняване на датата на заявяване на марка с рег. 101842 BAR CARTEL - 06.10.2017 г. и датата на заявяване на атакуваната марка - 18.02.2019 г. се установява, че в полза на Р. А. е възникнало по-ранно право върху марката, предвид което съдът е приел, че е налице първата предпоставка за основателност на искането. Приел е за правилни и констатациите на ПВ, че по отношение на класовете, за които са регистрирани процесните марки е налице идентичност, предвид което е счел, че релевантният кръг потребители на двете марки съвпада, предвид факта, че стоките и услугите за които е заявена защита имат сходно естество и удовлетворяват едни и същи потребности на средния потребител. Първоинстанционният съд е обосновал изводи, че в случая и двете сравнявани марки са комбинирани и се състоят от словосъчетанието BAR CARTEL изписано на латиница с главни букви, изпълнени с преливащи сив и бял цвят, разположението на словните елементи в състава на двата знака също е идентично буквите са в централната част на черен фигуративен елемент, наподобяващ стикер, ограден с бял и черен контур, като смисълът и звученето на по-новата марка не се различават с нищо от тези на по-ранната, предвид което е счел, че е налице пълно фонетично, визуално и смислово съвпадение между двете марки. Не на последно място съдът е посочил, че несъмнено е налице и вероятност от объркване на потребителите, тъй като сравняваните марки разкриват висока степен на идентичност, стоките и услугите за които са регистрирани, са с еднакво предназначение и покриват едни и същи нужди на релевантния потребител. Приел е, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО установено сходство на марката, визуално, фонетично и смислово, както и идентичност между предлаганите стоки и услуги в класове 16, 41 и 43 МКСУ, предвид което е налице общо сходно впечатление, което обосновава съществуването на вероятност от объркване на потребителите. Въз основа на горното прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че е възприел мотивите на органа, а не тези на жалбоподателя, не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Доводите за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт са свързани с преценката на съда за наличие на предпоставките на чл. 12, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗМГО. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд ,съгласно § 5, т. 2 ПЗР ЗМГО, този закон се прилага за исканията за отмяна и заличаване на регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила. На първо място следва да се обсъдят доводите на касатора за преюдициалност на въпроса за притежанието на по-ранната марка, доколкото това е от съществено значение за правилното решаване на настоящия спор и обуславя установяването на липса или наличието на правен интерес на искателя. Правилни са изводите и на съда и на ПВ, че административният орган не е компетентен да се произнася по въпроси, свързани с това дали договорът, въз основа на който е извършено прехвърлянето на правото върху по-ранната марка с рег. 101842 BAR CARTEL е развален или не, тъй като този въпрос е от компетентността на гражданския съд. Видно от служебно изискана информация с Решение 274 от 05.01.2024 г. по гр. дело 31651/2021 г. на Софийски районен съд, 42 състав е отхвърлен иска предявен от С. Т. М., с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), за признаване на установено, че договор от 02.11.2017 г. не съществува, като недоказан и производството по делото е прекратено. От изложеното безспорно се установява, че притежател на марка (която в настоящия случай е по-ранно регистрираната) с рег. 101842 BAR CARTEL , комбинирана, заявена на 06.10.2017 г. и регистрирана на 18.05.2018 г. за всички стоки и услуги от класове 16, 41 и 43 от МКСУ е Р. С. А., тъй като видно от посоченото решение на гражданския съд, договорът по силата на който последният е притежател на по-ранната регистрирана марка, съществува и същият не е развален. В Раздел IV Прекратяване действието на регистрацията, отмяна и заличаване на регистрацията ЗМГО, законодателят е очертал възможността за заличаване на регистрацията на марка, когато регистрацията е извършена в нарушение на чл. 12 ЗМГО чл. 36, ал. 3, т. 1 ЗМГО, като в алинея 5, т. 2 на чл. 36 е определен кръгът на лицата, които имат право да подадат искане за заличаване на това основание, а именно притежателят на по-ранното право, от което следва, че правилно административният орган и първоинстанционният съд са приели, че Р. А. има правен интерес и е лице на което закона дава право да поиска заличаване на марка, регистрирана в нарушение на чл. 12 ЗМГО. Предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗМГО, когато е подадена опозиция съгласно чл. 52, не се регистрира марка: 1. която е идентична на по-ранна марка и стоките или услугите на заявената и на по-ранната марка са идентични; 2. когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Правилно е прието както от административния орган, така и от първоинстанционния съд, че е налице идентичност, съответно сходство, между стоките и услугите, за които по-ранната марка с рег. 101842 BAR CARTEL е регистрирана и стоките и услугите, за които е регистрирана процесната марка с рег. 106602 BAR CARTEL , а именно за всички стоки и услуги от класове 16, 41 и 43 от МКСУ. Налице е и идентичност/сходство на марките, тъй като и двете марки са комбинирани и се състоят от словосъчетанието BAR CARTEL, изписано с главни букви на латиница, изпълнени в преливащи сив и бял цвят, а словните елементи в състава и на двата знака са разположени в централната част на черен фигуративен елемент, ограден с бял и черен контур, който наподобява етикет. Правилни са и изводите на административния орган, възприети и от съда, че е налице и идентичност/сходство на марките, доколкото и двата знака притежават еднакви елементи, както и че по-късната марка възпроизвежда всички признаци, съставляващи по-ранната марка, без изменение или добавяне. Безспорна, предвид пълната идентичност между двете марки и факта, че и двете са регистрирани за всички стоки и услуги от класове 16, 41 и 43 МКСУ, е вероятността за объркване на потребителите, тъй като впечатлението, което марките създават в потребителите е едно и също и потребителите, към които са насочени марките също са едни и същи. Идентичните словни и образни елементи на марката, фонетичната и смисловата й идентичност, са в състояние да създадат у средния потребител вероятност от объркване, тъй като по-новата регистрирана марка оставя впечатление, че стоките, обозначени с нея произхождат от притежателя на по-ранната марка или свързано с него лице или че не е налице втора марка, а само една такава BAR CARTEL . От изложеното следва, че правилно ПВ и административният съд са приели, че искането за заличаване подадено от притежателя на по-ранната марка е основателно и по-новата регистрирана марка следва да бъде заличена на основание чл. 36, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО. Доводите на касатора за неправилност на извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на Решение 281 от 08.09.2022 г. на председателя на Патентното ведомство, са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на Патентното ведомство на Република България юридическото лице, в чиято структура е органът-ответник, следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Разноски са дължими и на ответната страна - Р. С. А., които видно от представения списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 06.12.2021 г. са за платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 800,00 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд